Матей, глава 9. 1-8. Изцелението на парализирания човек в Капернаум. 9-17. Призоваването на Матей, угощението, което той дава, и беседа относно твърденията, направени от фарисеите и учениците на Йоан. 18-26. Изцелението на кръвотечивата жена и възкресяването на дъщерята на Иаир. 27-31. Изцелението на двамата слепци. 32-34. Изцелението на немия, обладан от демони. 35-38. Подготвителни разсъждения, произнесени преди тръгването на апостолите за проповед, което е описано подробно в 10 глава.

Мат. 9:1.  Тогава Той влезе в един кораб, отплува обратно и пристигна в града Си.

(Срв. Марк.5:18-21; Лук. 8:37-40).

Градът, в който пристига Спасителят, Матей нарича Негов "собствен". Според Йероним това е бил Назарет. Други обаче смятат, че това е бил Капернаум. Последното мнение има много сериозни основания. Според Матей Христос напуснал Назарет и "се заселил в Капернаум край морето" (Мат. 4:13). Това е станало по-рано от събитията, разказани от евангелиста в 9 глава. Освен това чудото, за което Матей разказва в следващите стихове на 9 глава, според евангелист Марк е извършено в Капернаум (Марк.2:1 и т.н.). Йоан Златоуст, Теофилакт, Августин и други казват, че Витлеем е градът, в който Христос се е родил, Назарет е мястото, където е израснал, а в Капернаум е имал постоянно местожителство.

Матей, 8 глава. 1-4. Изцеляване на прокажения. 5-13. Изцеляване на слугата на стотника. 14-17. Изцеляване на тъщата на Петър и на много други болни. 18-22. Разказът за хората, които искат да последват Христа. 23-27. Укротяване на бурята в Галилейското езеро. 28-34. Изцеляване на Гадаринските бесновати.

Мат. 8:1. А когато слезе от планината, подире Му тръгна множество народ.

„Множество народ“ (ὄχλοι πολλοί). Обяснявайки този израз, свети Йоан Златоуст казва, че след Христос сега тръгват не някои от началниците и книжниците, но само онези, в които нямало лукавство и които са имали искрено вътрешно разположение. В цялото Евангелие може да се види, че само тези последните са били привлечени от Него. Когато Той говорел, те безмълвно слушали и нищо не прибавяли към Неговите слова, не търсели случай да Го уловят на дума, подобно на фарисеите и след завършването на проповедта с удивление Го следвали. Народът в Новия Завет се нарича и πλῆθος, което означава „множество“, понякога с прибавката πολύ (Марк.3:7), което означава „голямо множество“ или „множество народ“ (πλῆθος τοῦ λαοῦ), или „цялото множество“ (πᾶν τὸ πλῆθος) и, както в разглеждания случай ὄχλος. Обяснението на тази дума виж в коментарите към Мат. 5:1.

Матей, 7 глава. Проповедта на планината. 1-5. Съд (осъждане) на ближните. - 6. Извратена, неправилна ревност за "светинята". - 7-12. За молитвата. - 13-14. Тясната порта и тесният път, които водят към живота. - 15-23. Лъжепророците. - 24-27. Последната притча. - 28-29. Общото впечатление на народа от проповедта на Спасителя на планината.

Мат. 7:1.  Не съдете, за да не бъдете съдени;

(Срв. Лук. 6:37)

На първо място трябва да отговорим на въпроса дали съществува връзка и каква точно, между първия стих и 7 гласа с това, за което се говори в предишната глава и най-вече в близкия 34 стих от 6 глава. Необходимо е само да съединим тези два стиха: „достатъчно е на всеки ден злобата му“ и „не съдете, за да не бъдете съдени“, за да видим, че между тях няма връзка. Такъв извод се потвърждава от факта, че в разглеждания стих няма свързваща частица, като например „същото“ (δέ), „и“, „или“ и т.н., използвани в гръцкия език за изразяване на връзка. Следователно, ако има някаква връзка с предходния стих, тя може да се отнася не до отделен стих, а до цялата предходна глава. Но много екзегети отричат напълно тази връзка, като казват, че 7 глава започва да говори за съвсем нови теми. „Никаква връзка с предходната глава“ - така кратко и енергично се изразява един немски коментатор (De Wette, 1857).

