Пиша ви това отворено писмо, за да предложа на вас и на вашите читатели една интересна идея. През изминалата седмица беше публикувано проучване на Дарик радио и вестник 24 часа, което трябваше да определи качеството на живот в отделните градове на България. И както се полага при всяка класация и тук е имало критерии за оценка – като се започне от броя на банкоматите и се стигне до вкуса на кафето в заведенията по центъра на града... Ето и моята идея:
Когато четох анализите на резултатите от проучването, реших да предложа на вашата редакция да организираме проучване за качеството на църковния живот в отделните епархии и градове в страната. За такова изследване са нужни две неща – медия и критерии. Медията може да сте вие, а за критериите можем да потърсим идеи от читателите. Ето моите предложения за критерии, по които да се получават точки по различни показатели за качеството на църковния живот.
Разговарят равин и православен свещеник. Отецът: - Снощи ми се присъни, че съм попаднал в еврейския рай. Воня, мърсотия, блъсканица... - А на мен ми се присъни, че попадам в православния рай. Тишина, покой, няма ни жива душа...
Учителката по богословие говори за първия мъж и първата жена, Адам и Ева, и как целият човешки род произлязъл от тях двамата. Иванчо решил да се направи на остроумен и казал:
- Ама тате каза, че ние сме произлезли от маймуната!
Учителката: - Вашите семейни истории изобщо не ме интересуват!
Свещеник решил да посети енорийското неделно училище. Цяла седмица подготвяли децата. Влиза той в часа и пита: „Дечица, искам да ви задам една гатанка: мъничка, рижа, с пухкава опашка, лешници гризе. Що е то?”. Гробна тишина, никой не отговаря. Свещеникът се опитал да подскаже: „Хайде, дечица, тя скача от клон на клон, от дърво на дърво, високо-високо!”. Всички мълчат. Едно момченце се престрашило, станало и казало: „Отче, аз разбирам, че правилният отговор е Иисус Христос, но това много ми прилича на катеричка”.
Ежемесечната поддръжка от нашите съмишленици (дори и със символични суми), ще е от голямо значение за нашата работа в бъдеще. Ако желаете повече информация как можете да подпомогнете развитието на образователните ни проекти, щракнете тук:
Лакомото желание за храна се прекратява с насищането, а удоволствието от питието свършва, когато жаждата е утолена. Така е и с останалите неща... Но притежаването на добродетелта, щом тя веднъж е твърдо постигната, не може да бъде измерено с времето, нито ограничено от наситата.
Пиша ви това отворено писмо, за да предложа на вас и на вашите читатели една интересна идея. През изминалата седмица беше публикувано проучване на Дарик радио и вестник 24 часа, което трябваше да определи качеството на живот в отделните градове на България. И както се полага при всяка класация и тук е имало критерии за оценка – като се започне от броя на банкоматите и се стигне до вкуса на кафето в заведенията по центъра на града... Ето и моята идея:
