Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (68 Votes)

1_66.jpgДнес е Неделята на прошката. Който е бил през този ден в църква, помни умилителния чин на опрощението. В средата на храма изнасят иконата на Христос Спасителя, на Божията майка и светците и след кратко вечерно богослужение свещеникът застава на колене и измолва прошка от своите енориаши, а те минават пред него и на свой ред го молят да им прости.

В това просто и безискусно действие се усеща духът на древното християнство, всепрощаващата любов и състрадание, с които то победило хладния и равнодушен езически свят.

Всичко е започнало в египетските пустини. Там монасите са се събирали през последната неделя преди Поста, молели са се заедно, молели са един от друг за прошка и са се разотивали, а после са пребивавали в уединение и молитва, постили са и са се трудили през целия Велик пост. Манастирските врати са се затваряли чак до празника на Входа Господен в Йерусалим, или, както го наричат у нас, Връбница. Тогава подвижниците са се връщали в манастира, за да посрещнат заедно Пасха.

4.9493670886076 1 1 1 1 1 Rating 4.95 (79 Votes)

1_64.jpgТази неделя е ден за прошка. В храмовете евангелското четиво по време на светата Литургия е от т. нар. Проповед на планината (Мат. 6:14-21). В нея Сам Господ Иисус Христос ни говори за прошката, за поста, за събирането на небесно съкровище, за това, че, ако искаме Небесният наш Отец да прости греховете ни, първо ние трябва да простим на нашите ближни.

Във връзка с това евангелско четиво християните имаме древния обичай в този ден да молим, да искаме и да даваме един на друг прошка за всички волни и неволни обиди и прегрешения, които сме извършили или са били извършени спрямо нас. Това е първата стъпка от великопостния път. Ето защо светата Църква е приела да нарича този ден Неделя на прошката. Великият пост има три подготвителни седмици, обхващащи четири неделни дни, които на основа на литургийното евангелско четиво или на постната практика са наречени: Неделя на митаря и фарисея, Неделя на блудния син, Неделя месопустна и Неделя сиропустна. Днес е последният ден от последната подготовителната седмица преди началото на Великия пост, в който спираме употребата на млечни продукти, затова е наречена и сиропустна. На този ден Църквата ни припомня за изгонването на Адам и Ева от рая поради непослушанието и невъздържанието им. В храма след вечерното богослужение се извършва един особен и умилителен чин на всеопрощението, когато свещенослужители и миряни взаимно си дават прошка, за да встъпят във Великия пост с чисти сърца и души, примирени с ближните си.

3.956043956044 1 1 1 1 1 Rating 3.96 (91 Votes)
19540_LABYRINTHOS.jpgТъкмо през Светата четиридесетница, време, когато повече от всякога сме призовани да се борим с поднебесните духове на злобата (Еф. 6:13) и с изкушенията, изпитанията се увеличават. Мисля, че това го е забелязал всеки вярващ, който се стреми от сърце да следва Христос и особено когато се стреми да пости заради Христос истински. Именно в този постен период на вътрешно вглъбяване и молитвено единение с Христос, на православния книжен пазар се появи книгата “Златна книга за православния пост” с автор колегата Дарин Алексиев.

В нея по стар маниер, напомнящ католическите похвати преди Втория ватикански събор (1962-1965), се задават въпроси и на тях се дават отговори. Така книгата представлява вид катехизис за поста, като отговорите често пъти са „да” или „не”, без да се посочват аргументи за това. Голяма беше надеждата ми, че с времето твърдите позиции на православните пиетисти ще привличат все по-малко последователи. Надявах се и те самите да се повлияят от макар и малкото качествена богословска литература у нас и да променят донякъде своите морализаторски маниери. За да не бъда голословна и да не губя ценното време на четящите тези редове, ще дам само няколко примера от тази книга, които ще коментирам.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (19 Votes)
св. Андрей Критски„Душе моя, душе моя, востани, что спиши”
(Покаен канон на св. Андрей Критски)

Братя и сестри,
Прекрачихме прага на спасителната Четиридесятница и ето, чуваме  гласа на светата майка Православна църква, която ни подбужда към покаяние в началото на Великия пост с четенето на Великия покаен канон на св. Андрей Критски.

