Мобилно меню

4.9487179487179 1 1 1 1 1 Rating 4.95 (39 Votes)

25d.jpgУрокът „Благовещение Богородично“ е предназначен за ученици от горните класове или възрастни курсисти в прицърковните школи. Той предполага познаване на евангелското събитие, както и познания върху библейската история.

Целта на урока е да се разкрие смисълът на събитието Благовещение за човечеството в контекста на Божието домостроителство. Урокът е изграден върху паралела на избора, който прави Ева (и Адам) в райската градина (с последвалия грях на прародителите и изгонването им от Рая), и решението на Мария, с което се поставя началото на нашето спасение. Така учениците ще могат да сравнят последствията от изборите, които правят двете жени. Представените разкази разкриват и какви са по принцип резултатите за човека при избора да отхвърли Божията воля  и благодат и какво става, когато се съгласи на единодействие с Бога. Учениците ще разберат коя е „Втората Ева“ и по какво се различава от първата. Сравняват се два библейски текста: старозаветния от Бит. 3:1-13 и новозаветния разказ за Благовещение в Лука 1:26-38. За изясняване на смисъла на празника са използвани части от Акатиста на св. Богородица, както и кратък текст от Три слова за Богородица от св. Николай Кавàсила. Презентацията е достъпна на в SlideShare тук, за да я източите използвайте „clip slide“ бутона в горния десен ъгъл.

1 Слайд

Заглавие на урока „Благовещение Богородично“ и ангелският поздрав 

/image003_1_.png2 Слайд

Ева и Мария

Основната част от урока протича при работа с текст. На учениците се предлага да прочетат и сравнят два текста – библейски и евангелски, съответно Бит. 3:1-13 и Лука 1:26-38 (паралелните текстове може да свалите тук) и да отговорят на въпросите: Кои са участниците в двата разказа? (Адам, Ева, змията – Дева Мария, архангел Гавриил; Бог неизменно присъства и в двата случая); къде се развива действието? в Рая – в грехопадналия свят; какво се случва? Текстът в кн. Битие разказва за грехопаданието, а в Евангелието според Лука – за началото на нашето спасение. Змията изкушава Ева, архангел Гавриил благовести на Дева Мария. И двете жени не реагират спонтанно, но обмислят решението си, задават въпроси. Ева избира да не се довери на Бога, а Мария проявява доверие и пълно послушание към Божията воля, която архангелът ѝ разкрива. И последният въпрос, на който учениците трябва да отговорят, изваждайки отговора от двата текста, е, защо се случва това? Грехопадението се случва поради маловерие – недоверие в Божия промисъл, т. е. поради недостатъчната любов на Ева към Бога; А началото на човешкото спасение става възможно заради послушанието и доверието на Дева Мария към Бога, т. е. благодарение на нейната безпределна любов към Него.

Името Ева означава живот. Първата Ева е създадена, за да дава живот, но нейното решение и недоверие към Бога я обричат да дава живот на смъртни хора. Чрез Новата Ева на света идва Богочовекът, Който прави отново възможен вечния живот за хората. Затова на Третия вселенски събор св. Богородица е наречена „Втора Ева“.

Като обобщение на казаното дотук, учениците отговарят на въпроса, защо св. Богородица е наричана „Новата Ева“ или „Втората Ева“.

2.jpgСлайд 3
 
Старата и Новата Ева
 
Третият слайд представя обобщение на дискусията от втория. Добре е учителят да записва отговорите на учениците на зададените въпроси върху дъска или постинги. Вероятно те ще се припокрият донякъде с обобщенията, дадени на третия слайд,  но представени като паралелни текстове, ще дадат възможност да се онагледи обобщението.
Благовещението е част от Божия план за спасение на човека. Но това спасение не става без участието на хората. Бог не оставя творението на ръцете Си и се грижи за неговото спасение. Затова Благовещение е част от това спасение, изправяне на случилото се в Едемския рай. Там от жена започна падението, а тук от жена започнаха всички блага. Затова св. Богородица е новата Ева. Там беше видимият Рай, тук е Църквата. Там бе Адам, тук е Христос. Там е Ева, тук е Мария. Там е змията, тук Гавриил. Там е шепотът на изкусителя, тук поздравът на ангела. Така бе изправена грешката на Адам и Ева.
Picture2_1.jpgСлайд 4
 
Свободата
 
Благовещение Богородично е важен празник, който подчертава ключовия принцип в Божието творение – свободата. За да се въплъти, Бог Слово има нужда от доброволното съгласие на Дева Мария. Бог не използва човека в нейно лице като материал за Своето въчовечаване, а гледа на нея като на сътрудник в делото на спасението. Бог пита човечеството, желае ли Неговото идване, влизането Му в историята. Св. Богородица е можела да отговори и отрицателно, можела е да не приеме мисията да стане майка на Бога, тъй като за разлика от нас е познавала Бога и е съзнавала на какво непонятно и неописуемо чудо ще стане съпричастна. Св. Богородица е могла да не поеме тежестта на богоизбранничеството, а да предпочете нормалната човешка участ.
 
