Не от този свят
Рожденият ден на отец Ипомоний не започна добре. Разбира се, не става въпрос за рождения му ден по плът, от който бяха изминали вече повече от 45 години. Него той не тачеше особено. Личните му празници бяха датата на св. Кръщение – духовното му раждане и датата, на която го ръкоположиха за свещеник. Но и за тях не става дума. Рождението на отец Ипомоний се случи в… Държавата. Всъщност нека да започнем от по-рано. От много време насам о. Ипомоний не фигурираше никъде. Няколко години след раждането на второто му дете и скоро след ръкоположението му една досадна системна грешка в регистрите на Есграон остави на бившия гражданин Илийчо Делев Липов (неговото светското име) единствено презвитерската му самоличност – отец Ипомоний. Трябва да отбележим, че тогава този факт не го разстрои особено. Прие го като знак свише, че вече е загърбил миналия си живот и следва изцяло да се посвети на пастирското си служение в скромната енория на Н-ската епархия. Затова и не предприе нищо по въпроса. А после годините се занизаха, ангажиментите го затиснаха и всичко така си и остана. Ако трябва да бъдем честни, тази ситуация с нищо не пречеше на о. Ипомоний. Или поне той така смяташе. По принцип никъде не пътуваше, малко ли му бяха ангажиментите в енорията. От Митрополията пък му отчисляваха заплатата (когато имаха възможност за това). Презвитерата му бе жена със силна вяра. Със смирение и работа на две-три места приемаше факта, че служението на съпруга й бе нещо далеч по-свято от користната нагласа, че заплата трябва да се получава всеки месец. Неговият договор, както неведнъж бе казвал Владиката, не е с човеци и поради това не е записан на хартия, а на Небесата.
Това дълбоко прозрение бе достъпно за сърцата и умовете на благочестиви люде като о. Ипомоний, бай Михал - клисаря и свещопродавачката – леля Данче. Те имаха от същите договори. Но то оставаше чуждо и неразбрано за злонамерени и нечестиви човеци, които от няколко седмици като вълци обикаляха енорията да проверяват за договори, осигуровки, продължителност на работния ден, безопасни условия на труд и какви ли не още лукави издевателства. Както и да е – то грехът си е техен и на техните началници, но пък и о. Ипомоний не стоеше със скръстени ръце! Появяха ли контролни органи около храма, бай Михал удряше 3 пъти камбаната и хукваше на двора. След неговото предупреждение всеки знаеше какво трябва да прави. Леля Данче се скриваше и заключваше в стаичката със свещите, а бай Михал се престорваше на юродив, избелваше очи и подгонваше инспекторите. О. Ипомоний пък тъжно гледаше към проверяващите, но не с укор, а някак с любов, като на хора, които са тръгнали по пътя на погибелта, но все още не са загубили шанса си за спасение. На всеки техен въпрос смирено отговаряше „Питайте в св. Митрополия. Там знаят всичко. Ще ви отговорят”. И скоро ги отпращаше от храма. Леля Данче заставаше отново на пангара да продава свещи, бай Михал се изцеляваше от юродивството и се заемаше да бие камбаната за вечерня, а о. Ипомоний започваше службата с благодарност в сърцето за избавлението от поредното изкушение…
Така се стигна до деня, за който бях започнал да ви разказвам. Можеше и да не се стига, ама на` - като било писано. Вандали се бяха опитали да проникнат с взлом през нощта в храма. Хлапетии сигурно някакви, защото нищо не бяха успели да напакостят, ако изключим разбития патрон на вратата. Нищо, нищо, ама колкото беля да направят. Бай Михал, като дошъл рано сутринта и видял поразията, че като се притеснил, че като се обадил не само на о. Ипомоний, ами и на полицията – че ела да видиш чудо на чудесата! Протоколи ли не щеш, разпити на служителите ли не щеш, поемни лица, свидетели и пр. И за какво – за един счупен патрон, дето на всичкото отгоре бай Михал още на място го поправи, та му се и скараха, защо заличавал улики, преди да е приключило разследването. И всичката тази патардия на главата на предстоятеля на храма, сиреч о. Ипомоний.
Апашите, както се досещате, не откриха. Но откриха о. Ипомоний. Откриха, че всъщност никъде не фигурира. Скандал голям! Даже и във вестника писаха! Със снимка! И оттам едни нови проверки, че специална комисия от София дойде, за да извърши цялостна проверка в Есграона как и защо се е получило това. Всичко приключи с дисциплинарни наказания на няколко дребни чиновници и огромни извинения към о. Ипомоний. Този ден той се роди отново за… Държавата. Но рожденият му ден не започна добре. Заедно с новите му лични документи дойдоха и бележки със задна дата за дължими данъци, такси, лихви, че и глоби за просрочване! Докато с трепереща ръка плюнчеше молива да събере и сметне всички суми, които дължи, ето я леля Данче с нов плик в ръка, току-що донесен от пощальона – от социалните - информация за дължимите осигуровки. И какво излезе – за да си плати задълженията към Държавата, трябваше да работи още цели 137 години, 4 месеца и 11 дни! Но пък само 2 години след този срок щеше да получи право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. О. Ипомоний гледаше писмата с известията от различни институции. Започна да му прималява, да му се вие свят, но бързо се съвзе. Здравносигурителните му права бяха отдавна прекъснати и не можеше да си позволи да се разболява. Гледаше и новата си лична карта, която сутринта бе взел от полицията. От картата, снабдена с най-модерните защити срещу фалшификация, ехидно го наблюдаваше някакъв чужд, непознат човек. Името съвпадаше, но това не беше о. Ипомоний. Той просто не бе от този свят. Не разбирате ли!
