Мобилно меню

4.5625 1 1 1 1 1 Rating 4.56 (32 Votes)
0.jpgУвлечени в политическата шумотевица и икономическата криза, нашите медии пропускат един забележителен юбилей – 500 години от рождението на Жан Калвин. Рожденото му име е Жехан Ковен. Той е французин, роден в градчето Ноайон в областта Пикардия. Майка му е дъщеря на кръчмар и умира, когато Жан е невръстен. Баща му е нотариус в местната катедрала и писар в съда и естествено иска да види сина си като свой приемник. Калвин първо изучава латински и философия, но е насочен от баща си да следва право в Орлеан и Бурж. Като младеж си спечелва прякора „accusativus” (винителен) поради острата си критика към разбиранията и поведението на неговите състуденти. На младини Калвин е хуманист, но под влиянието на книгите на Еразъм и Лутер става фанатичен протестант и се отказва от римокатоличеството около 1532 г. Неговото обръщане не е внезапно, а постепенно. Тогава издава първата си книга – тълкувание на трактата на Сенека „За милосърдието”. През 1533 г. неговият приятел Никола Коп е избран за ректор на Парижкия университет и трябва да произнесе встъпителна реч. Публиката очаква да чуе обичайните куртоазни клишета, но става съвсем друго – Коп произнася огнена реч, в която защитава идеята за спасение само с вяра и призовава за връщане към „чистото Евангелие”. Избухва скандал, след който Коп е принуден да избяга от Париж в Базел, а Калвин минава в нелегалност и се крие в Нойон и Орлеан. През януари 1535 г. той също отива в Базел.

След една година Калвин издава основното си съчинение, чието заглавие „Institutiones christianae religionis” е преведено напоследък на български език като „Наставления за християнската вяра”, но по-точният превод е „Установления”. Първото издание е на тогавашния научен език – латински, а следващите са на френски. След кратки пребивавания във Ферара и Париж Калвин се установява в Женева по молба на реформатора Гийом Фарел. През 1537 г. двамата съставят строго протестантски Символ на вярата. Градският съвет отказва да го приеме и им нарежда да служат Евхаристия с безквасен хляб, но те остро се възпротивяват. Изгонен за три години в Страсбург, Калвин се жени за вдовицата Иделет дьо Бюр. Всички негови деца умират малки. През 1541 г. Калвин е поканен да се върне в Женева и постепенно се налага като духовен фактор в града.

Той проповядва всеки ден (в неделя – два пъти) в катедралата „Св. Петър” и общо произнася над 2 000 проповеди. Всяка негова проповед продължава около един час, при което той не прибягва до справки с Библията и не чете подготвени бележки. Влиянието на Калвин, който е чужденец, предизвиква отрицателна реакция. Оформя се група от опозиционери, които Калвин нарича „либертини”, т.е. те вярват, че Божията благодат ги освобождава от спазване на църковните и гражданските закони. Водачът на либертините Жак Грюе е арестуван, изтезаван и обезглавен през 1547 г.

4_3.JPGПовратна точка в живота на Калвин е случаят с Мигел Сервет. Той е испански лекар, оставил име в медицината с откриването на кръвообръщението. По убеждения е краен рационалист и открито отхвърля догмата за Св. Троица. През 1530 г. Сервет спори с Йохан Еколампадарий в Базел, но е изгонен в Страсбург, където спори с Бусер. Връща се отново в Базел, където издава богохулния си трактат „Диалог за Троицата в две книги”. Инквизицията заповядва Сервет да бъде заловен жив или мъртъв. Той води кореспонденция с Калвин и се опитва да го убеди в мненията си. През 1553 г. докторът-еретик се крие във Франция под чуждо име, но е разобличен и арестуван. Успява да избяга от затвора и по неизвестни причини отива именно в Женева, където слуша проповедите на Калвин. Той е заловен и изправен пред светския съд, управляван от либертините. Сервет отговаря дръзко на обвиненията, като настоява Калвин да бъде съден и имуществото му да бъде предадено на него. Магистратите се консултират с другите швейцарски градове и издават смъртна присъда. Калвин и други молят екзекуцията да бъде с обезглавяване като по-леко наказание, но съдът отказва и на 27 октомври 1553 г. Сервет е изгорен на клада до Женева.

5_2.JPG
След две години бежанците хугеноти в града получават пълно гражданство и везните на властта започват да се накланят в тяхна полза. Либертините се опитват да направят преврат, но са заточени или екзекутирани. От 1555 г. до края на живота си Калвин се ползва с практически неограничена теократична власт като тази на аятоласите в днешен Иран. В Женева той налага задължително присъствие на църковните служби, забрана на развлеченията, карнавалите, театрите, танците, постите, почитането на светци и икони, пъстрите дрехи, ругатните, смеха и силния шум в църква и пр. По неговото нареждане се създава градска тайна полиция, стимулира се доносничеството и се установява църковен съд. Забранява се дори даването на католически имена и произнасянето на „Отче наш”, защото било католическа практика. Изображенията и орнаментите са изхвърлени от църквите и унищожени. За разлика от крайностите в Цюрих, където Булингер забранява даже музиката в църквите, в Женева пеенето на химни и свиренето на орган е запазено. Кръчмите са превърнати в благочестиви ресторанти, в които на всяка маса е сложена Библията. Калвин се отнася крайно нетърпимо не само към римокатоличеството, но и към другите протестанти, чиито последователи са обвинявани в безбожие. Противниците на учението на Калвин са преследвани и наказвани със затвор, бой и дори смърт.