Покайният канон представлява едно боговдъхновено поетично творение, което се състои от девет песни. Същността на канона се изразява в разговор между св. Андрей и Бога, от една страна, а от друга – между християнина и собствената му душа. В канона св. Андрей прави една изповед, която е молитва към Бога, за прошка на греховете: „откъде да започна да оплаквам деянията на моя окаян живот?”  И този плач е поради съзнание за собствените грехове, от любов към Бога, плач, който води към спасение.

„Ние всички много грешим”, казва св. апостол Иаков, и „грехът ни лесно омотава” – пише св. апостол Павел.  Ние грешим по всякакъв начин, съзнателно и несъзнателно.

4.972972972973 1 1 1 1 1 Rating 4.97 (37 Votes)
1_22.gifПос­­­тът по сво­­я­­та идея и по своя дух ос­­­во­­бож­­­да­­ва чо­­ве­­ка от всич­­­ко из­­­мам­­­но, от всич­­­ко из­­­лиш­­­но, ко­­е­­то го прев­­­ръ­­ща в са­­мо­­до­­вол­­­но съ­­щес­­т­­­во и прег­­­раж­­­да пред не­­го пъ­­тя към ис­­­тин­­с­­­ки­­те цен­­­нос­­­ти. 

Чис­­­то­­то зем­­­но не се про­­ти­­во­­пос­­­та­­вя на не­­бес­­­но­­то, а хар­­­мо­­нич­­­но се съ­­че­­та­­ва с не­­го. Не­­чис­­­то­­та­­та за хрис­­­ти­­ян­­с­­­ко­­то съз­­­на­­ние се ко­­ре­­ни не в ма­­те­­ри­­ал­­­но­­то ес­­­тес­­т­­­во ка­­то та­­ко­­ва, а в на­­ру­­ша­­ва­­не­­то на рав­­­но­­ве­­си­­е­­то меж­­­ду зем­­­но­­то и не­­бес­­­но­­то, меж­­­ду ма­­те­­ри­­ал­­­но­­то и ду­­хов­­­но­­то – тя се ко­­ре­­ни във вът­­­реш­­­ния жи­­вот на чо­­ве­­ка. Не­­чис­­­то­­та­­та ви­­на­­ги е от­­­па­­да­­не от Бо­­жи­­я­­та во­­ля, ко­­я­­то съз­­­да­­ва хар­­­мо­­ни­­я­­та в све­­та. Тя е на­­ру­­ша­­ва­­не на за­­по­­ве­­ди­­те, не­­пос­­­лу­­ша­­ние към Бо­­га, към Не­­го­­вия за­­ми­­съл за све­­та и чо­­ве­­ка. 

За чис­­­тия всич­­­ко е чис­­­то (Тит 1:15), за­­що­­то чис­­­ти­­ят, то­­ест вко­­ре­­не­­ни­­ят в Бо­­жи­­я­­та во­­ля и ис­­­ти­­на чо­­век ви­­на­­ги пос­­­тъп­­­ва чис­­­то, за­­ко­­но­­мер­­­но, бо­­го­­от­­к­­­ро­­ве­­но и за не­­го дейс­­т­­­ви­­тел­­­но всич­­­ко в ду­­хов­­­ния и ма­­те­­ри­­ал­­­ния свят е чис­­­то и без­­­съб­­­лаз­­­ни­­тел­­­но.

 

И рече старецът...

Видях мрежите, които врагът разстилаше над света, и рекох с въздишка: „Какво може да премине неуловимо през тези мрежи?“. Тогава чух глас, който ми рече: „Смирението“.

Св. Антоний Велики