Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (34 Votes)
1_51.jpgВъзлюби нищетата Христова, за да те обогати Христовата Божественост. Възлюби прекрасния пост – дело почтително и благоугодно. Постът, това е колесница, възнасяща те на небето. Постът ражда пророци, умъдрява законотворците. Постът – добра защита за душата, надежден съжител на тялото. Постът – оръжие на доблестните, училище за подвижниците. Постът отблъсква изкушенията, помазва подвига на благочестието, съжител на трезвеността, виновник за целомъдрието. Постът – доблест в боя. Постът – тушител на огнената сила. Постът затваря пастта на лъвовете. Постът въздига молитвата до небето. Постът – майка на благото. Постът – наставник на младостта, украшение на старците, добър спътник на пътешествениците. У постещите тялото е честно и душата драгоценна. Постът упокои Лазар в лоното Аврамово. Да го възлюбим и ние, за да приеме и нас Аврамовото лоно. Да избягваме разкоша и съпътстващия го шумен смях на пиянството, тази майка на блудта. Господ няма да приема пиянството. Пиянството отблъсква от нас Светия Дух. Постът – благоустройство на града, благочинност на тържището. Постът – мир в дома. Постът – попечител и защитник на девството. Постът – път към покаянието. Постът – причина на сълзите. Постът не обича света, нито това, което е в света. Затова да не изпадаме в униние като постим, защото Ангели във всяка църква записват постещите. Постът не допуска злопаметство. А трупащите в паметта си огорченията и злото, което им е сторено, независимо, че постят и се молят, са подобни на хора, които черпят вода и я изливат в бъчва без дъно. Не приема Господ молитви от този, който помни злото, сторено му от брата му.

Господу слава и господство во веки веков! Амин.

Превод: В. Каравълчев

4.8518518518519 1 1 1 1 1 Rating 4.85 (54 Votes)
ALIM3932.JPG"Прости ме и веч прощавай!"
Христо Ботев, „На прощаване”

Тази сутрин в кварталния супермаркет цареше необичайна за средата на февруари суматоха. Всички пазаруваха като за последно и, сякаш оправдавайки се при срещата на погледите, съседи си продумваха: "Та нали утре е празник!?" Всъщност, какъв празник е утре? Неделя сиропустна или неделя на Всеопрощението. За по-старите хора, които по начало са забравени от децата и внуците си, това наистина е празник – може би ще ги посетят децата, дори и да не поискат прошка. Опитвам се някак си да схвана „празничността” на утрешния ден. Днес човекът е толкова самотен, че и от началото на поста би направил празник, стига някой да го потърси, да му се обади, да го поздрави... Но тези наши естетически построения за празника и прошката, за формалната среща и лицемерната доброжелателност дали имат нещо общо с реалната трагичност на поста?

4.8518518518519 1 1 1 1 1 Rating 4.85 (27 Votes)
1_42.jpgСъществуват много обичаи и традиции, свързани с Великден, които са общи в целия свят, но без съмнение сред тях се откроява боядисването на яйцата. Независимо дали живеете в Лондон, Йерусалим или Москва ще видите, че този обичай е универсален.

Яйца са били боядисвани и украсявани още в езическите времена. Запазени са свидетелства за боядисването им в древни Египет, Галия, Китай, Рим и Персия. Яйцето се възприема като символ на Вселената и живота, представени като кръг, какъвто кръг е и вечният живот. Златният жълтък символизирал бога-слънце, бялата черупка – бялата богиня, а цялото яйце – възраждането. Затова като символ яйцето било свързано с пролетта, времето на възраждането на земята след дългата студена зима. За древните земята се възраждала по същия начин, както яйцето ражда живота. Организирали са се специални „ловувания за диви яйца”, които след това са били оцветяване в цветовете на пролетта. Нашарените яйца са се използвали като талисмани или в обредната храна, а също са се раздавали като подаръци.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (21 Votes)
Постът на ХристосОще апостолите и първите християнски общини започнали да отбелязват в деня на еврейската Пасха спомен за мъченията и смъртта Христови. Отбелязването на Христовата смърт било тъжен помен, повод за скръб, но тъй като събитието трябвало да бъде почетено, то християните го отбелязвали с пост. Така първата християнска Пасха започнала съществуването си като пост.  Това бил спомен за кръстната смърт на Христос, кръстна Пасха. Самият пост претърпял едно поетапно развитие в годините, за да достигне днешния си вид на 40 дневен пост – св. Четиридесетница.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (67 Votes)

1_66.jpgДнес е Неделята на прошката. Който е бил през този ден в църква, помни умилителния чин на опрощението. В средата на храма изнасят иконата на Христос Спасителя, на Божията майка и светците и след кратко вечерно богослужение свещеникът застава на колене и измолва прошка от своите енориаши, а те минават пред него и на свой ред го молят да им прости.

В това просто и безискусно действие се усеща духът на древното християнство, всепрощаващата любов и състрадание, с които то победило хладния и равнодушен езически свят.

Всичко е започнало в египетските пустини. Там монасите са се събирали през последната неделя преди Поста, молели са се заедно, молели са един от друг за прошка и са се разотивали, а после са пребивавали в уединение и молитва, постили са и са се трудили през целия Велик пост. Манастирските врати са се затваряли чак до празника на Входа Господен в Йерусалим, или, както го наричат у нас, Връбница. Тогава подвижниците са се връщали в манастира, за да посрещнат заедно Пасха.

104436362 555801255082665 8408151784969210671 n

[Какво представлява проектът?] [За кого е предназначено изданието?] [Kое прави това издание различно?] [Как можете да помогнете:]

 

И рече старецът...
Когато някой е смутен и опечален под предлог, че върши нещо добро и полезно за душата, и се гневи на своя ближен, то очевидно е, че това не е угодно на Бога: защото всичко, що е от Бога, служи за мир и полза и води човека към смирение и самоукорение.
Св. Варсануфий Велики