Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (30 Votes)
proshka_1.jpgОт­но­во сме из­­пра­ве­ни пред Ве­ли­кия пост, а с то­ва и пред не­об­хо­ди­мост­та да по­ис­ка­ме и да да­дем прош­ка на ближ­ни­те си за всич­ко, ко­е­то ом­ра­ча­ва ду­ша­та ни: ра­зо­ча­ро­ва­ние, огор­че­ние, ста­е­на враж­деб­ност, не­до­ве­рие, за­вист, стра­х... Да прос­тим за на­пад­ки­те, по­диг­рав­ки­те, зап­ла­хи­те, за по­се­га­тел­с­т­ва­та сре­щу ав­то­ри­те­та ни, ре­пу­та­ци­я­та ни, пра­ва­та ни, удоб­с­т­во­то ни ­ всич­ко. “Ще прос­тя всич­ко ос­ве­н...” не е ис­тин­с­ка прош­ка. “Ще прос­тя, ако­...” ­ съ­що. Прош­ка­та тряб­ва да е бе­зус­ловна.

4.8333333333333 1 1 1 1 1 Rating 4.83 (12 Votes)
Рождество ХристовоНа 14 ноември започва Рождественският пост. Той е въведен в Църквата по-късно от Великия пост и е свързан с празника на Рождението на Спасителя. На Запад започнали да отбелязват този празник около 350 г. На Изток честването на Рождество Христово било въведено от св. Григорий Богослов през 380 г., в Антиохия през 375 г., в Александрия през 432 г. от св. Кирил Александрийски, а в Йерусалим при патриарх Ювеналий (5 век). Дните, в които това събитие било отбелязвано, се различавали в поместните църкви - на Запад го чествали на 25 декември, в Антиохия на 4 януари, в Александрия на 18 или 19 април или на 29 май. Малоазийските църкви празнували на 6 или 10 януари. Едва в края на 4 в. и началото на 5 в. празнуването сравнително се уеднаквило и всички църкви с изключение на Арменската започнали да го празнуват на 25 декември. 

4.9027777777778 1 1 1 1 1 Rating 4.90 (72 Votes)

митр. АнтонийРазлично от това, което мнозина мислят и чувстват, периодът на духовно усилие (например Великият пост или изобщо постенето) е време на радост, защото е време на завръщане у дома, време, през което имаме шанс да оживеем. Това е период, през който отръскваме всичко вехто и мъртво от себе си, за да придобием отново способността да живеем – да живеем с цялата дълбина, ширина и интензивност, към която сме изначално призвани.

Докато този момент на радост остава недостъпен, неразбираем за нас, ние постоянно ще изпадаме в чудовищна и кощунствена пародия: сякаш в името Божие превръщаме живота си в тотално мъчение както за самите нас, така впрочем и за онези, които трябва да заплатят за безплодните ни напъни да станем свети.

Говоренето за радост може да изглежда странно наред с пределното напрягане, подвига, въздържанието, истинската борба, но въпреки всичко радостта преминава през целия ни духовен живот, през църковния и евангелския живот, понеже Царството Божие със сила се превзема. То не се „поднася на тепсия“ на хората, които безгрижно и лениво очакват идването му.

4.7857142857143 1 1 1 1 1 Rating 4.79 (14 Votes)
Християнският пост е доброволно телесно въздържание, чиято цел е да се обнови духовният ни живот. Според християнската антропология телесното и духовното в човека не са в изначално противоречие, но по-скоро двете заедно формират неговата цялост. Поради отдалечаването ни от Бога обаче, плътта лесно клони към различни обвързаности със земното и тленното, които наричаме страсти. Те пречат на душата в нейния естествен възвишен стремеж към нетлението и вечността, като я принизяват и сякаш насилствено я смесват със земната кал. Затова чрез поста ние ни най-малко не показваме презрение към тялото, а само му помагаме да преодолее страстите, за да се възстанови нарушената хармония с безсмъртната ни душа.

4.9090909090909 1 1 1 1 1 Rating 4.91 (11 Votes)
Химически чисти вещества се срещат рядко в природата и още по-рядко в хранителната индустрия. Нашето хранене днес е поставено в пълна зависимост от тази индустрия, особено в градовете. Ядем това, което ни се предлага в магазина и което в повечето случаи не бихме могли сами да си произведем. А връзката с производителя е прекъсната много преди стоката да се появи на щанда.

 

И рече старецът...
Имало един човек, който ядял много и все бил гладен, и друг, който се задоволявал с малко ядене. Този, който ядял много и все бил гладен, получил по-голяма награда от оня, който се задоволявал с малко ядене.
Apophthegmata Patrum