МАТЕЙ 2 ГЛАВА. 1–12. Поклонението на влъхвите; 13–15. Бягството на Йосиф и Мария с Младенеца в Египет; 16–18. Избиването на младенците във Витлеем от Ирод; 19–23. Завръщане от Египет в Назарет.

Мат. 2:1. А когато се роди Иисус във Витлеем Юдейски в дните на цар Ирод, ето, мъдреци от изток дойдоха в Йерусалим и казваха:

За да обясним този стих, първо трябва да обърнем внимание на вероятността от бърза промяна на събитията в ранното детство на Спасителя. Трудно е да предположим, че престоят Му във Витлеем след раждането Му е бил дълъг, че е изминало много време от раждането Му до въвеждането Му в храма и от бягството Му в Египет до завръщането Му от тази страна. Вероятно всички тези събития са се случили само за няколко месеца. Приетото в момента схващане за последователността на събитията на Христовото Рождество е следното: заминаване на Йосиф и Мария за Витлеем (Лук. 2:4-5); Рождество Христово (Мат.1:18–25; Лук. 2:6–7); поклонение на пастирите и сретение (Лук.2:8–39); поклонение на влъхвите и бягство в Египет (Мат.2:1–18), а след това завръщане в Назарет (Мат.2:19–23; Лук.2:39).

Думите „когато се роди Иисус във Витлеем Юдейски в дните на цар Ирод, ето, мъдреци от изток дойдоха в Йерусалим…“ в гръцкия текст може да се разбират по два начина – тоест, или Иисус се е родил в дните на Ирод, или влъхвите са дошли в дните на Ирод. Но за второто разбиране пречи думата ἰδού - "ето" (пропусната в руския превод; в славянския присъства), която разделя речта и кара думите "в дните на цар Ирод" да се свързват с "роден". Защо думата "ето" е пропусната в руския превод, не ни е известно. В съществуващите кодекси няма основание за такъв пропуск.

Продължение на Тълкувание на Евангелието от Матей, първа глава, стихове 18–25.

(Срв. Лук. 2:5.)

В началото на този стих евангелистът използва същата дума, както и в началото на стих 1 - "генезис". В руския и славянския език тази дума сега се превежда като " раждане". Преводът отново е неточен поради липса на по-подходяща дума. В правилния смисъл би било по-добре да се преведе така: "Произходът на Иисус Христос (от Дева Мария) беше такъв". Обредите на годежа (обручението) при евреите донякъде приличат на нашите - благославяне на жениха и невестата. Обручението е било договор или тържествено устно обещание, дадено в присъствието на свидетели, че еди кой си човек ще се ожени за тази невеста. Веднъж сгодена, невестата се е считала за сгодена жена на своя жених. Съюзът им можел да бъде прекъснат само чрез съответния развод. Но между годежа и брака, както и при нас, понякога минавали месеци (вж. Втор. 20:7).

Мария е гръцкото име, на арамейски то звучи като Мариам, а на иврит е Мирьям или Мириам, произлизащо от еврейската дума "мери", "упоритост, непокорство", или от "рум", "възвишен, висок". Според блажени Йероним името означава „домина“. Всички тези съждения не са сигурни.

В богослужението на Църквата след Петдесетница започват т.нар. Недели на Матей, когато се четат текстове именно от това евангелие. На 11 юни тази година (2023), в неделята на Всички светии, е Първа неделя на Матей. В годишния богослужебен кръг на Църквата се прочитат евангелски текстове от четирите евангелия, всяко от които обхваща по 2, 3 или 4 месеца. Означаването по неделите на четиримата евангелисти е много използвано в богослужебния календар на гръкоезичните църкви, където неделите всяка година се броят съобразно подвижния празник на Петдесетница. 

За този богослужебен кръг предлагаме на читателите на Двери откъси от тълкуванието на Евангелието от Матей на руския библеист проф. Александър Лопухин (1852-1904). Неговата многотомна „Толковая Библия“, която той започва сам, а е довършена от негови колеги и ученици след смъртта му, и досега остава най-всеобхватното тълкувание на православен колектив на Свещеното Писание на Новия и Стария Завет. Публикуваните в "Двери" текстове следват съдържанието на книгата, а не евангелските четива от Неделите на Матей.

