Глава 13. 1-9. Притчата за сеяча. 10-17. Целта на притчите. 18-23. Обяснение на притчата за сеяча. 24-30. Притчата за плевелите. 31-32. Притчата за синаповото зърно. 33. Притчата за кваса. 34-35. Пророчеството за учението в притчите. 36-43. Обяснение на притчата за плевелите. - 44. Притчата за съкровището, скрито в полето. 45-46. Притча за търговеца, който търси добри бисери. 47-50. Притчата за мрежата. 51-52. Завършек на образната беседа. 53-58. Престой в Назарет.

Мат. 13:1. А като излезе оня ден от къщата, Иисус седна край морето.

(Срв. Марк 4:1).

В този стих се посочва точното място, където са произнесе първите Христови притчи - това е Галилейското езеро, макар че то не е назовано по име. Самият разказ за поучението в притчи е изложени при Матей в същия ред, както при Марк, и в същата връзка. Но Лука поставя притчите за сеяча (Лука 8:4), синаповото зърно и кваса (Лука 13:19-21) в различна връзка. Христос напуснал къщата в Капернаум, отишъл на Галилейското езеро, влязъл в една лодка, седнал в нея и започнал да говори на хората с притчи. На брега се събрала голяма тълпа хора, която било удобно да се настани тук, защото макар езерото да е заобиколено от планини, но те на някои места падат стръмно право във водата, оставяйки, особено на западния бряг, повече или по-малко широки и наклонени крайбрежни зони. Броят на слушателите бил толкова голям, че понякога ( Лук. 5:1) те притискали Спасителя. Възможно е в настоящия случай Той първоначално да не е искал да влезе в лодката и да е влязъл в нея само по необходимост. За това свидетелстват изразите на Матей и Марк, че Той първо "седнал край морето" и едва след това се преместил в лодката. Не познаваме други примери за подобна проповед от лодка в древния свят. Но няма съмнение, че това е било много удобно както за самия Христос, така и за хората, които са Го слушали. На западния бряг на езерото планините се отдалечават от него навътре в сушата с около 7–10 версти и така се получава доста равно място. Притчите, които Спасителят изрекъл, били първите. Евангелистът очевидно ги представя първи, като притчата за сеяча служи като въведение в този нов начин на преподаване, който дотогава не е бил използван от Божествения Учител. Това личи от въпроса, зададен впоследствие от учениците: "Защо им говориш с притчи?" (ст. 10), и от отговора на Христос, в който Той обосновава този нов начин на поучаване, както и целта, която се преследва.

Глава 12. 1-8. Откъсването на класовете от учениците в събота. 9-14. Изцелението на човека с изсъхналата ръка в събота и упрекът на фарисеите.15-21. Изпълнението на пророчеството на Исайя за Христос. 22-37. Изобличаване на фарисеите заради обвинението в общение с Веелзевул. 38-45. Отговор на молбата за знамение. 46-50. Майката и братята на Христос.

Мат. 12:1. По онова време, една събота, Иисус минаваше през посевите; а учениците Му, като бяха огладнели, наченаха да късат класове и да ядат.

(Срв. Марк. 2:23; Лук. 6:1).

По същество разказът е един и същ при тримата евангелисти, но се забелязва разлика в изразите. Изразът "по онова време" тук трябва да се разглежда като неопределен, както и другите изрази от същия вид, които вече бяха разгледани ("тогава", "в онези дни" и т.н.). Дори и тук те служат повече за свързване на речта, отколкото за определяне на времето, и не е необходимо да се предполага, че Матей 12:1-8 се случва точно "по това време" или непосредствено след думите на Христос, приведени в края на 11 глава. Според много коментатори събитията, за които Матей разказва тук, са се случили или малко преди втората Пасха от Христовото служение (втората година от Христовото служение, 28-ата според нашето описание), или малко след това. Ако тогава е била жътвата на ечемик, то това е станало малко преди Пасхата; ако е имало жътва на пшеница, то това е станало малко след Пасхата. Следователно Спасителят не е бил в Йерусалим по време на тази Пасха. До смъртта на Спасителя оставало една година.

