Матей глава 6. Проповед на планината. 1-4. За милостинята. - 5-13. За молитвата. - 14-15. За прощаването на греховете на ближните. - 16-18. За поста. - 19-21. За земните и небесните съкровища. - 22-23. За светлото и помраченото око. - 24-25. За невъзможността да се служи на двама господари. - 26-27. За храната. - 28-30. За облеклото. - 31-34. За надеждата в Бога и търсенето на Божието царство.

Мат. 6:1. Гледайте да не проявявате своята праведност пред човеците, за да ви видят; инак, няма да имате награда при Небесния ваш Отец.

С думата „гледайте“ е предаден гръцкия глагол προσέχετε. Славянският превод е „внемлите“. Тъй като има основание да се смята, че в древността тази дума е била използвана като сигнал за предупреждение на другите за някаква опасност, думата πρόσεχε означавало: пази се, внимателно следи за себе си. Това е и основното значение на съответната гръцко-еврейска дума „шамар“, която е предадена с προσέχειν в превода на Седемдесетте. Затова е по-правилно тази гръцка дума в стиха да се преведе като: „пазете се“, „бъдете внимателни, да не би..“ Допълнителното δέ е пропуснато във Ватиканския и други ръкописи, но присъства в Синайския и други. Някои тълкуватели твърдят, че присъствието на тази частица в текста е „твърде слабо доказано“. Свети Йоан Златоуст я изпуска. Други казват, че δέ е изчезнало едва с течение на времето и то по една много проста причина, която се състои ако не в неблагозвучието, то поне в някои неудобства при произнасянето на гръцките звуци „т“ и „д“ (προσέχετε δέ), стоящи едно до друго. Някои поставят δέ в скоби, но по-голямата част от най-новите и най-добрите тълкуватели застъпват тезата за частичното или пълно присъствие на тази частица в текста.

Матей, глава 5. Проповедта на планината. 1-12. Деветте блаженства. 13-16. Солта на земята и светлината на света. 17-20. Отношението на Христос към старозаветния закон. 21-26. Заповедта „не убивай“. 27–32. Заповедта „не прелюбодействай“. 33–37. Клетвите. 38–42. Законът на възмездието. 43-48. Любовта към враговете.

Мат. 5:1. Като видя народа, Той се възкачи на планината; и когато седна, учениците Му се приближиха до Него.

(Ср. Марк 3:13; Лук. 6:12.)

Във времето между събитията, изложени от Матей в края на предишната глава (стихове 23-24), и произнасянето на Проповедта на планината от Спасителя, отнасят случаите на: изцелението на разслабения, за което говори само евангелист Йоан (Йоан 5:1-47), преминаването през засетите поля, откъсването на класове от учениците и разобличаването на фарисеите (Мат. 12:1-8; Марк 2:23-27; Лук. 6:1-5); изцелението на човека с изсъхналата ръка (Мат.12:9-13; Марк 3:1-5; Лук. 6:6-11). После, след събитията, изложени накратко в Мат. 4:25; Марк 3:7-8, Спасителят се изкачва на планината; според свидетелствата на Марк и Лука, а след това веднага следва избирането на дванадесетте апостоли (Марк 3:13-19; Лука 6:12-16), за което Матей разказва после. От това кратко изброяване на събитията става ясно, че възприетият от Матей ред не съвпада с последователността при другите евангелисти, и това вече само по себе си изключва вероятността за някакви техни заимствания един от друг.

Матей, глава 4. 1-11. Изкушението на Иисус Христос от дявола в пустинята. -12-16. Отдалечаването Му в Галилея и заселването в Капернаум. -17-22. Проповедта на Иисус Христос и избиране на учениците. 23-25. По-нататъшната проповед в Галилея, изцелението на болните и събирането на множество народ при Христа.