Въведение

За личността на автора на нашето първо Евангелие, евангелист Матей, не се знае почти нищо достоверно, освен това, което се съобщава за него в самите Евангелия. Първоначално той е бил бирник или събирач на данъци и се е наричал Левий и Матей (последното означава "дар Божи", същото като гръцкото Θεόδωρος и славянското Теодор, Божидар).

Кой е Мелхиседек, за когото се говори в апостолското послание от неделния ден (Евр. 6:13-20)

Бог, когато даваше обещание на Авраама, понеже нямаше никого по-горен, в когото да се закълне, закле се в Себе Си, думайки: „наистина ще те благословя и преблагословя, ще те размножа и преумножа“. И тъй, с дълготърпение Авраам получи обещанието. Човеците се кълнат в по-горен от себе си и клетвата за потвърждение туря край на всяко противоречие помежду им. Затова Бог, като особено искаше да покаже към наследниците на обещанието неизменната Си воля, си послужи с клетва, та чрез две неизменни неща, в които не е възможно Бог да излъже, да имаме твърда утеха ние, които прибягнахме да се хванем о предстоящата нам надежда, която за душата ни е като непоклатна и яка котва и която влиза най-вътре, зад завесата, където Иисус влезе предтеча за нас, като стана Първосвещеник навеки по чина Мелхиседеков.

В Послание до евреите много често Христос е наричан архиерей „по чина Мелхиседеков“.[1] Кой е този Мелхиседек и каква връзка има той с Христос?

В Глава 14 на кн. Битие е описана войната[2] между различните царе на Палестина. След една битка бил пленен Лот, племенникът на Авраам. Когато Авраам чул, че Лот е пленен, той събрал всички свои роднини и през нощта нападнал враговете, победил ги, като, разбира се, освободил Лот. Когато се връщал като победител, го срещнал един тайнствен човек на име Мелхиседек. Мелхиседек бил цар и свещеник. Цар на гр. Салим и свещеник на Всевишния Бог. Мелхиседек благословил Авраам, дал му хляб и вино и му казал: „Благословен си, Аврааме, и благословен е Бог, Който предаде в твоите ръце враговете ти“. Авраам дал като дар на Мелхиседек една десета от плячката си.[3]

Представената книга на сръбския проф. Предраг Драгутинович Тълкуването на Писанието в Православната църква: включване на контекстуалната херменевтика в православните библейски изследвания (Университетско издателство „Епископ Константин Преславски“, Шумен, 2021 г.) е събитие за православната библеистика. Това е и първото по рода си методологично православно изследване, което излиза у нас и което цели да разчупи утвърдени принципи на тълкуване на Св. Писание. Добре известно е, че библейските текстове са тълкувани обичайно в светлината на светоотеческата традиция, по-специално в контекта на отците от 4-8 в. Според проф. Драгутинович обаче парадигматичността на византийската мисъл трябва да отстъпи пред новите светогледни пластове и методологии. Това проличава от следните думи на сръбския богослов, които поне според мене говорят много за намеренията на автора:

„Православието изглежда, че се отъждествява твърде тясно с Византия и в края на краищата е в състояние да следва само византийския модел във всяка сфера и аспект на църковния живот (богословие, богослужение, проповед, администрация, църковно устройство, иконография, пеене и т. н.). Именно този модел обаче не е непременно пример, който съвпада с очакванията на съвременните хора. Историческото православие изглежда, че тогава е поставено в капана на Византия и в това отношение най-голямото предизвикателство за православието днес е да преодолее това историческо и културно втвърдяване“. Тъкмо това безпокойство го кара да срещне традицията, не традиционализма, със съвременните методи на изследване на Св. Писание. Той избира за основен херменевтичен лост историко-критичния метод и контекстуалната херменевтика.