Авва Хиперехий: По-добре да ядеш месо и да пиеш вино, отколкото да изпояждаш братята си, като ги клеветиш.

Св. Макарий Велики: Това е отличителен признак на християнството - независимо колко много се труди човек и колко много праведни дела върши, да чувства, че не е извършил нищо, и когато пости, да казва: "Това не е постене", и когато се моли: "Това не е молитва", и когато постоянства в молитвата: "Аз не съм показал никакво постоянство; сега едва поставям начало на своите дела и трудове"; и даже да е праведен пред Бога, би трябвало да каже: "Не съм праведен, не и аз; не се трудя усърдно, а само започвам отначало всеки ден".

На поста като дивна чест
в света яви се славата,
понеже Господ, наш Творец,
Сам постейки, го освети.
От Бог обичан Моисей,
законодател стана с пост,
Илия в горното небе
издигна се на огнен впряг.
Със постно тайнство Даниил
лъва победно е сломил,
чрез пост приятелят любим -
Йоан - прославил е Христа.
Въздай ни, Боже, този дар,
нам пример за умереност,
душевни сили Ти ни дай,

След известен брой години съзнателно практикуване на вярата, един от най-чаканите периоди за повечето вярващи става този на Великия пост. Към него гледаме с нетърпение като възможност за още по-трезво вглеждане в съвестта и освещението си, както и като период на още по-стегната борба за заместване на явните си и скрити пороци със съответните добродетели по пътя на израстването си в Господа.

Постът не е индивидуално начинание или упражнение - цялата църква пости заедно с нас и цялата църква се моли всички да издържим изпитанията и да понесем трудностите.

Всички, които непрестанно въздишат край Кръста на Господа, разпъват плътта с нейните желания. Нека с надежда и ние да застанем до тях и да направим чрез чист пост наш Този, Който чрез Своето страдание ни направи Свои и ни предаде по благодат Своето по природа безстрастие, което е и победата над страстите. Само по този начин ние ще се удостоим да приемаме правилно и както трябва Страданията и Възкресението на Спасителя, докато един ден се удостоим да празнуваме вечната и нова Пасха с “преминалите в небесата”. Тогава, когато настъпи и за нас големият час на пренасянето ни от тази земя в небесното царство на Бога.

Бо­гос­лу­жеб­но­то пос­ле­до­ва­ние по вре­ме на пос­та има сво­е­то ос­но­ва­ние и из­точ­ник в глъ­бин­ни­те дви­же­ния на чо­веш­ка­та ду­ша към Бо­га. Ней­ни­ят коп­неж не е па­сив­но очак­ва­не, не е мо­но­ло­гът на пи­та­щия се “да бъ­да или да не бъда”, а е нас­той­чи­во тър­се­не на сми­съ­ла на чо­веш­кия жи­вот в ди­а­лог с Бо­жия глас в чо­ве­ка – съ­вест­та. В по­кай­ния ка­нон на св. Ан­д­рей Крит­с­ки, не­от­мен­на част от пос­ле­до­ва­ни­е­то на  пос­т­ния пе­ри­од, се раз­к­ри­ва пъ­тят на об­но­вя­ва­ща­та се ду­ша, пре­бо­ле­ду­ва­ща ста­рия Адам и коп­не­е­ща да се об­ле­че в Но­вия Адам – Иисус Хрис­тос.