След известен брой години съзнателно практикуване на вярата, един от най-чаканите периоди за повечето вярващи става този на Великия пост. Към него гледаме с нетърпение като възможност за още по-трезво вглеждане в съвестта и освещението си, както и като период на още по-стегната борба за заместване на явните си и скрити пороци със съответните добродетели по пътя на израстването си в Господа.
Постът не е индивидуално начинание или упражнение - цялата църква пости заедно с наси цялата църква се моли всички да издържим изпитанията и да понесем трудностите.
Всички, които непрестанно въздишат край Кръста на Господа, разпъват плътта с нейните желания. Нека с надежда и ние да застанем до тях и да направим чрез чист пост наш Този, Който чрез Своето страдание ни направи Свои и ни предаде по благодат Своето по природа безстрастие, което е и победата над страстите. Само по този начин ние ще се удостоим да приемаме правилно и както трябва Страданията и Възкресението на Спасителя, докато един ден се удостоим да празнуваме вечната и нова Пасха с “преминалите в небесата”. Тогава, когато настъпи и за нас големият час на пренасянето ни от тази земя в небесното царство на Бога.
Богослужебното последование по време на поста има своето основание и източник в глъбинните движения на човешката душа към Бога. Нейният копнеж не е пасивно очакване, не е монологът на питащия се “да бъда или да не бъда”, а е настойчиво търсене на смисъла на човешкия живот в диалог с Божия глас в човека – съвестта. В покайния канон на св. Андрей Критски, неотменна част от последованието на постния период, се разкрива пътят на обновяващата се душа, преболедуваща стария Адам и копнееща да се облече в Новия Адам – Иисус Христос.
Чувството на общност, което Великият пост се стреми да установи, не се ограничава само с нашите отношения с обкръжаващите ни хора. То се простира в значително по-широки рамки. Великият пост е времето, в което ние възстановяваме отношенията си с веществения свят: първо, с нашето физическо тяло и след това с природата - с животните и растенията, със земята, въздуха, огъня и водата, с които имаме физически контакт. Великият пост възобновява нашето членство не само в човешкото общество, но и буквално в космическата koinonia. «Този, който не обича дърветата, не обича Христа», както е казал старецът Амфилохий от о. Патмос. Това също е едно от значенията на Великия пост.
Прошката – от „чуждата страна“ тръгваме на път към страната на славата, на среща с Живия Бог, като деца на Неговото царство.
Между Египет и пустинята, между робството и свободата, лежи разделителна линия – моментът, в които изявяваме съгласието си да станем съвършено нови в нравствено отношение.
В географските понятия на Стария Завет това е Червено море, а за нас – думите на Господнята молитва: „… и прости нам дълговете ни, както и ние прощаваме на длъжниците си“. „Както и ние прощаваме…“ – ето момента, в който вземаме спасението си в свои ръце, защото каквото и да прави Бог, то зависи в края на краищата от онова, което правим ние – и последното има огромно значение за всекидневния ни живот.
Ежемесечната поддръжка от нашите съмишленици (дори и със символични суми), ще е от голямо значение за нашата работа в бъдеще. Ако желаете повече информация как можете да подпомогнете развитието на образователните ни проекти, щракнете тук:
След известен брой години съзнателно практикуване на вярата, един от най-чаканите периоди за повечето вярващи става този на Великия пост. Към него гледаме с нетърпение като възможност за още по-трезво вглеждане в съвестта и освещението си, както и като период на още по-стегната борба за заместване на явните си и скрити пороци със съответните добродетели по пътя на израстването си в Господа.
Всички, които непрестанно въздишат край Кръста на Господа, разпъват плътта с нейните желания. Нека с надежда и ние да застанем до тях и да направим чрез чист пост наш Този, Който чрез Своето страдание ни направи Свои и ни предаде по благодат Своето по природа безстрастие, което е и победата над страстите. Само по този начин ние ще се удостоим да приемаме правилно и както трябва Страданията и Възкресението на Спасителя, докато един ден се удостоим да празнуваме вечната и нова Пасха с “преминалите в небесата”. Тогава, когато настъпи и за нас големият час на пренасянето ни от тази земя в небесното царство на Бога.
Богослужебното последование по време на поста има своето основание и източник в глъбинните движения на човешката душа към Бога. Нейният копнеж не е пасивно очакване, не е монологът на питащия се “да бъда или да не бъда”, а е настойчиво търсене на смисъла на човешкия живот в диалог с Божия глас в човека – съвестта. В покайния канон на св. Андрей Критски, неотменна част от последованието на постния период, се разкрива пътят на обновяващата се душа, преболедуваща стария Адам и копнееща да се облече в Новия Адам – Иисус Христос.