Калвин приютява в Женева редица английски и шотландски бежанци начело с Джон Фокс и Уйлям Уитингъм, които стават предани негови последователи. Той изпраща в католическа Франция около 100 мисионери, финансирани от църквата. Когато крал Анри ІІ се оплаква на властите в Женева, те отговарят лицемерно, че нямат нищо общо с инициативата. През 1559 г. Калвин открива колеж и академия, които днес са реномирани учебни заведения – колежа „Калвин” и университета на Женева. Постоянното проповядване води до белодробно заболяване, което се усложнява и Жан Калвин умира на 27 май 1564 г.

Какво е богословието на Калвин? Сведения за него могат да се извлекат от неговите библейски тълкувания, проповеди, трактати, но най-вече от основния му труд „Установления на християнската вяра”. Женевският реформатор познава в оригинал св. отци и се опитва да докаже, че протестантството не въвежда нови учения, а следва древната Църква. По отношение на основния въпрос – познанието на Бога, той смята, че то не може да се постигне чрез изучаване на човешката същност или на сътворената природа, а единствено чрез вглъбяване в Библията. Калвин отхвърля свещеното предание, но тук изпада в крещящо противоречие, защото канонът на Свещ. Писание е определен именно от преданието – ранните св. отци и църковни събори.          

В своята антропология Калвин като своя предшественик Лутер следва блажени Августин, върху когото е сложило отпечатък осемгодишното му членство в манихейска секта. Той е убеден, че първородният грях е умъртвил човешката природа и хората не са способни да правят добро. Единственият изход е вярата в Христос като Изкупител и Спасител, но нейното придобиване е инициатива на Бога, а не на хората. Калвин нарича осъзнаването на Божията слава и нейните прояви в света и историята „съживяване” (vivificatio). То не е интелектуално упражнение, а внушен от Бога душевен порив, чрез който „Христовият живот преминава в нашия и става наш”. При истинските християни съживяването става начин на живот, изпълнен със святост. Той се отличава с две главни характеристики – покаяние за стария греховен живот и благодарност за новия живот в Спасителя.       

Като си позовава на едно погрешно тълкувано от него място в посланието на ап. Павел до римляните, Калвин изповядва вяра в пълното предопределение. Това е най-необмисленото и най-чуждо на откровението негово учение. Той го копира от блажени Августин, който спори през V век с еретика Пелагий. Според Калвин всеки човек е предопределен от Бога още преди рождението си да се спаси или да загине духовно. По този начин се отрича свободната воля. Калвинисткият фатализъм силно напомня за учението на исляма.

Калвин отхвърля папските претенции за главенство в Църквата и средновековните западни нововъведения като чистилище и индулгенции. Макар и аскет по характер, той отрича също монашеството като „небиблейско”. Калвин смята, че служенията на апостолите, пророците и евангелистите са отминали заедно с новозаветната епоха. В женевските църкви има само пастори и учители (проповедници), избирани от енориашите за определен срок. Те не са ръкоположени. Калвин приема само две тайнства – кръщение и Евхаристия. Интересно е, че той допуска кръщението на деца, въпреки че по неговото признание не намира в Библията категорично указание за такава практика и цитира словата на Христос (Мат. 19:14; Марк 10:13). Калвин отхвърля идеята за пресъществяване на причастните Дарове и даже не споделя лутеранското вярване, че в Евхаристията Христос е „в, с и чрез” Даровете. Във всяка енория на Женева Евхаристията се извършва четири пъти годишно.

Калвинизмът силно повлиява духа на капитализма, като учи, че човек се спасява благодарение на своя дисциплиниран, производителен и добре платен труд. Последователи на Калвин са шотландските презвитериани, френските хугеноти, английските пуритани и др. Калвинисти са т.нар. "поклонници" (Pilgrims), които бягат от Англия през 1620 г. с кораба "Майско цвете" (Mayflower) и се заселват в Америка. Те се смятат за основатели на САЩ и техните потомци днес образуват политическата и икономическата върхушка на тази страна – единствената световна свърхсила днес.

Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/39prp 

Разпространяване на статията:

 

И рече старецът...
Имайте непресторена любов помежду си, пазете Преданието, и Бог на мира да бъде с вас и да ви утвърди в любов.
 
Св. Павел oт Обнора
   

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.