Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (17 Votes)

i4001На 26 октомври Църквата чества паметта на св. Димитър Солунски – един от най-почитаните раннохристиянски воини-мъченици на Балканите и в целия православен свят. Днес особено тържествено се отбелязва празникът му в базиликата в Солун, където се съхраняват неговите св. мощи. Историята е запазила стотици писмени свидетелства за чудесата, извършени на неговия гроб. Едно от тях е и чудото на мироточенето, което в наши дни се е прекратило, но все още се съхраняват реликварии, съхранявали благоуханното миро, изтичало обилно от тялото на светеца.

Първите сведения за изтичането на миро от св. мощи на мъченика се появята през 10-11 в. в съчиненията на Йоан Камениат (904), Йоан Скилица (1040), Анна Комнина (1081) и др. Като най-безспорен източник, свидетелстващ за чудото се смята Житието на преп. Фантин, написано в края на 10 и началото на 11 в. В него е описано, как поклонниците събирали благовонно масло от гробницата на светеца и го слагали в специални съдове – ампули, напомнящи по форма на раннохристиянските евлогии. Най-старите запазени до наши дни ампули са от 11-12 в. и от едната страна имат изображение на св. Димитър Солунски, а от другата на св. Богородица, преп. Теодор Солунски, мчк Нестор или вмчк Георги.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (32 Votes)

2010-07-23-029 1

Публикуваме произведението на архиеп. Теофилакт Охридски „Живот, деяния, изповедания и кратко изложение за чудесата на св. наш отец Климент, български архиепископ“ в изданието му на български език от 1896 г. от известния български учен филолог Д. Матов заедно с неговия предговор. Текстът ни бе любезно предоставен от нашия читател Стоян Василев, който преписа в удобен за публикуване вид старопечатното издание.

В 1885 г., срещу хилядогодишнината от смъртта на св. Методий, аз обнародвах с български превод гръцкото житие на св. Климент под заглавие „Живот, деяния, изповедания и кратко изложение за чудесата на светия отец наш Климент, български архиепископ. Описано от светейшия и православния архиепископ на Юстиниан Първи и на цяла България, Теофилакт, който беше магистър на риторите в Цариград“.[1] Този превод беше извършен с помощта на проф. Марин Дринов, който го придружи и с кратък предговор, гдето изтъкна историко-културната важност на паметника. Досега не е изяснено добре, дали наистина това житие е съчинено от Теофилакт, както е казано в заглавието му, или от другиго. Но няма съмнение, че съчинителят ѝ е ползвал стари и достоверни факти за живота и дейността на св. Климент, а и на светите славянски първоучители Кирил и Методий. Затова този паметник е безценен за нас [2].

Тъй като с първото издание ние имахме за цел да снабдим нашата книжнина с пълен, близък до първообраза превод, трябваше да се запазят в това издание всичките тънкости на тоя първообраз, писан с висок черковно-ораторски език, напъстрен с различни цитати от Светото Писание. Поради това излезе тежък за четене, а на места невразумителен [3].

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (32 Votes)

Калист мелнишкиАко ХІХ в. преоткри за православието исихазма[1], св. отци  и най-вече името на св. Григорий Палама,[2] то ХХ век определено беше времето на патристичното възраждане, на неопатристичния синтез, на задълбочен анализ, възстановяване и възраждане на Преданието. Без излишно да преувеличаваме, може да кажем, че последните двe-три десетилетия на отминалото столетие бяха белязани от един своеобразен връх в този процес, а именно изваждането от забвение на името на един светец, роден, живял и блажено починал в пределите на България – преп. Калист Мелнишки. Мнозина вероятно си задават вече въпроса, защо да е толкова важно това? Има хиляди забравени светци и мъченици на Църквата, чиято памет и подвизи не са осветлени, кое прави преп. Калист така изключителен, че преоткриването му да бъде определяно като епохално? Преди всичко, това е огромното му богословско творчество, което тепърва предстои да бъде проучено в цялост, анализирано и интерпретирано. Тук трябва да отбележим, че една значителна част от него все още е в неизвестност.

4.95 1 1 1 1 1 Rating 4.95 (80 Votes)

sv-DimitraНа 18 април 2008 г. с решение на Св. Синод на Украинската православна църква (Московска патриаршия) преп. Димитра (1810-1878) беше причислена към лика на светците. До нейната канонизация у нас не се знаеше абсолютно нищо за жертвения подвиг на тази българка, посветила живота си на нуждите на бедните и страдащите. Почитта към нея в Киев беше местна, а в България нямаше дори исторически бележки за нейния живот. След канонизацията на преп. Димитра православните медии у нас хвърлиха малко повече светлина върху личността ѝ и така християнската общност у нас разбра, че още една светица с български произход ще бъде почитана в календара на Украинската църква.

За съжаление честванията отминаха, а с тях и първоначалната еуфория за „българската светица в Киев“. Дори Доростолска епархия, която би трябвало да полага грижа за популяризиране на спомена за просиялите в нея светци, не положи усилия да проучи и изготви житие на светицата, което би могло дори да обогати наличните в Украйна сведения за нея.

Тъй като споменът за праведниците не бива да тъне в забрава, в настоящата статия ще се опитаме да запълним отчасти тази празнина, като за целта ще приведем освен събраните досега сведения от Свето-Введенската обител в Киев, още и информация от малко известни и непубликувани досега документи от Централния държавен архив на Украйна, свързани с живота и делото на преп. Димитра.

4.9491525423729 1 1 1 1 1 Rating 4.95 (59 Votes)

agiaЕдна от най-популярните и почитани светици в Православната църква е раннохристиянската великомъченица Варвара. В настоящата статия приемаме за своя отправна точка едно атонско предание от средата на ХІХ в. за нейния живот и проследяваме историческата информация за св. Варвара, достигнала до нас и развитието й в агиографски аспект. Въз основа на известните исторически сведения ще се опитаме да извлечем максимално рационалното зърно, съдържащо се в сведението от ХІХ в., в което недвусмислено се твърди, че св. Варвара е родена, живяла и загинала мъченически на територията на днешна България, в района на Разлог.[1] Както не веднъж сме подчертавали, раннохристиянската история на българските земи е слабо, да не кажем почти напълно неизследвана. Това бяло поле в историческата ни памет вменява дълг на всички историци и преди всичко на църковните да издирят оскъдните данни за славното минало на нашите земи, но и да ги осмислят и интерпретират в светлината на православното предание, канони и традиция.

През 1856 г. в Москва са издадени в няколко тома спомените и записките на монах Партений, който както сам пише, е сторил това по молба и с благословението на епископ Атанасий (Томски и Енисейски). В четири обемисти тома монах Партений е изложил видяното и чутото от него по време на пътуванията си и пребиваването на Св. Гора, както и в Русия, Молдова, Турция, Йерусалим и Св. земи. В четвъртия том на тези спомени се съдържа сведението, което провокира интереса ни за написването на тази статия. Поради неговата важност ще си позволим да го поместим тук без съкращения в превод на български:

104436362 555801255082665 8408151784969210671 n

[Какво представлява проектът?] [За кого е предназначено изданието?] [Kое прави това издание различно?] [Как можете да помогнете:]

 

И рече старецът...
Душата, която истински обича Бога и Христа, дори да извърши десет хиляди праведни дела, смята, че не е извършила нищо, поради неутолимия си стремеж към Бога.
Св. Макарий Велики