Въпросът за изповедта е толкова важен, че аз искам да се спра на него по-подробно и по-дълбоко.
Изповедта е два вида. Има лична, частна изповед, когато човек отива при свещеник и в негово присъствие разкрива душата си пред Бога. Има също така и обща изповед, когато се събира голяма или малка група хора и свещеникът прави изповед за всички, включвайки и себе си. Първо ще се спра на частната изповед и ето на какво ще обърна внимание.
Човек се изповядва на Бога. В поучението, което свещеникът произнася преди изповедта на отделния човек се казва: „Ето, чадо, Христос невидимо стои, за да приеме твоята изповед, а аз съм само свидетел“. Това е важно да се помни: ние не се изповядваме пред свещеника и не той е нашият съдия. Даже бих казал нещо повече: дори Христос в този момент не е наш Съдия, а е състрадаващият ни Спасител. Това е много, много важно, защото когато идваме на изповед, ние сме в присъствието на свидетел.
- Отче, през първите векове на християнството, вярващите са правели публична изповед. Помага ли това?
Днес
изповедта или покаянието представлява последование, при което
християнинът, изповядвайки пред канонично ръкоположен свещенослужител
своите грехове, получава за тях прощение от Бога и възстановява
чистотата и невинността, придобити при кръщението му. Израз е на
съзнание за греховност и е средство за примирение с Църквата, т. е.
връщане в евхаристийно общение.
