Мобилно меню

4.8933333333333 1 1 1 1 1 Rating 4.89 (75 Votes)
1_116.jpgИли за живота след смъртта

Когато човек изследва познатата Христова притча за богаташа и бедния Лазар, той може да забележи много неща, може да обърне внимание на  нейното социално измерение или дори да направи много нравствени и моралистични изводи. Но ние ще се спрем на въпросите, които имат връзка с живота след смъртта, тоест ще разгледаме есхатологичното съдържание на притчата.

Първо. Както се вижда от притчата, в нея не се говори за живота след Второто Христово Пришествие, а за живота на душата между смъртта на човека, тоест за времето от излизането на душата от тялото до Второто Христово Пришествие. Става въпрос за периода, който се нарича междинно състояние на душата. Други са Христовите слова, които се отнасят за Неговото Второ Пришествие, когато Той ще дойде, за да съди човеците, след като преди това се осъществи възкресението на телата и душите отново ще влязат в телата, за да се наслаждава човек на това, което е извършил през живота си.

Второ. Споменава се, че съществува смърт в живота на човека. Богаташът и бедният Лазар са умрели. Смъртта е отделяне на душата от тялото. Това състояние се нарича заспиване, защото смъртта е била заличена с Христовото Възкресение. Със Своите страдания, Кръст и Възкресение Христос онтологически е заличил смъртта и е дал възможност на човека да я преодолее чрез живот в Църквата. Това, че смъртта е заспиване, определено временно състояние, се вижда и от начина, по който светците умират, тъй като те имат своето упование в Христос, както става ясно от нетленните и чудотворни мощи.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (27 Votes)
1_20.jpgМалката и незначителна римска провинция Юдея, царуването на васалния цар Ирод, наречен велик. Още по-малкото и съвсем незабележимо на картата градче, носещо името Витлеем. Множество хора, отиващи в родното си място за да се запишат за преброяването, което се прави по заповед на римския император Октавиан Август (31 г. пр. Хр. – 14 г. сл. Хр.). Всичко в малкия град Витлеем, някога роден град на великия и обичан цар Давид (1004-964 пр. Хр.), вече е заето и дошлите по-късно за преброяването нямат ни най-малка възможност да се приютят някъде. Обор, ясли, слама... Една Девица, която ражда... Ражда Този, Който е вечен, ражда Този, Който е сътворил всичко.

4.8518518518519 1 1 1 1 1 Rating 4.85 (27 Votes)

{jsrp}url=https://dveri.bg/bible;refresh=1{/jsrp} Ще бъдете пренасочени тук, изчакайте секунда...

 

И рече старецът...

Видях мрежите, които врагът разстилаше над света, и рекох с въздишка: „Какво може да премине неуловимо през тези мрежи?“. Тогава чух глас, който ми рече: „Смирението“.

Св. Антоний Велики
   

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.