1. Надписът "Κατὰ Ματθαῖον"

Надписът Евангелие според Матей е стар, но изглежда е добавен от преписвачите и вероятно не от първия от тях. Църквите обаче от втори и началото на трети век, които приели и одобрили надписа, го поставят върху всяко от евангелията, очевидно искайки да покажат, че евангелието е написано от лицето, чието име носи. Предпочитание се дава на винителния падеж ("според Матей", "според Марк" и др.) вместо на родителния, който се използва за писмата (или посланията - "на Павел" до римляните, съборно послание "на Яков" и т.н.). Защото по този начин се заявява, че в написването участват и други, но се подчертава единството на евангелието, което предполага, че макар и четиримата евангелисти да са писали отделно евангелие, то остава винаги едно общо „четириевангелие“ (Ириней, III, XI, 8). В по-новите издания на текста на Новия Завет е предпочетен надписът „според Матей“, което се подкрепя от най-старите ръкописи. Това не изглежда да е било оригиналното изписване на името, но обикновено се очаква изглаждане на неравностите на гръцкото произношение и първоначалната форма на името започва да се изписва като Ματθαῖος. Изследователите на произхода на думата са открили различни етимологии, от които най-вероятна изглежда тази, представяща думата като съкращение на името Ματταθίας и последващото Ματθίας. На гръцки името се предава като Теодор или Теодорит.

2. Евангелието според Матей

Глава 11. 1-6. Въпросът на Кръстителя и отговорът на Иисус Христос. - 7-15. Свидетелството на Христос за Йоан Кръстител. - 16-19. Упрек към невярващите юдеи. - 20-24. Упрек към неповярвалите градове. - 25-30. Думи към трудещите се и обременените.

Мат. 11:1.  И когато свърши Иисус тия заповеди към дванайсетте Си ученици, замина оттам, за да поучава и проповядва в градовете им.

Този стих оформя заключението на предишната глава и има малко общо с 11 глава. Буквално: "тръгна (μετέβη) оттам, за да поучава и проповядва в градовете им". Изразът "в градовете им" трябва да се разбира в неопределен смисъл, тоест еврейските градове като цяло.

Мат. 11:2.  А Иоан, като чу в затвора за Христовите дела, прати двама свои ученици

Цялата 11-та глава няма паралел в Марк. Паралелното място на Мат. 11:2-19 е Лук. 7:18-35. Мат. 11:2-3 има сходство с Лук. 7:18-21; за разлика от това Мат. 11:4-11 буквално съответства на голяма част от казаното в Лук. 7:22-28. Разглежданият стих от Матей в Лука има следната форма: „И известиха на Йоан неговите ученици за всичко това“. т.е. за чудесата на Христос, и по-специално за възкресяването на сина на Наинската вдовица. По този начин Йоан получава сведения "за делата на Христос" от собствените си ученици. Това е била външната причина за пратеничеството от Йоан, макар че действителните или по-точно тайните мотиви на пратеничеството не са посочени.

Глава 10. 1-16. Изпращане на дванадесетте апостоли на проповед. 17-25. Посочване на опасностите, на които  ще бъдат изложени апостолите по време на своята проповед. 26-33. Призив за безстрашно изповядване на Христос. 34-36. Враждата между хората. 37-39. Условията за следване на Христос. 40-42. Заключение.

Мат. 10:1.  И като повика дванайсетте Си ученици, даде им власт над нечистите духове, да ги изгонват, и да изцеряват всяка болест и всяка немощ.

(Срв. Марк. 6:7; Лук. 9:1).

В разглеждания стих не се говори за призоваването или избирането на апостолите, а само за изпращането им да проповядват. Матей съобщава по-рано за призоваването на няколко ученици (Мат. 4:18 и сл.) и на един Матей (Мат. 9:9); общо според неговото известие само петима ученици са били призовани по-рано: Петър и Андрей, Яков и Йоан Заведеев и Матей. Матей никъде не говори за призоваването на останалите ученици, а "дванадесетте ученици" се появяват тук за първи път, макар че е възможно да се предположи, че те вече са били със Спасителя (μαθηταὶ αὐτοῦ - Мат. 5:1, 8:21, 23, Мат. 9:10-11, 14, 37 и др.) Евангелистът е можел да не е изброи имената на апостолите в Матей 10:2 и изглежда, че това е било намерението му в този стих. Но, след като е написал този стих, той, може би, едва тогава си е спомнил, че е неудобно тези хора да се обозначават с един числител, и затова е сметнал за необходимо да ги назове с имената им, което при всички случаи е било по-ясно за читателите, за които е писал. Сега най-важното е, че Спасителят е дал на тези ученици власт над нечистите духове и изцеление. Речта на всички синоптици за изпращането на апостолите не се отличава със сходство на израза. Думите на Матей са по-близки до тези на Лука. От свидетелството на Лука (Лука 6:13) става ясно, че дванадесетте апостоли са били призовани или избрани преди произнасянето на Проповедта на планината.

Тук трябва да се отбележи постепенното разширяване на Христовата дейност, както е представена от Матей. Първо в Мат. 4:23 той говори само за пътуването на Самия Христос през Галилея. След това в Мат. 9:35 говори с почти същите думи за същата галилейска дейност, само че с добавяне на израза "градове и села". И накрая, в Матей 10:1-2, се добавя изпращането на апостолите да проповядват. Затова се смята, че този стих съдържа заключението на речта, започната в Матей 4:13.