Днес е Неделята на прошката. Който е бил през този ден в църква, помни умилителния чин на опрощението. В средата на храма изнасят иконата на Христос Спасителя, на Божията майка и светците и след кратко вечерно богослужение свещеникът застава на колене и измолва прошка от своите енориаши, а те минават пред него и на свой ред го молят да им прости.
В това просто и безискусно действие се усеща духът на древното християнство, всепрощаващата любов и състрадание, с които то победило хладния и равнодушен езически свят.
Всичко е започнало в египетските пустини. Там монасите са се събирали през последната неделя преди Поста, молели са се заедно, молели са един от друг за прошка и са се разотивали, а после са пребивавали в уединение и молитва, постили са и са се трудили през целия Велик пост. Манастирските врати са се затваряли чак до празника на Входа Господен в Йерусалим, или, както го наричат у нас, Връбница. Тогава подвижниците са се връщали в манастира, за да посрещнат заедно Пасха.
Тази неделя е ден за прошка. В храмовете евангелското четиво по време на светата Литургия е от т. нар. Проповед на планината (Мат. 6:14-21). В нея Сам Господ Иисус Христос ни говори за прошката, за поста, за събирането на небесно съкровище, за това, че, ако искаме Небесният наш Отец да прости греховете ни, първо ние трябва да простим на нашите ближни.
„Душе моя, душе моя, востани, что спиши”
Постът по своята идея и по своя дух освобождава човека от всичко измамно, от всичко излишно, което го превръща в самодоволно същество и прегражда пред него пътя към истинските ценности. 
