Мобилно меню

4.9052631578947 1 1 1 1 1 Rating 4.91 (95 Votes)
1.gif.jpgВ Църквата следваме не учение, а Учител. Последователи сме не на някаква теория, а на Богочовека Христос, с Когото придобиваме връзка, която не е връзка на подчинение или зависимост, юридическа, нито законническа, а връзка на любов. Ние обичаме Христос. „Когото обичате, без да сте Го видели, и в Когото вярвайки сега, без да Го виждате, радвате се с неизказана и преславна радост” (1 Петр. 1:8).Св. ап. Петър пише посланието си на християни, които не познавали Христос. Пише го в края на живота си и тези християни живеели далеч, в Понт, в Галатия, в Кападокия. Те не били виждали Христос, т. е. били второ поколение християни. Първото поколение християни Го познавали лично, такива били апостолите. Затова апостолът им казва: „Въпреки, че никога не сте Го видели, Го обичате”. Вече говорихме, че в Църквата целият духовен труд, който вършим, е с цел да възлюбим Христос, тоест в нас да се развие любов към Христовата личност. Ако това не се случи, тогава не се различаваме от хората, които са последователи на която и да била теория, учение или философия, била тя и най-добрата. Само любовта към Христос ще ни помогне да надмогнем себе си, само любовта дава сила на човека  да превъзмогне себе си, своите страсти и грехове и да развие отношенията си с Христос. Да вземем пример от ежедневието. Когато човек е необвързан, не е женен, може да прави нередни неща, да се отнася безотговорно към другите, да създава повърхностни връзки и други подобни. Когато обаче се влюби, когато намери човека, с когото ще живее заедно и ще сключи брак, когато обикне бъдещата си съпруга и то реално, тогава установява, че онова, което преди му е било трудно, става лесно.

4.9464285714286 1 1 1 1 1 Rating 4.95 (112 Votes)

Храм Празникът на св. Преображение Господне (гр. Μεταμόρφωσις του Κυρίου και Θεού και Σωτήρος ημών Ιησού Χριστού – Преображение на Господа Бога и Спасителя наш Иисус Христос) е сред най-светлите в църковния календар. Той е един от дванадесетте Господски празници, които Църквата отбелязва през годината. Денят е посветен на едно от най-тайнствените събития в цялата евангелска история – Христовото преобразяване.

Скоро след като Спасителят открива на учениците Си, че Му предстои да бъде заловен, измъчван, убит и да възкръсне в третия ден, Той взема трима от тях – Петър, Йоан и Яков, извежда ги на една „висока планина“ и се преобразява пред тях. Лицето на Христос засиява по-ярко от слънцето, одеждите Му стават бели като светлина. Редом с Христос се появяват двама от най-големите старозаветни пророци – Моисей и Илия, които разговарят с Него за смъртта, която Му предстои да претърпи. Докато разговарят, светъл облак ги осенява и се чува глас: „Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение; Него слушайте“. Сцената с Христовото преображение е описана сходно от трима от четиримата евангелисти. И трите синоптически евангелия дават кратко и приблизително еднакво описание на случилото се (Мат. 17:1; Марк 9:2; Лука 9:28). Преображението е едно планирано от Спасителя събитие. То не става случайно, а се явява важен елемент от служението на нашия Господ.

4.95 1 1 1 1 1 Rating 4.95 (100 Votes)

Прославяйки ги на една дата, Църквата сякаш иска да ни напомни за разнообразието от човешки характери и пътища, които водят към Бога. Двамата апостоли са наречени „първовърховни“, но и първенството им съвсем не е идентично. Петър е един от най-близките ученици на Христос по време на Неговия земен живот, а Павел не присъства в евангелските събития. Той започва да проповядва доста по-късно и дори не е „официално утвърден“ като един от дванадесетте апостоли. Въпреки това, можем да направим паралел между техните съдби.

Симон, по-късно наречен Петър, както и брат му Андрей, са обикновени галилейски рибари. Галилея е най-отдалечената от Йерусалим палестинска област по онова време. Там живеят немалко езичници. Жителите на столицата се отнасят високомерно към тях, като към провинциалисти. Те говорят със забележим акцент, благодарение на който Петър бива разпознат в двора на първосвещеника. А да си рибар – тогава е най-обикновената и непривлекателна професия. Рибарите извършват своя улов на Галилейското езеро, предимно през нощта, така че често сънят не им достига; мирисът на риба се просмуква в кожата им; доходите им са твърде непредсказуеми – всичко зависи от късмета... Като цяло, животът на галилейските рибари не е за завиждане и може би именно поради това още щом чуват поканата на странстващия Проповедник – „Вървете след Мене, и Аз ще ви направя ловци на човеци“ [Мат. 4:19] – братята веднага Го последват, като дори оставят мрежите, които след всеки улов се налага да чистят и кърпят.

4.8933333333333 1 1 1 1 1 Rating 4.89 (75 Votes)
1_116.jpgИли за живота след смъртта

Когато човек изследва познатата Христова притча за богаташа и бедния Лазар, той може да забележи много неща, може да обърне внимание на  нейното социално измерение или дори да направи много нравствени и моралистични изводи. Но ние ще се спрем на въпросите, които имат връзка с живота след смъртта, тоест ще разгледаме есхатологичното съдържание на притчата.

Първо. Както се вижда от притчата, в нея не се говори за живота след Второто Христово Пришествие, а за живота на душата между смъртта на човека, тоест за времето от излизането на душата от тялото до Второто Христово Пришествие. Става въпрос за периода, който се нарича междинно състояние на душата. Други са Христовите слова, които се отнасят за Неговото Второ Пришествие, когато Той ще дойде, за да съди човеците, след като преди това се осъществи възкресението на телата и душите отново ще влязат в телата, за да се наслаждава човек на това, което е извършил през живота си.

Второ. Споменава се, че съществува смърт в живота на човека. Богаташът и бедният Лазар са умрели. Смъртта е отделяне на душата от тялото. Това състояние се нарича заспиване, защото смъртта е била заличена с Христовото Възкресение. Със Своите страдания, Кръст и Възкресение Христос онтологически е заличил смъртта и е дал възможност на човека да я преодолее чрез живот в Църквата. Това, че смъртта е заспиване, определено временно състояние, се вижда и от начина, по който светците умират, тъй като те имат своето упование в Христос, както става ясно от нетленните и чудотворни мощи.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (27 Votes)
1_20.jpgМалката и незначителна римска провинция Юдея, царуването на васалния цар Ирод, наречен велик. Още по-малкото и съвсем незабележимо на картата градче, носещо името Витлеем. Множество хора, отиващи в родното си място за да се запишат за преброяването, което се прави по заповед на римския император Октавиан Август (31 г. пр. Хр. – 14 г. сл. Хр.). Всичко в малкия град Витлеем, някога роден град на великия и обичан цар Давид (1004-964 пр. Хр.), вече е заето и дошлите по-късно за преброяването нямат ни най-малка възможност да се приютят някъде. Обор, ясли, слама... Една Девица, която ражда... Ражда Този, Който е вечен, ражда Този, Който е сътворил всичко.

104436362 555801255082665 8408151784969210671 n

[Какво представлява проектът?] [За кого е предназначено изданието?] [Kое прави това издание различно?] [Как можете да помогнете:]

 

И рече старецът...

Бог слиза при смирените, както водата се стича от хълмовете към долините.

Св. Тихон от Воронеж