Как да се отнасяме към смеха? Има ли го в Библията? Съвместим ли е с християнството? На какво се смеят монасите? Какво е допустимо?
Тези въпроси не са толкова повърхностни, както изглеждат на пръв поглед. Ако човек се отнася сериозно към живота на душата си, той е готов на всякакви жертви и за него няма дреболии.
В крайна сметка всички въпроси се свеждат до един практически: придобиването на вярата означава ли отказване от смеха? Трябва ли да се кая за това, че се смея?
Тези въпроси не са толкова повърхностни, както изглеждат на пръв поглед. Ако човек се отнася сериозно към живота на душата си, той е готов на всякакви жертви и за него няма дреболии.
В крайна сметка всички въпроси се свеждат до един практически: придобиването на вярата означава ли отказване от смеха? Трябва ли да се кая за това, че се смея?