Причащението с Плътта и Кръвта на Господ Иисус Христос е най-великата и непостижима тайна, тайната, която води до целта на човешкия живот - нашето обожение (theosis). Обожението е уподобяването на Бога, което Сам Господ е дал на човека като задача (то е естествена за човека цел) още при сътворяването му (Бит. 1:27).
Християни, вкусете от Божията любов, приемете Тялото и Кръвта Господни, приобщете се в благодатта на Светия Дух!
Християни, пребъдете в святост и чистота!
Християни, приемете от Божия мир!
Християни, със страх Божии, вяра и любов – причастете се!
Любовта Божия се изразява най-ярко в Голготската жертва на Господ Иисус Христос и в акта на Неговото възкресение. „Защото Бог толкоз обикна света, че отдаде Своя Единороден Син, та всеки, който вярва в Него, да не погине, а да има живот вечен“(Иоан 3:16).
Жертвата Иисусова и любовта Христова се възпяват вечно в богослужението на св. Църква. Това става по време на най-важната част от св. Литургия, т. нар. „Евхаристиен канон“ или „Литургия на верните“, при пеенето на ангелската песен наречена „Sanctus“.
С думите "покайте се, защото се приближи царството небесно..." (Мат.3:2) започнал проповедта си св. Йоан Кръстител, последният старозаветен пророк и Предтеча Господен. Със същите думи Господ Иисус Христос поставил началото на общественото Си служение (Мат.4:17). Правото на апостолите да "прощават" или "задържат" грехове било дадено чрез думите "ще ти дам ключовете на царството небесно, и каквото свържеш на земята, ще бъде свързано на небесата; и каквото развържеш на земята, ще бъде развързано на небесата..." (Мат.16:19) и "каквото свържете на земята, ще бъде свързано на небето..." (Мат.18:18).