Тъкмо през Светата четиридесетница, време, когато повече от всякога сме призовани да се борим с поднебесните духове на злобата (Еф. 6:13) и с изкушенията, изпитанията се увеличават. Мисля, че това го е забелязал всеки вярващ, който се стреми от сърце да следва Христос и особено когато се стреми да пости заради Христос истински. Именно в този постен период на вътрешно вглъбяване и молитвено единение с Христос, на православния книжен пазар се появи книгата “Златна книга за православния пост” с автор колегата Дарин Алексиев.
В нея по стар маниер, напомнящ католическите похвати преди Втория ватикански събор (1962-1965), се задават въпроси и на тях се дават отговори. Така книгата представлява вид катехизис за поста, като отговорите често пъти са „да” или „не”, без да се посочват аргументи за това. Голяма беше надеждата ми, че с времето твърдите позиции на православните пиетисти ще привличат все по-малко последователи. Надявах се и те самите да се повлияят от макар и малкото качествена богословска литература у нас и да променят донякъде своите морализаторски маниери. За да не бъда голословна и да не губя ценното време на четящите тези редове, ще дам само няколко примера от тази книга, които ще коментирам.
„Душе моя, душе моя, востани, что спиши” (Покаен канон на св. Андрей Критски)
Братя и сестри, Прекрачихме
прага на спасителната Четиридесятница и ето, чуваме гласа на светата майка Православна църква,
която ни подбужда към покаяние в началото на Великия пост с четенето на Великия
покаен канон на св. Андрей Критски.
Покайният канон представлява едно боговдъхновено поетично творение, което се състои от девет песни. Същността на канона се изразява в разговор между св. Андрей и Бога, от една страна, а от друга – между християнина и собствената му душа. В канона св. Андрей прави една изповед, която е молитва към Бога, за прошка на греховете: „откъде да започна да оплаквам деянията на моя окаян живот?” И този плач е поради съзнание за собствените грехове, от любов към Бога, плач, който води към спасение.
„Ние всички много грешим”, казва св. апостол Иаков, и „грехът ни лесно омотава” – пише св. апостол Павел. Ние грешим по всякакъв начин, съзнателно и несъзнателно.
Постът по своята идея и по своя дух освобождава човека от всичко измамно, от всичко излишно, което го превръща в самодоволно същество и прегражда пред него пътя към истинските ценности.
Чистото земно не се противопоставя на небесното, а хармонично се съчетава с него. Нечистотата за християнското съзнание се корени не в материалното естество като такова, а в нарушаването на равновесието между земното и небесното, между материалното и духовното – тя се корени във вътрешния живот на човека. Нечистотата винаги е отпадане от Божията воля, която създава хармонията в света. Тя е нарушаване на заповедите, непослушание към Бога, към Неговия замисъл за света и човека.
За чистия всичко е чисто (Тит 1:15), защото чистият, тоест вкорененият в Божията воля и истина човек винаги постъпва чисто, закономерно, богооткровено и за него действително всичко в духовния и материалния свят е чисто и безсъблазнително.
Авва Хиперехий: По-добре да ядеш месо и да пиеш вино, отколкото да изпояждаш братята си, като ги клеветиш.
Св. Макарий Велики: Това е отличителен признак на християнството - независимо колко много се труди човек и колко много праведни дела върши, да чувства, че не е извършил нищо, и когато пости, да казва: "Това не е постене", и когато се моли: "Това не е молитва", и когато постоянства в молитвата: "Аз не съм показал никакво постоянство; сега едва поставям начало на своите дела и трудове"; и даже да е праведен пред Бога, би трябвало да каже: "Не съм праведен, не и аз; не се трудя усърдно, а само започвам отначало всеки ден".
На поста като дивна чест в света яви се славата, понеже Господ, наш Творец, Сам постейки, го освети. От Бог обичан Моисей, законодател стана с пост, Илия в горното небе издигна се на огнен впряг. Със постно тайнство Даниил лъва победно е сломил, чрез пост приятелят любим - Йоан - прославил е Христа. Въздай ни, Боже, този дар, нам пример за умереност, душевни сили Ти ни дай,
Ежемесечната поддръжка от нашите съмишленици (дори и със символични суми), ще е от голямо значение за нашата работа в бъдеще. Ако желаете повече информация как можете да подпомогнете развитието на образователните ни проекти, щракнете тук:
Лакомото желание за храна се прекратява с насищането, а удоволствието от питието свършва, когато жаждата е утолена. Така е и с останалите неща... Но притежаването на добродетелта, щом тя веднъж е твърдо постигната, не може да бъде измерено с времето, нито ограничено от наситата.
Тъкмо през Светата четиридесетница, време, когато повече от всякога сме призовани да се борим с поднебесните духове на злобата (Еф. 6:13) и с изкушенията, изпитанията се увеличават. Мисля, че това го е забелязал всеки вярващ, който се стреми от сърце да следва Христос и особено когато се стреми да пости заради Христос истински. Именно в този постен период на вътрешно вглъбяване и молитвено единение с Христос, на православния книжен пазар се появи книгата “Златна книга за православния пост” с автор колегата Дарин Алексиев. 
„Душе моя, душе моя, востани, что спиши”
Постът по своята идея и по своя дух освобождава човека от всичко измамно, от всичко излишно, което го превръща в самодоволно същество и прегражда пред него пътя към истинските ценности. 
Св. Макарий Велики: Това е отличителен признак на християнството - независимо колко много се труди човек и колко много праведни дела върши, да чувства, че не е извършил нищо, и когато пости, да казва: "Това не е постене", и когато се моли: "Това не е молитва", и когато постоянства в молитвата: "Аз не съм показал никакво постоянство; сега едва поставям начало на своите дела и трудове"; и даже да е праведен пред Бога, би трябвало да каже: "Не съм праведен, не и аз; не се трудя усърдно, а само започвам отначало всеки ден".
На поста като дивна чест 
