Въпросът за изповедта е толкова важен, че аз искам да се спра на него по-подробно и по-дълбоко.

Изповедта е два вида. Има лична, частна изповед, когато човек отива при свещеник и в негово присъствие разкрива душата си пред Бога. Има също така и обща изповед, когато се събира голяма или малка група хора и свещеникът прави изповед за всички, включвайки и себе си. Аз първо ще се спра на частната изповед и ето на какво ще обърна внимание.

Учение на дванайсетте апостоли 4:14
"Изповядвай греховете си в църква и не стигай до молитвата си с нечиста съвест. Такъв е пътят на живота."

Учение на дванайсетте 14:1
"В деня на Господа се събирайте заедно, разчупвайте хляб и въздавайте благодарение след като изповядате прегрешенията си, за да може жертвата ви да е чиста".

Днес изповедта или покаянието представлява последование, при което християнинът, изповядвайки пред канонично ръкоположен свещенослужител своите грехове, получава за тях прощение от Бога и възстановява чистотата и невинността, придобити при кръщението му. Израз е на съзнание за греховност и е средство за примирение с Църквата, т. е. връщане в евхаристийно общение.

Покаянието предполага пълно откриване на греховете от страна на изповядващия се по начин, позволяващ точното и правдиво определяне на неговата греховност. Редица причини, сред които и влиянието на западното богословие, са довели до формализиране на изповедта, до откъсването й от нейния първоначален смисъл и подчиняването й на чисто юридически принципи. На заден план е останал характерът й на разкаяние, желание за промяна и стремеж към богообщение.

Ако сред християните властва дълбоко незнание по много въпроси от вярата ни, то невежеството и повърхността достигат своя апогей, когато стане дума за покаянието и изповедта. Повечето отиваме при изповедника напълно неподготвени. Чакаме той да ни "попита" все едно се намираме на разпит. Свещеникът не е гадател, за да познава греховете ни.