Когато в църковните среди казват: „По време на постите през еди-коя си година се случи това и това“ или „Някой път ще ви погостувам за поста“, обикновено се подразбира Великият пост, а всички останали три поста специално се уточняват в този случай. А това наистина е Пост с главна буква. Нещо повече – това общо-взето е единственият пост сред църковните, в който самото църковно богослужение е специално и е свързано с поста. Тъй като, да речем, богослужението по време на Петровия пост няма някакви особености в сравнение с обичайните, редовни служби. Богослуженията за Успение и Рождество са по същество същите. Е, има две-три молитви, които говорят за това, че приближаваме Рождество (в ирмосите, в катавасиите това е казано), но принципно самият стил на богослужението е същият.
А по време на Великия пост дори „Господи, помилуй!“ пеят различно от всеки друг път. Появяват се специални молитви и в домашното молене на християнина, и в храма. И това вече показва, че става дума за съвсем различно време.
Когато обидиш своя приятел, кой може да отмени обидата: ти или твоят приятел? Ясно е, че ти не можеш вместо твоя приятел да си простиш. Не само, че не можеш сам да отмениш обидата, нанесена на приятел, но това не могат да направят нито всички хора на земята, нито цялата природа. Защото твоя приятел е приел обидата от тебе и я е отнесъл със себе си. Обидата е вече в него и с него. И само той единствен може да я отмени и обезсили.
Наближава Пасха. Страстната седмица е вече към кулминацията си. Обичайният кръг на богослуженията. В някакви минути – най-малкото за да сме честни пред себе си – ще ни се удаде поне с крайчеца на съзнанието да уловим случващото се. Или онова, което се е случило.
