Въпросът за изповедта е толкова важен, че аз искам да се спра на него по-подробно и по-дълбоко.
Изповедта е два вида. Има лична, частна изповед, когато човек отива при свещеник и в негово присъствие разкрива душата си пред Бога. Има също така и обща изповед, когато се събира голяма или малка група хора и свещеникът прави изповед за всички, включвайки и себе си. Първо ще се спра на частната изповед и ето на какво ще обърна внимание.
Човек се изповядва на Бога. В поучението, което свещеникът произнася преди изповедта на отделния човек се казва: „Ето, чадо, Христос невидимо стои, за да приеме твоята изповед, а аз съм само свидетел“. Това е важно да се помни: ние не се изповядваме пред свещеника и не той е нашият съдия. Даже бих казал нещо повече: дори Христос в този момент не е наш Съдия, а е състрадаващият ни Спасител. Това е много, много важно, защото когато идваме на изповед, ние сме в присъствието на свидетел.