Продължение от Глава девета
ГЛАВА ДЕСЕТА
Какъв беше краят на живота му – и за това е достойно както аз да си спомня, така да чуете и вие, които пожелахте. Защото тази негова кончина беше достойна за удивление. По обичая си той посетил монасите вън от неговата планина и, като научил от Провидението за своята смърт, говорил на братята, като им рекъл: „Това е последното посещение, което ви правя, и се съмнявам дали ще се видим пак в този живот. Време е и аз вече да си отида, защото съм близо на сто и пет години“.
* * *
А те, като чули, заплакали, прегърнали и целунали стареца. И той, като да отивал от чужд град в своя, весело разговарял. Поръчал им да не падат духом в трудовете и да не се отчайват в подвижничеството, но да живеят, като да умират всеки ден.