Проповед, посветена на празника на преп. Силуан Атонски (11 септември) в манастира „Св. Йоан Предтеча” в Есекс

Празничната служба, посветена на този велик светец, стигна почти до своя край. Хубави са тези празници, където стигаш до края, а те точно тогава започват. Те са тези, които след богослужебното величание, поетичното слово, словесното приближаване към светеца явяват неговото тайнствено откровение и усещането за неговото „скрито” присъствие в Църквата.

Св. Силуан е велик светец. Освен това той е особен светец. Той е съвременен светец. Сред нас все още има хора, живели по неговото време. Той е еднакъв с всички други светци като проява на действието на божествената благодат. Светецът обаче е едновременно с това различен като личност, като пазител на божествения образ в себе си.

Живот в пълна незабележимост

Приживе той направи всичко възможно, за да не се прочуе в този свят, да остане скрито неговото духовно наследство – дори от неговите собствените очи. Той направи каквото можа, за да не докосне и разруши скъпоценното съкровище на душата си, да не разпръсне богатството от опита на Царството Божие. Той оползотвори  благоприятните за неговата свещена цел външни условия на монашеското уединение на Света Гора.

„Сине Божий, помилвай ме!”

Тези думи са част от Иисусовата молитва, с които днес честваният св. мъченик Неофит се молил по време на мъченията си. На неговото житие искам да спра просветеното ви внимание с молитвено благопожелание за прослава на светеца и наша изрядна полза.

Старецът Порфирий Кавсокаливит, канонизиран от Цариградската патриаршия през ноември миналата година, ни уверява в книгата си „Ранени от любов”, че православната вяра най-успешно се предава по кръвна линия.

Така от благочестивите Теодор и Флоренция се родила благословената от Бога рожба св. мъченик Неофит. Дете слънчево и умно. Дете с изключителни способности да наследи правата вяра от родителите си, да обича Църквата, да почита честния и животворящ Кръст, непрестанно да се моли, да чете и знае Св. Писание. Дете, усвоило още у дома си плодовете на Светия Дух: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра, кротост, въздържание.

На 26 октомври Църквата чества паметта на св. Димитър Солунски – един от най-почитаните раннохристиянски воини-мъченици на Балканите и в целия православен свят. Днес особено тържествено се отбелязва празникът му в базиликата в Солун, където се съхраняват неговите св. мощи. Историята е запазила стотици писмени свидетелства за чудесата, извършени на неговия гроб. Едно от тях е и чудото на мироточенето, което в наши дни се е прекратило, но все още се съхраняват реликварии, съхранявали благоуханното миро, изтичало обилно от тялото на светеца.

Първите сведения за изтичането на миро от св. мощи на мъченика се появята през 10-11 в. в съчиненията на Йоан Камениат (904), Йоан Скилица (1040), Анна Комнина (1081) и др. Като най-безспорен източник, свидетелстващ за чудото се смята Житието на преп. Фантин, написано в края на 10 и началото на 11 в. В него е описано, как поклонниците събирали благовонно масло от гробницата на светеца и го слагали в специални съдове – ампули, напомнящи по форма на раннохристиянските евлогии. Най-старите запазени до наши дни ампули са от 11-12 в. и от едната страна имат изображение на св. Димитър Солунски, а от другата на св. Богородица, преп. Теодор Солунски, мчк Нестор или вмчк Георги.

Публикуваме произведението на архиеп. Теофилакт Охридски „Живот, деяния, изповедания и кратко изложение за чудесата на св. наш отец Климент, български архиепископ“ в изданието му на български език от 1896 г. от известния български учен филолог Д. Матов заедно с неговия предговор. Текстът ни бе любезно предоставен от нашия читател Стоян Василев, който преписа в удобен за публикуване вид старопечатното издание.

В 1885 г., срещу хилядогодишнината от смъртта на св. Методий, аз обнародвах с български превод гръцкото житие на св. Климент под заглавие „Живот, деяния, изповедания и кратко изложение за чудесата на светия отец наш Климент, български архиепископ. Описано от светейшия и православния архиепископ на Юстиниан Първи и на цяла България, Теофилакт, който беше магистър на риторите в Цариград“.[1] Този превод беше извършен с помощта на проф. Марин Дринов, който го придружи и с кратък предговор, гдето изтъкна историко-културната важност на паметника. Досега не е изяснено добре, дали наистина това житие е съчинено от Теофилакт, както е казано в заглавието му, или от другиго. Но няма съмнение, че съчинителят ѝ е ползвал стари и достоверни факти за живота и дейността на св. Климент, а и на светите славянски първоучители Кирил и Методий. Затова този паметник е безценен за нас [2].

Тъй като с първото издание ние имахме за цел да снабдим нашата книжнина с пълен, близък до първообраза превод, трябваше да се запазят в това издание всичките тънкости на тоя първообраз, писан с висок черковно-ораторски език, напъстрен с различни цитати от Светото Писание. Поради това излезе тежък за четене, а на места невразумителен [3].

Ако ХІХ в. преоткри за православието исихазма[1], св. отци  и най-вече името на св. Григорий Палама,[2] то ХХ век определено беше времето на патристичното възраждане, на неопатристичния синтез, на задълбочен анализ, възстановяване и възраждане на Преданието. Без излишно да преувеличаваме, може да кажем, че последните двe-три десетилетия на отминалото столетие бяха белязани от един своеобразен връх в този процес, а именно изваждането от забвение на името на един светец, роден, живял и блажено починал в пределите на България – преп. Калист Мелнишки. Мнозина вероятно си задават вече въпроса, защо да е толкова важно това? Има хиляди забравени светци и мъченици на Църквата, чиято памет и подвизи не са осветлени, кое прави преп. Калист така изключителен, че преоткриването му да бъде определяно като епохално? Преди всичко, това е огромното му богословско творчество, което тепърва предстои да бъде проучено в цялост, анализирано и интерпретирано. Тук трябва да отбележим, че една значителна част от него все още е в неизвестност.