Още апостолите и първите християнски общини са започнали – в деня на еврейската Пасха – да отбелязват спомен за мъченията и смъртта Христови. Отбелязването на Христовата смърт е било тъжен помен, повод за скръб, но, тъй като събитието е трябвало да бъде почетено, то християните са го отбелязвали с пост. Така, първата християнска Пасха е започнала съществуването си като пост. Това е бил спомен за кръстната смърт на Христос, кръстна Пасха. Самият пост е претърпял едно поетапно развитие през годините, за да достигне днешния си вид на четиридесетдневен пост – св. Четиридесетница.
Съгласно свидетелството на св. Ириней Лионски († 203 г.), на което се позовава Евсевий Кесарийски († 340 г.), първоначално Великият пост се е ограничавал до еднодневен или двудневен пост, който не е бил смятан за предпасхален, а за самата Пасха. С други думи, той не е бил подготовка за честване на Христовата смърт и Възкресение, а отбелязване на самите събития. През третото столетие пасхалният пост в някои църкви е започнал да се упражнява в продължение на цяла седмица. Ще рече – спазвало се е това, което днес наричаме Страстна седмица. Впоследствие, обособилите се дотогава два независими постни цикъла – един Богоявленски, който, съгласно Мат. 4:1-2, е трябвало да бъде четиридесет дни, и един едноседмичен, предпасхален – са били обединени в един.