Онези пък екзегети, които признават наличието на такава връзка, предлагат твърде различни обяснения. Някои обясняват връзката, като казват, че в 7 гласа се съдържа противопоставяне на казаното в Мат. 6:14 и по-нататък, или на казаното в 6 глава за фарисеите, и по този начин се доказва, че не бива да има осъждане между хората заради тяхното задължение да си прощават един на друг, или поне, че съдът не трябва да бъде фарисейски.

Матей глава 6. Проповед на планината. 1-4. За милостинята. - 5-13. За молитвата. - 14-15. За прощаването на греховете на ближните. - 16-18. За поста. - 19-21. За земните и небесните съкровища. - 22-23. За светлото и помраченото око. - 24-25. За невъзможността да се служи на двама господари. - 26-27. За храната. - 28-30. За облеклото. - 31-34. За надеждата в Бога и търсенето на Божието царство.

Мат. 6:1. Гледайте да не проявявате своята праведност пред човеците, за да ви видят; инак, няма да имате награда при Небесния ваш Отец.

С думата „гледайте“ е предаден гръцкия глагол προσέχετε. Славянският превод е „внемлите“. Тъй като има основание да се смята, че в древността тази дума е била използвана като сигнал за предупреждение на другите за някаква опасност, думата πρόσεχε означавало: пази се, внимателно следи за себе си. Това е и основното значение на съответната гръцко-еврейска дума „шамар“, която е предадена с προσέχειν в превода на Седемдесетте. Затова е по-правилно тази гръцка дума в стиха да се преведе като: „пазете се“, „бъдете внимателни, да не би..“ Допълнителното δέ е пропуснато във Ватиканския и други ръкописи, но присъства в Синайския и други. Някои тълкуватели твърдят, че присъствието на тази частица в текста е „твърде слабо доказано“. Свети Йоан Златоуст я изпуска. Други казват, че δέ е изчезнало едва с течение на времето и то по една много проста причина, която се състои ако не в неблагозвучието, то поне в някои неудобства при произнасянето на гръцките звуци „т“ и „д“ (προσέχετε δέ), стоящи едно до друго. Някои поставят δέ в скоби, но по-голямата част от най-новите и най-добрите тълкуватели застъпват тезата за частичното или пълно присъствие на тази частица в текста.

Матей, глава 5. Проповедта на планината. 1-12. Деветте блаженства. 13-16. Солта на земята и светлината на света. 17-20. Отношението на Христос към старозаветния закон. 21-26. Заповедта „не убивай“. 27–32. Заповедта „не прелюбодействай“. 33–37. Клетвите. 38–42. Законът на възмездието. 43-48. Любовта към враговете.

Мат. 5:1. Като видя народа, Той се възкачи на планината; и когато седна, учениците Му се приближиха до Него.

(Ср. Марк 3:13; Лук. 6:12.)

Във времето между събитията, изложени от Матей в края на предишната глава (стихове 23-24), и произнасянето на Проповедта на планината от Спасителя, отнасят случаите на: изцелението на разслабения, за което говори само евангелист Йоан (Йоан 5:1-47), преминаването през засетите поля, откъсването на класове от учениците и разобличаването на фарисеите (Мат. 12:1-8; Марк 2:23-27; Лук. 6:1-5); изцелението на човека с изсъхналата ръка (Мат.12:9-13; Марк 3:1-5; Лук. 6:6-11). После, след събитията, изложени накратко в Мат. 4:25; Марк 3:7-8, Спасителят се изкачва на планината; според свидетелствата на Марк и Лука, а след това веднага следва избирането на дванадесетте апостоли (Марк 3:13-19; Лука 6:12-16), за което Матей разказва после. От това кратко изброяване на събитията става ясно, че възприетият от Матей ред не съвпада с последователността при другите евангелисти, и това вече само по себе си изключва вероятността за някакви техни заимствания един от друг.