Авва Даниил се славел със своята мекост и милосърдие към грешниците. Веднъж, отивайки при един болен, за да го изповяда, забелязал, че той се колебае.
- Аз не настоявам да се изповядаш – казал старецът. – Не искам под влияние на страха да вземеш прибързано решение. Заспивай спокойно, и ако утре сутринта се събудиш, извикай ме.

Основният недостатък на един млад монах била неговата разсеяност. Веднъж старецът му решил да го изпрати в Александрия:

- Иди при аптекаря Ерист и му кажи да ти даде половин кило памет.
- След няколко дни младият монах се върнал с празни ръце. 

- Отче, - казал той, - аптекарят беше свършил паметта, но помоли да ти предам, че има 20 килограма търпение за тебе!

   Един лош човек отишъл да досажда с глупавите си въпроси на един старец:
- Ама, такъв умен човек като теб, наистина ли смята за възможно Йона да оцелее след три дни в корема на кита?
- Не знам, - отговорил старецът, - но ще го попитам, когато се видя с него в рая. 

- А ако той е в ада?
- Тогава ти сам ще го попиташ.

Авва Геласий се съгласявал веднъж в годината да ходи в Антиохия, за да изнася проповед. За да го слушат се събирали страшно много хора. Един от братята веднъж го попитал:
- Отче, не те ли изкушава суетната слава при вида на толкова народ около теб? 

- Не, брате, - отговорил Геласий, - аз си мисля, че ако ме екзекутираха, щяха да се съберат много повече хора...

Авва Исайя казал: “Ако на Църквата й липсва мъжество да отстоява възгледите си, това не е от липса на мъжество, а от липса на възгледи”.