Матей, глава 4. 1-11. Изкушението на Иисус Христос от дявола в пустинята. -12-16. Отдалечаването Му в Галилея и заселването в Капернаум. -17-22. Проповедта на Иисус Христос и избиране на учениците. 23-25. По-нататъшната проповед в Галилея, изцелението на болните и събирането на множество народ при Христа.

Мат 4:1. Тогава Иисус биде отведен от Духа в пустинята, за да бъде изкушен от дявола,

(срв. Марк 1:12-13; Лук. 4:1-2):

„Тогава“ и тук служи не толкова за обозначаване на времето, колкото за връзка на речта. От сравнението с казаното от другите евангелисти, обаче, е възможно да се заключи, че изкушението на Христос е станало непосредствено след кръщението Му. При Марк (Марк 1:12) вместо „тогава“ стои „веднага“ (εὐθύς), при Лука се посочва не времето, а обстоятелствата, които поставят изкушението и кръщението в най-близка връзка (Лук. 4:1). Лука сякаш казва така: Над Иисус Христос по време на кръщението слезе Светият Дух във вид на гълъб и в същото време, Той, като се изпълнил със Светия Дух, се върна от Йордан и т.н. По такъв начин ние не трябва да предполагаме, че между кръщението и изкушението е имало промеждутък. Това, което при Матей би ни се сторило неясно, става ясно от разказа на другите евангелисти.

Матей, глава 3. 1-4. Излизане на Йоан Кръстител на проповед, неговият външен вид и начин на живот в пустинята. - 5-12. Йоановото кръщение и изобличенията на фарисеите и садукеите. - 13-17. Кръщението на Иисус Христос.

Мат. 3:1.  В онези дни дохожда Йоан Кръстител и проповядва в Юдейската пустиня

„В онези дни“ . Ако разполагахме само с едно Евангелие, това от Матей, то, четейки го, щяхме да си помислим, че изразът "в онези дни" се отнася до думите на евангелиста за установяването на Йосиф в Назарет. И тъй като това е станало по време на детството на Спасителя, бихме отнесли и появата на Йоан пред народа към времето на Христовото детство. Но това първо впечатление, което човек придобива при четенето на този евангелски откъс, скоро бива поправено, защото евангелистът говори за кръщението на народа от Йоан във връзка с кръщението на Самия Спасител (ст. 13 и след това), както и за последвалото Негово изкушаване (Мат. 4). И в двете събития Христос е вече възрастен мъж. Защо евангелистът, пристъпвайки към описание на събитията от Йоановото кръщение, не започва този раздел по някакъв друг начин? Защо не е казал например вместо "в онези дни" - в онези години? Защо не е казал изрично: когато Иисус навърши или навършваше тридесет години? За да отстраним тази трудност, ще трябва да сравним израза "в онези дни" с еврейското "бейямим гагем", което има същото значение и също се използва за обозначаване на неопределено време.

МАТЕЙ 2 ГЛАВА. 1–12. Поклонението на влъхвите; 13–15. Бягството на Йосиф и Мария с Младенеца в Египет; 16–18. Избиването на младенците във Витлеем от Ирод; 19–23. Завръщане от Египет в Назарет.

Мат. 2:1. А когато се роди Иисус във Витлеем Юдейски в дните на цар Ирод, ето, мъдреци от изток дойдоха в Йерусалим и казваха:

За да обясним този стих, първо трябва да обърнем внимание на вероятността от бърза промяна на събитията в ранното детство на Спасителя. Трудно е да предположим, че престоят Му във Витлеем след раждането Му е бил дълъг, че е изминало много време от раждането Му до въвеждането Му в храма и от бягството Му в Египет до завръщането Му от тази страна. Вероятно всички тези събития са се случили само за няколко месеца. Приетото в момента схващане за последователността на събитията на Христовото Рождество е следното: заминаване на Йосиф и Мария за Витлеем (Лук. 2:4-5); Рождество Христово (Мат.1:18–25; Лук. 2:6–7); поклонение на пастирите и сретение (Лук.2:8–39); поклонение на влъхвите и бягство в Египет (Мат.2:1–18), а след това завръщане в Назарет (Мат.2:19–23; Лук.2:39).

Думите „когато се роди Иисус във Витлеем Юдейски в дните на цар Ирод, ето, мъдреци от изток дойдоха в Йерусалим…“ в гръцкия текст може да се разбират по два начина – тоест, или Иисус се е родил в дните на Ирод, или влъхвите са дошли в дните на Ирод. Но за второто разбиране пречи думата ἰδού - "ето" (пропусната в руския превод; в славянския присъства), която разделя речта и кара думите "в дните на цар Ирод" да се свързват с "роден". Защо думата "ето" е пропусната в руския превод, не ни е известно. В съществуващите кодекси няма основание за такъв пропуск.

Продължение на Тълкувание на Евангелието от Матей, първа глава, стихове 18–25.

(Срв. Лук. 2:5.)

В началото на този стих евангелистът използва същата дума, както и в началото на стих 1 - "генезис". В руския и славянския език тази дума сега се превежда като " раждане". Преводът отново е неточен поради липса на по-подходяща дума. В правилния смисъл би било по-добре да се преведе така: "Произходът на Иисус Христос (от Дева Мария) беше такъв". Обредите на годежа (обручението) при евреите донякъде приличат на нашите - благославяне на жениха и невестата. Обручението е било договор или тържествено устно обещание, дадено в присъствието на свидетели, че еди кой си човек ще се ожени за тази невеста. Веднъж сгодена, невестата се е считала за сгодена жена на своя жених. Съюзът им можел да бъде прекъснат само чрез съответния развод. Но между годежа и брака, както и при нас, понякога минавали месеци (вж. Втор. 20:7).

Мария е гръцкото име, на арамейски то звучи като Мариам, а на иврит е Мирьям или Мириам, произлизащо от еврейската дума "мери", "упоритост, непокорство", или от "рум", "възвишен, висок". Според блажени Йероним името означава „домина“. Всички тези съждения не са сигурни.

В богослужението на Църквата след Петдесетница започват т.нар. Недели на Матей, когато се четат текстове именно от това евангелие. На 11 юни тази година (2023), в неделята на Всички светии, е Първа неделя на Матей. В годишния богослужебен кръг на Църквата се прочитат евангелски текстове от четирите евангелия, всяко от които обхваща по 2, 3 или 4 месеца. Означаването по неделите на четиримата евангелисти е много използвано в богослужебния календар на гръкоезичните църкви, където неделите всяка година се броят съобразно подвижния празник на Петдесетница. 

За този богослужебен кръг предлагаме на читателите на Двери откъси от тълкуванието на Евангелието от Матей на руския библеист проф. Александър Лопухин (1852-1904). Неговата многотомна „Толковая Библия“, която той започва сам, а е довършена от негови колеги и ученици след смъртта му, и досега остава най-всеобхватното тълкувание на православен колектив на Свещеното Писание на Новия и Стария Завет. Публикуваните в "Двери" текстове следват съдържанието на книгата, а не евангелските четива от Неделите на Матей.

Въведение

За личността на автора на нашето първо Евангелие, евангелист Матей, не се знае почти нищо достоверно, освен това, което се съобщава за него в самите Евангелия. Първоначално той е бил бирник или събирач на данъци и се е наричал Левий и Матей (последното означава "дар Божи", същото като гръцкото Θεόδωρος и славянското Теодор, Божидар).