Заблуди и формалности в отношението към тайнството
Днес дори за неосъзнатите християни Божественото Причастие продължава да бъде върховен израз на вяра, благочестие, освещаване и благословение. Независимо от степента на вярата или на религиозното израстване на човека, всички – някои съзнателно, а други несъзнателно – усещат някакво страхопочитание пред Тайнството. Това страхопочитание държи повечето от тях далеч през по-голямата част от годината, а когато решат да пристъпят, го правят по-скоро по обичай “за успешна година” – както казват – и остават чужди на истинските измерения на Тайнството.А и за повечето съзнателни християни по-честото или по-рядкото пристъпване към “Господнята трапеза” се ограничава до пиетистките1 рамки на индивидуалното спасение. Но тези будни християни дори не предполагат измерението на божествената Евхаристия като “откриване и осъществяване на Църквата”, като “Тайнство на събранието”, като “изначален образ на Църквата” или като “преживяване на Бъдещия век” на Божието Царство. Всичко това е съкровената страна на Тайнството, останала в сянката на невежеството, което обаче изопачава основния смисъл на Евхаристията като Тайнство на Църквата, въпреки че Иисус Христос дойде в света “за да събере наедно и разпилените чеда Божии”(Йоан 11:52).
Така голяма част от нашия народ остава чужд на присъщия богословски характер на божествената Евхаристия. Безразличието от една страна, както и недостатъчното познание от друга, са допринесли за това, което о. Александър Шмеман нарича “своеобразно принизяване на Евхаристията”2. Голяма е отговорността на т. нар. академично богословие, както и на пастирите на Църквата, които разглеждаха въпроса през инославна призма.
Установяване на Тайнството
Божествената Евхаристия не е просто едно от седемте Тайнства на Църквата. То е par excellence Тайнство на Църквата, Тайнство на Тайнствата. То е възглавяване на цялото Тайнство на спасението. Установено е от нашия Господ в последната вечер от земния Му живот в Йерусалимската горница по време на Тайната вечеря в нощта на Велики четвъртък. Когато взел в ръцете Си хляба, Той го благословил и го раздал на учениците си с думите: “вземете, яжте: това е Моето тяло“(Мат. 26:26). След това взел в ръцете Си чашата с виното, благословил го и им дал да пият, като казал: “пийте от нея всички; защото това е Моята кръв на новия завет, която за мнозина се пролива за опрощаване на грехове” (Мат. 26: 27-28)
3. Есхатологичният образ на Евхаристията. “Възпоменаването на Тайната вечеря е възпоменаване не само на минали неща, но и на бъдещи “събития”, т.е. на Божието царство като върховен момент и пълнота на цялата история на спасението”4. Става въпрос за пътуването към Божието Царство и за идването на това Царство в света. Затова и божествената Литургия започва с “Благословено е Царството на Отца и Сина и Светия Дух”.
Свързването на божествената Евхаристия с неделята – Господния ден е многозначно събитие. От самото начало празнуването на Пасха било свързано с Господния ден. Последвало свързването на божествената Евхаристия с деня на Възкресението. Възкресението станало “в първия ден на седмицата” (Марк 16:2), т.е. в неделя. Неделята символизира Осмия ден на вечността, тоест на Царството Божие, според св. Василий Велики. Това е още една причина, поради която в неделни дни трябва да се молим прави (т.е. да не коленичим) “εκ εναργους υπομνήσεως οίνει μετοικίζοντες ημών τον νούν απο των παρόντων επί τα μεέλλοντα” (P. G. 27, 66). Есхатологичният характер на божествената Евхаристия обяснява нейното свързване с неделята.
“В настоящето неделята е образ на Бъдещия век, а тогава ще бъде самият осми ден. Тъй като Второто Пришествие ще стане в неделен ден, както е казал божественият Максим, както и възкресението на мъртвите и насладата на праведниците, както е казал Солунският епископ Григорий (Палама). А много светци казват, че Господ ще дойде в полунощ на неделния ден, както това се заключава от евангелското място “а посред нощ се чу вик: ето, младоженецът иде, излизайте да го посрещнете”. Виждате ли, братя, какви възвишени дарования? Виждате ли чудесните дарования на възкресния неделен ден? И ние се ужасяваме, братя, и се страхуваме да го нарушим и да се противопоставяме на това.” (св. Никодим Светогорец).
Божествената Евхаристия не е обикновено символично действие
Божествената Евхаристия не е индивидуален, а еклисиологичен въпрос. Това означава, че тя е свързана със “събранието” на членовете на Църквата и предполага общността. Затова Евхаристията отобразява структурата на Църквата: епископа, презвитера, дякона, мирянина. В божествената Евхаристия всички се утвърждаваме богословски, и като участваме в нея, съставяме Църквата. Според православното богословие индивидуална, така да се каже, Евхаристия е нещо немислимо.
Затова е погрешно мнението на много християни днес, които твърдят, че трябва да се причастяваме един или два пъти в годината. Светото Причастие, т.е. Господнята трапеза се предлага всеки ден и особено всяка неделя. Това е една непрестанна покана към вярващите да пристъпват и да участват. Още повече всяка божествена Литургия се извършва именно по тази причина: вярващите да се причастяват.
“Който яде Моята плът и пие Моята кръв, пребъдва в Мене, и Аз в него”. (Йоан 6:56). А използването на сегашно време (яде, пие) обозначава нещо непрестанно и постоянно. И отново, “ако не ядете плътта на Сина Човечески и не пиете кръвта Му, не ще имате в себе си живот” (Йоан 6:53).
“Аз приех от Господа това, що ви и предадох, а именно, че Господ Иисус през нощта, когато бе предаден, взе хляб и поблагодари, преломи и каза: вземете, яжте, това е Моето тяло, за вас преломявано; това правете за Мой спомен. Взе също и чашата подир вечеря и каза: тая чаша е новият завет в Моята кръв; това правете, колчем пиете, за Мой спомен. Защото, колчем ядете тоя хляб, и пиете тая чаша, ще възвестявате смъртта на Господа, докле дойде Той” (1 Кор. 23:26).
4. Текстът на божествената Литургия
“Удостой ни неосъдително да участваме в тези Твои пречисти и животворящи тайни”
5. Светите отци
6. Литургията на преждеосвещените Дарове
7. Свещените канони.
Във всеки случай духовникът решава кога трябва да се причастява всеки отделен християнин. Той ще му каже да се причастява един или два пъти в месеца, по-често или по-рядко. Вярващият трябва да се съобрази с мнението на духовника си без да е необходимо да го пита всеки път, когато ще се причастява.
Съзнателните християни, които спазват установените от Църквата пости през цялата година, които се изповядват редовно, които полагат усилия да живеят по християнски, по съвет на своя духовник могат да се причастяват без специален пост. В тези случаи е прието въздържанието от всякакъв вид блажна храна от вечерта. Останалите хора, които са мнозинство и се причастяват един или два пъти в годината, по решение на духовника трябва да се изповядват и да постят, за да осъзнаят важността на Причастието.
3. Вярващият пита своя духовник всеки път, когато иска да се причасти.
4. Напускането на някои християни преди св. Причастие.
Това е проява на презрение към Тайнството и на безчиние. Затова то се забранява и наказва строго с отлъчване (9 апостолско правило).