Днес Църквата празнува паметта на своя първомъченик св. Стефан. Животът на светеца до времето на избора му за дякон от апостолите (Деян. 6:5) за нас остава напълно неизвестен. Ние не знаем нито кога се е родил, нито кога и от кого е бил обърнат в християнството. Нещо повече, всичките ни основни сведения за подвига и делото на този дивен „мъж, изпълнен с вяра и Дух Светий“, дължим на перото на св. ап. Лука и неговата книга „Деяния на св. апостоли“. Св. Епифаний Кипърски († 403 г.) в Срещу ересите (Πανάριον), споменава св. Стефан измежду числото на седемдесетте апостоли. Някои изследователи смятат, че това свидетелство на св. Епифаний не заслужава доверие, но техните мнения не се базират на някакво конкретно доказателство. Сведения от по-късно време дават на някои основание да допуснат, че св. Стефан е роднина на св. ап. Павел. Името на светеца е гръцко (στέφανος – „венец“) и затова едни изследователи смятат, че той е от еврейската диаспора, но други изказват мнение, което изглежда много достоверно, а именно, че името на светеца е гръцки превод на арамейското Kelil (kelila – „венец“, „корона“). Интересно е, че при откриването на мощите на светеца, според преданието, в гроба е намерена плоча, на която е изписано името Келил, което кара мнозина изследователи да смятат, че това е рожденото име на светеца. Като допълнителен аргумент в полза на това твърдение е фактът, че в кн. Деяния (6:5), където се изреждат имената на новоизбраните дякони, единствено за дякон Николай изрично се посочва, че е „прозелит от Антиохия“.

Знаете ли, че ...

• Мощите на светеца се съхраняват в малкото градче Лод, на югоизток от Тел Авив, което по-късно е било преименувано дори на Георгополис, а главата му е в Рим. Манастир в Кайро претендира да съхранява някои лични вещи на светеца. В манастира „Св. Екатерина“ на Синай се пазят три пръста от ръката на св. Георги. Храмове на светеца започват да се строят в цялата Римска империя още през 4 в., а особено много са те в Палестина.

• Жития на св. Георги пишат византийските автори св. Андрей Критски (8 в.), Аркадий Кипърски, Теодор Квестор, св. Григорий Кипърски, Симеон Метафраст (10 в.).

• Стотици апокрифи са посветени на живота на светеца и на неговите чудеса, написани на латински, гръцки, сирийски, арабски, коптски, етиопски и други източни езици. Сред най-известните апокрифи е т. нар. Виенски палимпсест от 5 в., а също и „Деяния на св. Георги“ от 6 в., „Мъченичеството на Георги“ и др. Те се отличават с големи хиперболи и неисторически сведения за живота на светеца. Осъдени са на Запад с т. нар. Decretum Gelasianum, приписван на папа Геласий (492-496), като еретически и петнящи паметта на светеца.