
Днес изповедта или покаянието представлява последование, при което християнинът, изповядвайки пред канонично ръкоположен свещенослужител своите грехове, получава за тях прощение от Бога и възстановява чистотата и невинността, придобити при кръщението му. Израз е на съзнание за греховност и е средство за примирение с Църквата, т. е. връщане в евхаристийно общение.
Покаянието предполага пълно откриване на греховете от страна на изповядващия се по начин, позволяващ точното и правдиво определяне на неговата греховност. Редица причини, сред които и влиянието на западното богословие, са довели до формализиране на изповедта, до откъсването й от нейния първоначален смисъл и подчиняването й на чисто юридически принципи. На заден план е останал характерът й на разкаяние, желание за промяна и стремеж към богообщение.