Ако грехопадението бе свободен избор на Адам и Ева, то и човешкото спасение трябва да е свободен избор. Бог не може да спаси човека насила.
Picture3_1.jpgСлайд 5
 
Богослужебни текстове
 
Представена е част от Акатиста на св. Богородица (Икос 8), която акцентира върху съчетаването на противоположностите в акта на Богозачатието (съчетават се по принцип несъвместими неща – девство и раждане, тварно и нетварно, вечно и временно). Разсъждава се върху тези противоположности, защо са несъвместими – не се вписват в законите на логиката, по които живее светът. Въплъщаването на Бог Слово е Свръх-естествено събитие, което се извършва в момента, когато Дева Мария дава своето съгласие. Ролята на св. Богородица за човешкото спасение е, че прави възможно случването на това чудо. Тя е отговаряла на всички условия, необходими на Бога, за да слезе на земята и да стане Един от нас.
03_2005111804.jpgСлайд 6
 
„Земя на Бога“
 
Св. Богородица е наречена „Земя на Бога“ в едно слово на големия автор и исихаст от 14 в. св. Николай Кавàсила. В църковните песни за нея се използват различни образи – „Небе, което роди слънцето“, „Царски престол“, „Стълба небесна“ и др. „Земя на Бога“ е сравнение, насочващо вниманието към главния паралел, който Църквата прави – между случилото се в Рая и Христовото изкупление. За единия паралел вече говорихме досега – Първата жена, Ева, и Дева Мария, като Нова Ева, с която започва човешкото спасение. Сравнението „Земя на Бога“ е използвано, за да върне мислите ни към сътворението на човека. Както първият човек Адам е взет от земята чрез творческия акт на Бога, така и новият Адам – Христос приема плът от св. Богородица, която се превръща в „Земя на Бога“. Има обаче една съществена разлика в раждането на първия Адам и Новия Адам в лицето на Христос. За нея говори следният текст:
Учителят раздава разпечатан следния текст – откъс от Три слова за св. Богородица на св. Николай Кавàсила:
 
Защото Девата не е както земята, която състави човека, но самата не направи нищо за неговото създаване и която бе използвана като прост материал от Твореца и просто „стана“, без да „върши“ нищо. Девата реализира в себе си и даде на Бога всички онези неща, които привлякоха Създателя на земята, които подтикнаха творческата Му ръка. И кои са тези неща? Житие безупречно, живот пречист, отричане на всяко зло, упражняване на всички добродетели, душа от светлината по-чиста, тяло съвършено духовно, по-светло и от слънцето, от небето по-чисто, от херувимските тронове по-свято. Полет на ума, който не спира пред никоя височина, който задминава дори крилата на ангелите. Божествен ерос, който е погълнал всяко друго желание на душата. Земя на Бога, единство с Бога, което не побира никоя човешка мисъл. Така, украсила с такава добродетел и тялото, и душата си, тя успя да привлече върху себе си погледа на Бога. Благодарение на своята красота, тя разкри красива общата човешка природа. И победи измамника. И стана човек заради Девата Този, Който заради греха бе омразен сред хората.
 
Отговарят на въпроса: С какво, според този текст, Мария е привлякла избора на Създателя и е станала достойна да бъде Майка на Бога?
 
Слайд 7
 
Заключителната молитва от Три слова за св. Богородица на св. Николай Кавàсила. Има характер на личен призив да участваме според силите си в подвига на Божията майка, за да познаем опитно това, с което я е дарил Господ. Според думите Му, „... а когато Той говореше това, една жена издигна глас от народа и Му рече: блажена е утробата, която Те е носила, и гърдите, от които си сукал! А Той рече: да, но блажени са и тия, които слушат словото Божие и го пазят“ (Лука 11:27-28).

Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/4pp 

Разпространяване на статията:

 

И рече старецът...

Смирението е единственото нещо, от което имаме нужда; когато има други добродетели, човек все пак може да падне, ако няма смирение; със смирението обаче човек не може да падне.

Герман Атонски Стари