Глава 11. 1-6. Въпросът на Кръстителя и отговорът на Иисус Христос. - 7-15. Свидетелството на Христос за Йоан Кръстител. - 16-19. Упрек към невярващите юдеи. - 20-24. Упрек към неповярвалите градове. - 25-30. Думи към трудещите се и обременените.

Мат. 11:1.  И когато свърши Иисус тия заповеди към дванайсетте Си ученици, замина оттам, за да поучава и проповядва в градовете им.

Този стих оформя заключението на предишната глава и има малко общо с 11 глава. Буквално: "тръгна (μετέβη) оттам, за да поучава и проповядва в градовете им". Изразът "в градовете им" трябва да се разбира в неопределен смисъл, тоест еврейските градове като цяло.

Мат. 11:2.  А Иоан, като чу в затвора за Христовите дела, прати двама свои ученици

Цялата 11-та глава няма паралел в Марк. Паралелното място на Мат. 11:2-19 е Лук. 7:18-35. Мат. 11:2-3 има сходство с Лук. 7:18-21; за разлика от това Мат. 11:4-11 буквално съответства на голяма част от казаното в Лук. 7:22-28. Разглежданият стих от Матей в Лука има следната форма: „И известиха на Йоан неговите ученици за всичко това“. т.е. за чудесата на Христос, и по-специално за възкресяването на сина на Наинската вдовица. По този начин Йоан получава сведения "за делата на Христос" от собствените си ученици. Това е била външната причина за пратеничеството от Йоан, макар че действителните или по-точно тайните мотиви на пратеничеството не са посочени.

Глава 10. 1-16. Изпращане на дванадесетте апостоли на проповед. 17-25. Посочване на опасностите, на които  ще бъдат изложени апостолите по време на своята проповед. 26-33. Призив за безстрашно изповядване на Христос. 34-36. Враждата между хората. 37-39. Условията за следване на Христос. 40-42. Заключение.

Мат. 10:1.  И като повика дванайсетте Си ученици, даде им власт над нечистите духове, да ги изгонват, и да изцеряват всяка болест и всяка немощ.

(Срв. Марк. 6:7; Лук. 9:1).

В разглеждания стих не се говори за призоваването или избирането на апостолите, а само за изпращането им да проповядват. Матей съобщава по-рано за призоваването на няколко ученици (Мат. 4:18 и сл.) и на един Матей (Мат. 9:9); общо според неговото известие само петима ученици са били призовани по-рано: Петър и Андрей, Яков и Йоан Заведеев и Матей. Матей никъде не говори за призоваването на останалите ученици, а "дванадесетте ученици" се появяват тук за първи път, макар че е възможно да се предположи, че те вече са били със Спасителя (μαθηταὶ αὐτοῦ - Мат. 5:1, 8:21, 23, Мат. 9:10-11, 14, 37 и др.) Евангелистът е можел да не е изброи имената на апостолите в Матей 10:2 и изглежда, че това е било намерението му в този стих. Но, след като е написал този стих, той, може би, едва тогава си е спомнил, че е неудобно тези хора да се обозначават с един числител, и затова е сметнал за необходимо да ги назове с имената им, което при всички случаи е било по-ясно за читателите, за които е писал. Сега най-важното е, че Спасителят е дал на тези ученици власт над нечистите духове и изцеление. Речта на всички синоптици за изпращането на апостолите не се отличава със сходство на израза. Думите на Матей са по-близки до тези на Лука. От свидетелството на Лука (Лука 6:13) става ясно, че дванадесетте апостоли са били призовани или избрани преди произнасянето на Проповедта на планината.

Тук трябва да се отбележи постепенното разширяване на Христовата дейност, както е представена от Матей. Първо в Мат. 4:23 той говори само за пътуването на Самия Христос през Галилея. След това в Мат. 9:35 говори с почти същите думи за същата галилейска дейност, само че с добавяне на израза "градове и села". И накрая, в Матей 10:1-2, се добавя изпращането на апостолите да проповядват. Затова се смята, че този стих съдържа заключението на речта, започната в Матей 4:13.

Матей, глава 9. 1-8. Изцелението на парализирания човек в Капернаум. 9-17. Призоваването на Матей, угощението, което той дава, и беседа относно твърденията, направени от фарисеите и учениците на Йоан. 18-26. Изцелението на кръвотечивата жена и възкресяването на дъщерята на Иаир. 27-31. Изцелението на двамата слепци. 32-34. Изцелението на немия, обладан от демони. 35-38. Подготвителни разсъждения, произнесени преди тръгването на апостолите за проповед, което е описано подробно в 10 глава.

