(продължение)

Как да разпознаем лъжливия наставник? По какво се отличава от истинския ръководител? Без отговорите на тези въпроси твоите търсения на духовен отец могат да останат напразни и да бъдат дори опасни.

Светият праведен протойерей Алексий Мечьов наставлява един от своите енориаши: «Ако си тръгваш от духовния отец с униние, с тъга, с още по-голяма мъка, отколкото си отишла при него, ако той ти причинява страдания и тези страдания те влекат надолу и не получаваш облекчение – пази се от такъв отец! Не го пускай в душата си! Това е вълк в овча кожа. Той е готов, искайки да те спаси, да погуби душата ти...»

И така, какъв духовен отец трябва да търсиш? Нека в началото да определим неговия идеален духовен облик. Описанието на такава личност може да намерим в трудовете на преп. Симеон Нови Богослов. Като поставя пред духовния отец много високи изисквания, той пише: “Не е възможно да се роди свише, тоест да приеме благодатта на Светия Дух онзи, който няма духовен отец, роден свише. И както плътският отец ражда плътски деца, така и духовният отец на онези, които желаят да бъдат негови чеда, ги прави духовни. Но този, който все още сам не се е родил или се е родил, но е още дете, тоест не е достигнал съвършенство - такъв как може да стане отец на други? Който търси духовен отец, трябва да търси човек, който се е родил духовно и съзнателно знае Бога и своя Отец, така че да може да роди духовно и него и да го направи наистина син Божий”. За високите достойнства на наставника може да прочетеш в писанията на много свети отци. Означава ли това, че непременно трябва да търсиш такъв духовен отец? Имай предвид следното: думите на светите отци за духовното съвършенство, което трябва да притежават наставниците, почти винаги са се отнасяли за старци, получили над своите ученици пълна власт. Помни: старците не просто ръководят духовния живот на своите пасоми, но в почти прекия смисъл на думата ги носят по пътя на спасението. За това, естествено, е нужно духовно съвършенство.

Пълното название на благодатното тайнство, в което греховете ни биват развързани изцяло, е Покаяние и Изповед - двете заедно, а не поотделно.

Често дори не се и замисляме за разликата между тези две понятия, от която произлизат доста недоразумения в духовния ни живот. Има християни, които сякаш се каят за греховете си, но така и не стигат до изповед. От срам, самонадеяност, незнание, неразбиране или по някаква друга причина, те казват: “Аз имам своя връзка с Бога и не се нуждая от посредник”. Обикновено това са невъцърковени хора. Те мамят сами себе си, като отхвърлят целия смисъл на Христовата жертва и на останалите спасителни действия на Божието снизхождение към човека. Но ако търсят с вяра, рано или късно ще намерят пътя към свещеника, и когато получат за пръв път разрешителна молитва и вкусят сладостта на Божията милост, чрез която съвестта се очиства напълно, тогава поради личния си опит няма да странят от това спасително тайнство. Важното е да не упорстват в ината и самомнението си, а да се вслушват в учението на Светата Църква.

Многообични братя и сестри,