Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (79 Votes)

5Продължение на беседата върху Посланието на св. апостол Иаков

Кои са двоедушни? Всички сме двоедушни. Какво означава двоедушен? Този, който иска едновременно две противоположни неща. Искаме Бога, но в същото време искаме и другия живот. Ще ми възразите - не го искаме! Добре, теоретично не го искаме. На практика обаче нашите дела показват друго. Показват, че сме пленени. Двоедушието е грях, защото двоедушният човек страда от духовна шизофрения и иска едно, а върши друго. Едно са неговите мисли, а друго делата и всички сме такива. Сам св. ап. Павел казва, нещастен аз човек, защото едно решавам, и друго правя. Едно искам, и друго върша. „Нещастен аз човек! Кой ще ме избави от тялото на тая смърт?” (Римл. 7:24). Кой ще ме избави от това нещастие, което нося в себе си? Решавам да се помоля, да пазя въздържание, да постя, хиляди неща. Колко добри решения вземаме всеки ден? Обаче не ги вършим, биваме пленени, вървим като вързани овце и ни водят в друга посока. Колко пъти дори собственото ни аз се противи и ни казва: "Какво отиваш да правиш? Недей! Спри!" Собственото ни аз протестира, а ние сме като хипнотизирани и пияни - отиваме натам и не можем да разберем какво става. Защото сме пленници, защото това е пленяването от сатаната;

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (45 Votes)
Андрей Десницкий
По време на проповед един свещеник казваше, че повечето от нас не виждат в Евангелието личността на Христос, а ако Той не стане за нас най-близък ще ни е трудно да изпълняваме заповедите, ще ни е трудно да обичаме. Аз се кръстих преди двадесет години и през цялото това време ходя в храма, причастявам се, чета Евангелието, но не виждам в него живия Богочовек, а по-скоро някаква схема и свод от закони. Само в описанието на кръстните страдания Христос ми става лично близък, в останалото не Го виждам. А има ли Го в Евангелието Христос като личност?
Из писмо до редакцията (на сайта 
Киевская Русь
”, бел. прев.
)
 
Текстът, скрит зад думите
 
Този въпрос може да изглежда удивителен: как да не видиш в Евангелието Христос? Та нали цялото то, всичките четири книги говорят именно за Него от първата до последната страница! Ако се замислим обаче, въпросът е много честен и дори закономерен.

4.8875 1 1 1 1 1 Rating 4.89 (80 Votes)
1.gif.jpgВ Църквата следваме не учение, а Учител. Последователи сме не на някаква теория, а на Богочовека Христос, с Когото придобиваме връзка, която не е връзка на подчинение или зависимост, юридическа, нито законническа, а връзка на любов. Ние обичаме Христос. „Когото обичате, без да сте Го видели, и в Когото вярвайки сега, без да Го виждате, радвате се с неизказана и преславна радост” (1 Петр. 1:8).Св. ап. Петър пише посланието си на християни, които не познавали Христос. Пише го в края на живота си и тези християни живеели далеч, в Понт, в Галатия, в Кападокия. Те не били виждали Христос, т. е. били второ поколение християни. Първото поколение християни Го познавали лично, такива били апостолите. Затова апостолът им казва: „Въпреки, че никога не сте Го видели, Го обичате”. Вече говорихме, че в Църквата целият духовен труд, който вършим, е с цел да възлюбим Христос, тоест в нас да се развие любов към Христовата личност. Ако това не се случи, тогава не се различаваме от хората, които са последователи на която и да била теория, учение или философия, била тя и най-добрата. Само любовта към Христос ще ни помогне да надмогнем себе си, само любовта дава сила на човека  да превъзмогне себе си, своите страсти и грехове и да развие отношенията си с Христос. Да вземем пример от ежедневието. Когато човек е необвързан, не е женен, може да прави нередни неща, да се отнася безотговорно към другите, да създава повърхностни връзки и други подобни. Когато обаче се влюби, когато намери човека, с когото ще живее заедно и ще сключи брак, когато обикне бъдещата си съпруга и то реално, тогава установява, че онова, което преди му е било трудно, става лесно.

4.9333333333333 1 1 1 1 1 Rating 4.93 (90 Votes)

Храм Празникът на св. Преображение Господне (гр. Μεταμόρφωσις του Κυρίου και Θεού και Σωτήρος ημών Ιησού Χριστού – Преображение на Господа Бога и Спасителя наш Иисус Христос) е сред най-светлите в църковния календар. Той е един от дванадесетте Господски празници, които Църквата отбелязва през годината. Денят е посветен на едно от най-тайнствените събития в цялата евангелска история – Христовото преобразяване.

Скоро след като Спасителят открива на учениците Си, че Му предстои да бъде заловен, измъчван, убит и да възкръсне в третия ден, Той взема трима от тях – Петър, Йоан и Яков, извежда ги на една „висока планина“ и се преобразява пред тях. Лицето на Христос засиява по-ярко от слънцето, одеждите Му стават бели като светлина. Редом с Христос се появяват двама от най-големите старозаветни пророци – Моисей и Илия, които разговарят с Него за смъртта, която Му предстои да претърпи. Докато разговарят, светъл облак ги осенява и се чува глас: „Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение; Него слушайте“. Сцената с Христовото преображение е описана сходно от трима от четиримата евангелисти. И трите синоптически евангелия дават кратко и приблизително еднакво описание на случилото се (Мат. 17:1; Марк 9:2; Лука 9:28). Преображението е едно планирано от Спасителя събитие. То не става случайно, а се явява важен елемент от служението на нашия Господ.

4.95 1 1 1 1 1 Rating 4.95 (80 Votes)

Прославяйки ги на една дата, Църквата сякаш иска да ни напомни за разнообразието от човешки характери и пътища, които водят към Бога. Двамата апостоли са наречени „първовърховни“, но и първенството им съвсем не е идентично. Петър е един от най-близките ученици на Христос по време на Неговия земен живот, а Павел не присъства в евангелските събития. Той започва да проповядва доста по-късно и дори не е „официално утвърден“ като един от дванадесетте апостоли. Въпреки това, можем да направим паралел между техните съдби.

Симон, по-късно наречен Петър, както и брат му Андрей, са обикновени галилейски рибари. Галилея е най-отдалечената от Йерусалим палестинска област по онова време. Там живеят немалко езичници. Жителите на столицата се отнасят високомерно към тях, като към провинциалисти. Те говорят със забележим акцент, благодарение на който Петър бива разпознат в двора на първосвещеника. А да си рибар – тогава е най-обикновената и непривлекателна професия. Рибарите извършват своя улов на Галилейското езеро, предимно през нощта, така че често сънят не им достига; мирисът на риба се просмуква в кожата им; доходите им са твърде непредсказуеми – всичко зависи от късмета... Като цяло, животът на галилейските рибари не е за завиждане и може би именно поради това още щом чуват поканата на странстващия Проповедник – „Вървете след Мене, и Аз ще ви направя ловци на човеци“ [Мат. 4:19] – братята веднага Го последват, като дори оставят мрежите, които след всеки улов се налага да чистят и кърпят.

 

И рече старецът...
Накажи душата си с мисълта за смъртта и като си спомняш за Иисус Христос, събери разсеяния си ум!
Св. Филотей Синаит
   

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.