За поста може да си поставим следната задача: да се опомним, да се събудим. Да погледнем съседа си, колегата, да си помислим – нямат ли и те някакви проблеми в живота? Как се проявява нашето християнство по време на пост, на какво най-вече трябва да обърнем внимание и как да направим така, че постът да не бъде напразен – по тези въпроси разсъждава о. Андрей Мизюк.

Постът е като фар в живота на християнина, излизане от ежедневието, напомняне за необходимостта от правилния път, който избираме. Християнството обаче трябва да се проявява не само по време на поста, то изобщо не бива да изчезва от живота ни. 

Постът е времето, в което още по-силно трябва да се концентрираме върху главната заповед – заповедта да обичаме ближния си. Всичко останало е съпътстващо. Разбира се, трябва да присъстваме на богослуженията, защото те ни напомнят към какво сме се запътили чрез поста, за това какво Бог е направил за нас. Напомнят ни за Неговата жертва, Неговата любов. Нашата малка жертва тук е благодарност.

Християнският пост е прост, защото е свят.

Извинете. Римата е случайна. Нямам намерение да пиша стихотворение! Ето, пак, простете…

Както и да е, мисля, че е време да обобщим някои прозаични теми на православното благочестие, докато не сме го превърнали в самоцел, в крайна сметка чужда на християнския дух.

Зная, че в духовното ръководство най-лесна и безопасна за ръководещите е безкомпромисната строгост. Наложи сухоежбина и няма да сбъркаш, забрани кафето, премахни растителното масло, сложи марката „чревоугодие“ на всяко ястие с изключение на хляб с вода и сурови зеленчуци, и ще си спечелиш авторитета на строг и свят радетел на добрите нрави. После, като за утешение, постът се поставя в атмосферата на една православна романтика, мечтателност за непостижимите подвизи на древни аскети, добротолюбие на фантазията. А гузната съвест е мощен инструмент да се манипулират хората през пости и добър начин да се изпратят на изповед…

Само че това ли е посланието за поста, което трябваше да достигне до сърцата и да преобрази нравите на християните от „последните времена“? Две хиляди години по-късно сякаш сме пренаписали книгата „Левит“ за християни с нов кодекс от педантични правила на хранене и поведение – цяла една схоластика на маслината и охлюва, която понякога ни отнема твърде много сили и внимание, и всъщност незабелязано ни отдалечава от Христос.

Избрани изречения за поста

Постим, за да се доближим повече до Бога, а не за да бъдем видeни или хвалени от хората.

Постим, защото обичаме Бога Подателя повече отколкото Неговите материални дарове, които консумираме.

Постът е жертва на смирената любов на човека към Бога, когато е съединен с благодарствена и просителна молитва, отправена към Бога.

Който пости, но не се моли, не събира духовна светлина в душата, а извършва просто едно биологично и психологическо упражнение, заради здравословни или естетически подбуди.

Истинският пост не е само въздържание от храни с животински произход, но и въздържание от всяка материална лакомия и похот за егоистично властване над другите; той е въздържание от всяка мисъл, слово или дело, което намалява любовта към Бога и ближния.

Откъс от поредицата "Постни писма" на архим. Сава (Мажуко), писмо 17.

Нашият главен клиросен бас при всеки пост си спомняше за един любим свой виц:

Затвор. Прозорчето към килията се отваря. Пазачът подбутва навътре обяда, а затворникът казва обидено:

– А къде ми е месото? Нали ми се полага!?

– Ако се полага – яж.

– Ама тук не е сложено.

– Като не е сложено – не яж.

Не прекъсвахме хориста, макар да бяхме слушали тази история вече двайсет пъти или двайсети пост. Тя винаги звучеше смешно, актуално, злободневно. Защото до него стояха с тъжни лица „мъчениците на поста”, жертвите на Типика. По-точно, не на Типика, а на недоразумението и страха от Типика. Много е трудно да се изцели този страх. Когато човек страда дълго по непонятна за него причина, идва един момент, когато той вече не може да не страда, за него това е естествено състояние, тясно сраснало се с неговата религия. Просто страданието му харесва. А у вас, които се опитвате нещо да му обясните, да облекчите живота му, се натрупва умора и недоумение: а трябва ли да се борим за този човек? Да, трябва.

Сигурно преподобният Теодор Студит е изпитвал подобна умора, докато е обяснявал на една игуменка принципите на поста. Настоятелката се обърнала към стареца с писмо, в което молела за разяснения относно постния устав. Но преподобният отказал да й даде указания, като й напомнил две важни неща: че игуменката трябва да се придържа към устава на своя манастир и че тя, пак като игуменка, има правото да въвежда и да отменя правила в нейната обител.

Първата подготвителна седмица за Великия пост е известна под името Седмица на митаря и фарисея и във всички православни календари е отбелязано, че през нея не се пости в сряда и петък. Нека видим кога е възникнала тази практика.

В 49-та глава на Типикона, посветена на богослужението през Великия пост и подготвителните седмици преди него, за тази седмица се казва следното: „Подобает ведати: яко в сей седмице иномудрствующии содержат пост, глаголемый арцивуриев. Мы же монаси на кийждо день, се же в среду и пяток, вкушаем сыр и яица, в 9-й час. Миряне же ядят мясо, развращающе онех веление толикия ереси» Или на български език: „Трябва да се знае, че през тази седмица инакомъдруващите спазват пост, наричан арцивуриев. Ние, монасите, пък всеки ден, както и в сряда и петък, ядем сирене и яйца, в 9-ия час. Миряните пък ядат месо, потъпквайки по този начин повелите на голямата ерес на онези“.

Указанията на църковния устав показват, че отмяната на поста през тази седмица е била направена с полемична цел заради борбата с инакомъдруващи, сиреч еретици, които постели строго през тази седмица. В началото бил арцивуриевият пост – тази дума е гръцка транскрипция на думата арачаворк, което на свой ред означава „пръв, предхождащ“. Този пост е много древен и се свързва с името на св. Григорий, просветителят на Армения. Зеноб Глак, който нарича себе си ученик на свети Григорий и е написал „Историята на Тарон“, в която описва разпространяването на християнската вяра в Таронска област около езерото Ван, разказва за този пост следното: „Цар Тирдат заповядал да хвърлят Григорий в ров, където той прекарал 15 години, а през това време царят, обладан от зли духове, живя в стадо на глигани, но по Божия повеля Григорий бил изведен от рова от царските велможи. След това Григорий си наложил петдневен пост, на хляб и вода, след чийто край покръстил царя, воеводите, цялата войска и целия останал народ“. И до днес този пост съществува в Арменската църква.