Мобилно меню

4.8181818181818 1 1 1 1 1 Rating 4.82 (22 Votes)
1_82.jpg(продължение)

Как да разпознаем лъжливия наставник? По какво се отличава от истинския ръководител? Без отговорите на тези въпроси твоите търсения на духовен отец могат да останат напразни и да бъдат дори опасни.
Светият праведен протойерей Алексий Мечьов наставлява един от своите енориаши: «Ако си тръгваш от духовния отец с униние, с тъга, с още по-голяма мъка, отколкото си отишла при него, ако той ти причинява страдания и тези страдания те влекат надолу и не получаваш облекчение – пази се от такъв отец! Не го пускай в душата си! Това е вълк в овча кожа. Той е готов, искайки да те спаси, да погуби душата ти...»

4.9473684210526 1 1 1 1 1 Rating 4.95 (19 Votes)
1_76.jpgИдеалният

И така, какъв духовен отец трябва да търсиш? Нека в началото да определим неговия идеален духовен облик. Описанието на такава личност може да намерим в трудовете на преп. Симеон Нови Богослов. Като поставя пред духовния отец много високи изисквания, той пише: “Не е възможно да се роди свише, тоест да приеме благодатта на Светия Дух онзи, който няма духовен отец, роден свише. И както плътският отец ражда плътски деца, така и духовният отец на онези, които желаят да бъдат негови чеда, ги прави духовни. Но този, който все още сам не се е родил или се е родил, но е още дете, тоест не е достигнал съвършенство - такъв как може да стане отец на други? Който търси духовен отец, трябва да търси човек, който се е родил духовно и съзнателно знае Бога и своя Отец, така че да може да роди духовно и него и да го направи наистина син Божий”. За високите достойнства на наставника може да прочетеш в писанията на много свети отци. Означава ли това, че непременно трябва да търсиш такъв духовен отец? Имай предвид следното: думите на светите отци за духовното съвършенство, което трябва да притежават наставниците, почти винаги са се отнасяли за старци, получили над своите ученици пълна власт. Помни: старците не просто ръководят духовния живот на своите пасоми, но в почти прекия смисъл на думата ги носят по пътя на спасението. За това, естествено, е нужно духовно съвършенство.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (29 Votes)
1_159.jpgПълното название на благодатното тайнство, в което греховете ни биват развързани изцяло, е Покаяние и Изповед - двете заедно, а не поотделно.

Често дори не се и замисляме за разликата между тези две понятия, от която произлизат доста недоразумения в духовния ни живот. Има християни, които сякаш се каят за греховете си, но така и не стигат до изповед. От срам, самонадеяност, незнание, неразбиране или по някаква друга причина, те казват: “Аз имам своя връзка с Бога и не се нуждая от посредник”. Обикновено това са невъцърковени хора. Те мамят сами себе си, като отхвърлят целия смисъл на Христовата жертва и на останалите спасителни действия на Божието снизхождение към човека. Но ако търсят с вяра, рано или късно ще намерят пътя към свещеника, и когато получат за пръв път разрешителна молитва и вкусят сладостта на Божията милост, чрез която съвестта се очиства напълно, тогава поради личния си опит няма да странят от това спасително тайнство. Важното е да не упорстват в ината и самомнението си, а да се вслушват в учението на Светата Църква.

4.9824561403509 1 1 1 1 1 Rating 4.98 (57 Votes)
1_49.jpg,,По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако любов имате помежду си.” (Ин. 13:35)

Многообични братя и сестри,

Не очаквах такъв дискусионен интерес към моята скромна, че и греховна личност. Подкрепен  от такава съпричастна любов, мога само  сърдечно и завинаги да  ви благодаря!  Усетихте ли как Господ Иисус Христос чрез нашата взаимна любов  ни събира в Неговата кошара? (Иоан 10 гл.) Благодарим Му.

По отношение на  клира, като цяло и в частност,  в дискусията имаше мнения с Хамовски привкус (вж. Бит 9:22), т. е. обръщане на вниманието върху чуждите грехове. Дори и св. Евтимий, Патриарх Търновски, да възкръснеше и оглавеше Православната ни Църква, пак не съм убеден, че нещо щеше се промени в живота на сънародниците ни. Не е ли епохата, в която живеем, подобна на тогавашната? Всички знаем, какво стана с България. Падна!

3.5 1 1 1 1 1 Rating 3.50 (28 Votes)
Напоследък стана много модерно да откриваме негативите на нашето църковно  общество и постоянно да си говорим „зад кулисите” за това какво и как трябва да се промени. Остава въпросът кой да се ангажира с това – клирът или народът. Клирът, който има своята каноническа власт да свика събор и народът, който ако го поканят, ще участва в събора. Нека си припомним първия апостолски събор, който беше представляван от всички, които бяха Христови последователи, независимо от техните харизми – апостоли, епископи, презвитери, дякони, учители, пророци, пазители на тайните Божии и т.н. Всички те, събрани в името Господне, се наричат народ Божии – „език свят, царско свещенство”. При нас народът  благочестиво се нарича „миряни”, т. е. тези, които трябва да са „мирни” и послушни или може би хора взети от света и пребиваващи в света, света, в който Господ изпрати своите апостоли и ученици със заповедта „идете и научете”, светът, в който се подвизават вече повече от 2000 години онези, които „не са от този свят”.

 

И рече старецът...

Стреми се с всички сили да проникнеш със сърцето си дълбоко в църковните чтения и пения и да ги издълбаеш върху скрижалите на сърцето си.

Игумен Назарий