Мат 4:1. Тогава Иисус биде отведен от Духа в пустинята, за да бъде изкушен от дявола,

(срв. Марк 1:12-13; Лук. 4:1-2):

„Тогава“ и тук служи не толкова за обозначаване на времето, колкото за връзка на речта. От сравнението с казаното от другите евангелисти, обаче, е възможно да се заключи, че изкушението на Христос е станало непосредствено след кръщението Му. При Марк (Марк 1:12) вместо „тогава“ стои „веднага“ (εὐθύς), при Лука се посочва не времето, а обстоятелствата, които поставят изкушението и кръщението в най-близка връзка (Лук. 4:1). Лука сякаш казва така: Над Иисус Христос по време на кръщението слезе Светият Дух във вид на гълъб и в същото време, Той, като се изпълнил със Светия Дух, се върна от Йордан и т.н. По такъв начин ние не трябва да предполагаме, че между кръщението и изкушението е имало промеждутък. Това, което при Матей би ни се сторило неясно, става ясно от разказа на другите евангелисти.

Матей, глава 3. 1-4. Излизане на Йоан Кръстител на проповед, неговият външен вид и начин на живот в пустинята. - 5-12. Йоановото кръщение и изобличенията на фарисеите и садукеите. - 13-17. Кръщението на Иисус Христос.

Мат. 3:1.  В онези дни дохожда Йоан Кръстител и проповядва в Юдейската пустиня

„В онези дни“ . Ако разполагахме само с едно Евангелие, това от Матей, то, четейки го, щяхме да си помислим, че изразът "в онези дни" се отнася до думите на евангелиста за установяването на Йосиф в Назарет. И тъй като това е станало по време на детството на Спасителя, бихме отнесли и появата на Йоан пред народа към времето на Христовото детство. Но това първо впечатление, което човек придобива при четенето на този евангелски откъс, скоро бива поправено, защото евангелистът говори за кръщението на народа от Йоан във връзка с кръщението на Самия Спасител (ст. 13 и след това), както и за последвалото Негово изкушаване (Мат. 4). И в двете събития Христос е вече възрастен мъж. Защо евангелистът, пристъпвайки към описание на събитията от Йоановото кръщение, не започва този раздел по някакъв друг начин? Защо не е казал например вместо "в онези дни" - в онези години? Защо не е казал изрично: когато Иисус навърши или навършваше тридесет години? За да отстраним тази трудност, ще трябва да сравним израза "в онези дни" с еврейското "бейямим гагем", което има същото значение и също се използва за обозначаване на неопределено време.

МАТЕЙ 2 ГЛАВА. 1–12. Поклонението на влъхвите; 13–15. Бягството на Йосиф и Мария с Младенеца в Египет; 16–18. Избиването на младенците във Витлеем от Ирод; 19–23. Завръщане от Египет в Назарет.

Мат. 2:1. А когато се роди Иисус във Витлеем Юдейски в дните на цар Ирод, ето, мъдреци от изток дойдоха в Йерусалим и казваха:

За да обясним този стих, първо трябва да обърнем внимание на вероятността от бърза промяна на събитията в ранното детство на Спасителя. Трудно е да предположим, че престоят Му във Витлеем след раждането Му е бил дълъг, че е изминало много време от раждането Му до въвеждането Му в храма и от бягството Му в Египет до завръщането Му от тази страна. Вероятно всички тези събития са се случили само за няколко месеца. Приетото в момента схващане за последователността на събитията на Христовото Рождество е следното: заминаване на Йосиф и Мария за Витлеем (Лук. 2:4-5); Рождество Христово (Мат.1:18–25; Лук. 2:6–7); поклонение на пастирите и сретение (Лук.2:8–39); поклонение на влъхвите и бягство в Египет (Мат.2:1–18), а след това завръщане в Назарет (Мат.2:19–23; Лук.2:39).

Думите „когато се роди Иисус във Витлеем Юдейски в дните на цар Ирод, ето, мъдреци от изток дойдоха в Йерусалим…“ в гръцкия текст може да се разбират по два начина – тоест, или Иисус се е родил в дните на Ирод, или влъхвите са дошли в дните на Ирод. Но за второто разбиране пречи думата ἰδού - "ето" (пропусната в руския превод; в славянския присъства), която разделя речта и кара думите "в дните на цар Ирод" да се свързват с "роден". Защо думата "ето" е пропусната в руския превод, не ни е известно. В съществуващите кодекси няма основание за такъв пропуск.