Владиката беше много миролюбив човек. Знаеше там всичко за „блажени миротворците“, а и всеки ден, като служеше (а той служеше всеки ден, не като разхайтените си събратя по корона), казваше на благочестивото паство в митрополитския храм „мир вам!“. Е, то черкуващите се не бяха много, общо взето на пръстите на едната ръка се брояха, но пък бяха избрано стадо – двама-трима клисари и двете учителки по религия. Владиката, както и те знаеха за „малкото стадо“ и „тесния път“… Това ги изпълваше с едно сладостно чувство за световна мисия, нищо, че бяха на края на света, пардон на картата на България.
Но владиката имаше проблем – то дяволът не може да остави истинските ревнители да се спасяват без проблеми, нали това му е работата! Един благочестив мъж от енорията, много добър човек, се сдърпал пред храма след службата, така де, набил един, то между мъжете се случват такива работи… Освен това потърпевшият не бил ближен, а еретик, безбожник даже, ама пък се озовал в болницата и сега не слиза от първите страници на вестниците, че, видите ли, православните в нашия градец са побойници и милитаристи! А до боя се стигнало, понеже безбожникът попитал нашия богомолец защо сме си украсили храма с надписа „Zа мир“ насред Великия пост. Нашият човек се почувствал оскърбен – знаете колко са крехки религиозните чувства на вярващия. Ние тая украса специално по интернет я поръчахме от сайта „Катехон“ – „Zа мир“ на фона на самарското знаме, специална украса за миролюбци в България. Ние сега по това разпознаваме своите си. Кръстчета всички носят – по тях не можеш разпозна еретиците и икуменистите, но виж, тази свещена буква Z показва безпогрешно вярващите в днешното лукаво време. Нашите две учителки си я сложиха на телефоните даже, да намали вредното влияние на 5G мрежата… Децата много харесали калъфите и поръчали от същите. Доброто е заразно…
Сега обаче журналистите налитат като мухи на л… и пишат, че сме били развъдник на екстремисти и военнолюбци. Ние! Които, казваме по 123 пъти на седмица „Мир вам“ и които ходихме на два митинга „Zа мир“ чак до София, със собствен транспорт – по убеждение и вътрешни подбуди, а не като платени клакьори!
От тези мисли на владиката му ставаше тъжно… Той за сетен път се убеди, че този свят в зло лежи и няма уши за Христовото слово. Затуй и храмът стои празен. Владиката пооправи края на самарското знаме над входа и поде пак: „С мир на Господ да се помолим…“

В БПЦ се организира конкурс за образцова епархия. Кандидатите трябва да отговарят на следните условия:

1. Всички свещеници да са с висше богословско образование
2. Владиката да е с висше богословско образование
3. Църковните настоятели да са с висше богословско образование (може и полу-висше от Пловдивската духовна академия)
4. Да има регистър на недвижимите имоти, който е предоставила за свободно ползване на НАП.

Последната т. 4. накара бдителни църковници да заподозрат умисъл зад организацията на конкурса. От името на Св. Синод те разпространиха изявление, в което се казва: „Архи-бирниците на държавата искат да сложат ръка върху лептата на вдовицата, която е символ на нашата църква. Но в Евангелието е казано: събирайте си имоти на небесата, където НАП не ги лови. Това се знае от всеки, който има диплома по богословие, а такива у нас – с лопати да ги ринеш“.

Овдовяла епархия организира курс за епархийски охранители. С предимство в записването се ползват свещенослужители и други расоносци. Курсистите ще се научат да боравят с хладни и горещи оръжия, да сглобяват и разглобяват „Калашников“ в два различни калибъра, родно производство на „Арсенал“, както и картечен пистолет Vityaz-SN. Целта на курса е да се повиши сигурността в епархията, която е известна със „сложното си духовно състояние“. Местните клирици искат да разчитат на собствените си сили, а не на невидими небесни войнства. Най-добрите курсисти ще получат договор за постоянен достъп до митрополитските потайности, както и писмена индулгенция за църковния съд (в мире сем, а за отвъдния – не знаем).