Мат. 9:1.  Тогава Той влезе в един кораб, отплува обратно и пристигна в града Си.

(Срв. Марк.5:18-21; Лук. 8:37-40).

Градът, в който пристига Спасителят, Матей нарича Негов "собствен". Според Йероним това е бил Назарет. Други обаче смятат, че това е бил Капернаум. Последното мнение има много сериозни основания. Според Матей Христос напуснал Назарет и "се заселил в Капернаум край морето" (Мат. 4:13). Това е станало по-рано от събитията, разказани от евангелиста в 9 глава. Освен това чудото, за което Матей разказва в следващите стихове на 9 глава, според евангелист Марк е извършено в Капернаум (Марк.2:1 и т.н.). Йоан Златоуст, Теофилакт, Августин и други казват, че Витлеем е градът, в който Христос се е родил, Назарет е мястото, където е израснал, а в Капернаум е имал постоянно местожителство.

Матей, 8 глава. 1-4. Изцеляване на прокажения. 5-13. Изцеляване на слугата на стотника. 14-17. Изцеляване на тъщата на Петър и на много други болни. 18-22. Разказът за хората, които искат да последват Христа. 23-27. Укротяване на бурята в Галилейското езеро. 28-34. Изцеляване на Гадаринските бесновати.

Мат. 8:1. А когато слезе от планината, подире Му тръгна множество народ.

„Множество народ“ (ὄχλοι πολλοί). Обяснявайки този израз, свети Йоан Златоуст казва, че след Христос сега тръгват не някои от началниците и книжниците, но само онези, в които нямало лукавство и които са имали искрено вътрешно разположение. В цялото Евангелие може да се види, че само тези последните са били привлечени от Него. Когато Той говорел, те безмълвно слушали и нищо не прибавяли към Неговите слова, не търсели случай да Го уловят на дума, подобно на фарисеите и след завършването на проповедта с удивление Го следвали. Народът в Новия Завет се нарича и πλῆθος, което означава „множество“, понякога с прибавката πολύ (Марк.3:7), което означава „голямо множество“ или „множество народ“ (πλῆθος τοῦ λαοῦ), или „цялото множество“ (πᾶν τὸ πλῆθος) и, както в разглеждания случай ὄχλος. Обяснението на тази дума виж в коментарите към Мат. 5:1.

Матей, 7 глава. Проповедта на планината. 1-5. Съд (осъждане) на ближните. - 6. Извратена, неправилна ревност за "светинята". - 7-12. За молитвата. - 13-14. Тясната порта и тесният път, които водят към живота. - 15-23. Лъжепророците. - 24-27. Последната притча. - 28-29. Общото впечатление на народа от проповедта на Спасителя на планината.

Мат. 7:1.  Не съдете, за да не бъдете съдени;

(Срв. Лук. 6:37)

На първо място трябва да отговорим на въпроса дали съществува връзка и каква точно, между първия стих и 7 гласа с това, за което се говори в предишната глава и най-вече в близкия 34 стих от 6 глава. Необходимо е само да съединим тези два стиха: „достатъчно е на всеки ден злобата му“ и „не съдете, за да не бъдете съдени“, за да видим, че между тях няма връзка. Такъв извод се потвърждава от факта, че в разглеждания стих няма свързваща частица, като например „същото“ (δέ), „и“, „или“ и т.н., използвани в гръцкия език за изразяване на връзка. Следователно, ако има някаква връзка с предходния стих, тя може да се отнася не до отделен стих, а до цялата предходна глава. Но много екзегети отричат напълно тази връзка, като казват, че 7 глава започва да говори за съвсем нови теми. „Никаква връзка с предходната глава“ - така кратко и енергично се изразява един немски коментатор (De Wette, 1857).

Онези пък екзегети, които признават наличието на такава връзка, предлагат твърде различни обяснения. Някои обясняват връзката, като казват, че в 7 гласа се съдържа противопоставяне на казаното в Мат. 6:14 и по-нататък, или на казаното в 6 глава за фарисеите, и по този начин се доказва, че не бива да има осъждане между хората заради тяхното задължение да си прощават един на друг, или поне, че съдът не трябва да бъде фарисейски.