Мобилно меню

4.9545454545455 1 1 1 1 1 Rating 4.95 (132 Votes)

2_4.jpgНай-строгият и най-продължителен пост в Църквата е Великият пост. Трябва да отбележим, че днес очевидното противоречие, което съществува между дължината на поста – седем седмици (48 дни) и другото название на Великия пост – Св. Четиридесетница  (гр.  Τεσσαρακοστή,  лат. Quadragesima), затруднява понякога дори и духовниците. Всъщност, противоречие няма, защото Великият пост (Св. Четиридесетница) и Страстната седмица са два различни поста, които Църквата в един период от съществуването си е съединила. При това обединяване на двата поста, в постния период са били включени и празниците Лазаровата събота и Вход Господен в Йерусалим, които формално не принадлежат нито към Св. Четиридесетница, нито към Страстната седмица. Св. Четиридесетница е пост, установен преди всичко като възпоменание на 40 дневния пост на Христос в пустинята. В древната църква това е бил постът най-вече на езичниците, на оглашените, които са се готвили да приемат тайнството Кръщение. В първите векове след Петдесетница тайнството Кръщение се е извършвало на няколко от най-големите църковни празници като преди всичко на Богоявление и Възкресение.

4.9506172839506 1 1 1 1 1 Rating 4.95 (81 Votes)

Пътят на постаПродължение на статията „Ако имаш сърце – ще се спасиш

Още едно много важно нещо, което първите християни са правили и е хубаво да го имаме предвид е това, че постът е свързан и с даване на милостиня. Човек си казва „Ако не постех, щях да харча 1200 лири на седмица за меса, сирена, вино и т. н., а като постя, харча 30-40 лири. Следователно това, което остава, го давам на бедните, на братята, които имат нужда”. Постът е бил обвързан с милостинята. И той, разбира се, не е само въздържание от храните. Започваме от това, то е необходимо и важно, защото човек не е само дух, да кажеш: аз ще постя духовно. Не сме духове, а тяло и дух заедно – едно неразделно и неразривно единство. Затова добродетелите засягат целия човек – и душата, и тялото, и както постим телесно, така постим и духовно. Следователно, въздържаме се от злоба, от осъждане, от гордост, от словопрения, от хиляди неща, които за съжаление ни измъчват. Въздържаме се и в употребата на материалните неща. Ако искам да купя три чифта обувки, от които нямам нужда, ще закупя един чифт или изобщо няма да купя. Минавам с тези, които имам.

Постът е отчуждение от злото. С други думи, трябва да станеш чужд на пороците, които са около тебе. Колко важно нещо е човек да пости и с езика си, да спре да говори, да съди, да клюкарства, да коментира, да се въздържа от цигарите...

4.855421686747 1 1 1 1 1 Rating 4.86 (83 Votes)
МолитваПостът, както и всеки подвиг, вършим заради себе си, а не заради Бога – в смисъл, че Бог не се ползва по никакъв начин от тези неща, а човекът е този, който се изцелява, защото болен е не Бог, а немощният човек  Немощният човек е този, който се нуждае от изцеление, понеже е ранен от своите страсти и грехове.

Много хора и особено младите имат няколко възражения относно поста -  каква е ползата от него, защото да постим и какво означава това нещо, към което сега сме призовани да пристъпим?

Разбира се, отците на Църквата са дали многобройни и хубави тълкувания по този въпрос и особено по отношение на Великия пост, който се смята за парекселанс поста на Църквата. Той е утвърден в свещените правила на поместни и Вселенски събори и изобщо се смята за най-строгия пост от всички други в Църквата. За поста са казани много тълкувания – и богословски, и практически, които обясняват защо човек пости. Съществувт еретици, които поставят поста под съмнение и казват, че никъде в Евангелието и Писанието няма заповед от Бога, в която се казва да постим. По този начин те отменят поста и упрекват православните християни, че спазват човешки предания и заповеди, които не присъстват в Писанието.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (71 Votes)

1_148.jpgИстина ви казвам: доколкото сте сторили това на едного от тия Мои най-малки братя, Мене сте го сторили (Мат. 25:40)

Тогава ще каже и на ония, които са от лява страна: идете от Мене, проклети, в огън вечний, приготвен за дявола и неговите ангели (Мат. 25:41)

Днешното евангелско четиво ни припомня една голяма истина. Миналата неделя светото Евангелие говореше за благостта на Бога Отец, който чака Своето създание да се върне. Това обаче не бива да ни кара да забравяме за Неговото правосъдие. Бог не е само нежен Отец. Той е и праведен Съдия. „Нито милостта Му е безкритична, нито съдът Му безмилостен“, казва св. Василий Велики. Ще съди света, ни казва Евангелието, и то не произволно, а според нашите дела. Така че днешният текст от Евангелието ни изправя пред факта на съда. И казваме „факта“, защото съдът над света е за нашата вяра есхатологична увереност и реалност, която изповядваме в Символа на нашата църковна вяра: „И пак ще дойде да съди живи и мъртви…“.

4.9264705882353 1 1 1 1 1 Rating 4.93 (68 Votes)
1_10.jpgМоже би ще прозвучи нетрадиционно, дори объркано, но точно това смятам за поста – това е време, в което ти става по-леко. Преди две години започнах една „Хроника на един Рождественски пост“, започваше като есе, после имах намерение да я завърша като литературна творба, още не съм се отказал от плановете си. Та тогава наблягах на другата страна на поста – на стоенето на пост, на военната терминология. Че сме войници, войници сме. Но няма никакво противоречие да кажа, че постът е време, в което благодарение на внимателността психиката, тоест душата, и тялото олекват и се успокояват.

Тялото несъмнено олеква. И се укротява. И се радва на лекотата. Сърцето бие по-спокойно, не го натоварват разните трудни за преработване вещества, сънят става по-дълбок, всички клетки на организма си отпочиват.

Но е по-леко и на душата. В тези дни, когато взорът се обръща навътре по-често, когато преосмисляш и осъзнаваш за пореден път Истината – ти си тук долу, пространството и времето са необятни за малкото ти съзнание, невидимият свят е също толкова наличен колкото и видимият, радваш се на отредените си дни, тъгуваш за изгубените си близки и приятели, не ти остава нищо от суетата, защото те изпълва само надеждата за Божията Милост, защото на нищо друго не може да се надяваш и нищо друго не е сигурно. Тогава ти става леко и просто. Животът, взаимоотношенията, създанията сме безкрайно сложни, ужасно сложни механизми и системи, съставени сме от милиарди малки части, молекули, взаимовръзки и изведнъж забелязваш другата страна на битието – всичко е толкова просто. Родил си се и живееш. Присъстваш в този свят. Няма да е завинаги. В миговете на пост оставате ти, човекът и Той, победилият най-страшното във вселената.

 

И рече старецът...
Имало един човек, който ядял много и все бил гладен, и друг, който се задоволявал с малко ядене. Този, който ядял много и все бил гладен, получил по-голяма награда от оня, който се задоволявал с малко ядене.
Apophthegmata Patrum