След 15-годишно отлагане синодалните архиереи предприеха стъпки за свикване на нов Църковен събор. Митрополитите са решили свикването да не стане изведнъж, а постепенно, защото рязката промяна може да доведе до редукция в състава на висшия ръководен орган. Така провеждането на нов църковен събор ще бъде предхождано от редица подготвителни предсъборни събития в рамките на следващите 10 години. Днес, 1 април, те бяха публикувани в предокончателен вариант.

За да могат участниците в църковното събитие да свикнат с идеята за събора, се предлага той да е предшестван от "Виртуален събор: Как да проведем събор без да напускаме епархията си”.  Участниците ще бъдат включени в онлайн дискусии, игрички, срещи и обсъждания, които ще им помогнат да се потопят в атмосферата на един истински църковен събор.

Това, което обединява всички участници в събора, е кулинарията. Затова в очакване на събора ще се провежда ежегодно състезание "Свещеници срещу миряни в кухнята".

За да няма спекулации с датата на църковното събитие и обвинения, че той се провежда твърде често, е предвидено организирането всяка година на "Съборно бинго: Игра с отгатване на датата на събора"

От Св. Синод предвиждат ежегодно провеждане на "Съборни нощи на музеите: Исторически и културни изложби, посветени на миналите събори". Инициативата цели повишаване на осведомеността и интереса към традицията на провежданите едно време събори.

В рамките на следващите пет години ще се осъществи и инициативата "Песен за събора: Създаване на официален химн". Тя предвижда провеждане на конкурс за създаване на музикален химн за събора, който да бъде използван като вдъхновяващо и обединяващо послание за всички вярващи, очакващи евентуалното провеждане на църковното събитие. Ще се изработи след съответен конкурс и специално знаме на събора, което да бъде развявано преди, по време на и след събора.

Културните дейци също ще бъдат ангажирани в подготовката на събора. Всяка година през месец май ще се провеждат "Седем вечери на поезията: Стихове и песни, вдъхновени от очакването на събора", където автори споделят свои творби, посветени на темата за събора, неговото значение и влияние върху духовния живот.

На филмовите творци се предлага възможност да участват в "Съборно филмово предизвикателство: Късометражни филми за историята и значението на съборите". Поканата е към режисьори и сценаристи да създадат късометражни филми, които разглеждат различни аспекти на църковните събори, техните предизвикателства и поуки. Специално внимание ще се отдаде и на постсъборните чувства и настроения на вярващи и невярващи, ако съборът се проведе някога.

По този начин Св. Синод предвижда да запълни времето на хората през следващите десет-двадесет години и те да престанат да питат кога ще се проведе следващият църковен събор. След това се очаква постепенно тази тема да бъде изоставена и забравена. Пък - който е жив и здрав нататък...

Така се очертават нещата около бъдещия патриаршески избор. Но за разлика от известната игра на мургавите ни сънародници, където има три купи (като капи) и едно зарче, нещата ще са огледално обърнати. С други думи речено, ще има една бяла капа (с було) и три зарчета, тоест митрополитски глави. Тези три глави, хайде, имена да ги кажем, за да не звучи главорезко, ще се разиграят като зарчета на тазгодишния Павловден, както народът нарича деня след Петровден, за да се види кое име/глава ще остане под бялата капа с бяло було. Това беше наскоро съобщено на редакцията на уникалното годишно издание „Църковен егоист“ от отлично осведомени парацърковни източници, които дадоха честна дума, че така е решено (засега тайно) от синодното мнозинство в БПЦ-БП. Необичайността на това решение станала причина някои от достойните за бялото було митрополити да си направят публичен отвод от участие в патриаршеския избор след три месеца. Но за всеки случай отвода не го депозирали в канцеларията на синода, за да могат лесно да се отметнат, „когато му дойде времето“ и когато ли ако евентуално този хазартен тип избор се замени с по-лесно манипулируем (ех, к’ва дума само!).