Мобилно меню

2.725 1 1 1 1 1 Rating 2.73 (40 Votes)
Религиозните движения не са феномен в българското духовно пространство, те са неразделна част от българската църковна и гражданска история.

Настоящият доклад, представен в рамките на Международния семинар „Заплаха от Сибир - нови религиозни движения от Сибир се стремят към българското духовно пространство”, се натоварва със задачата да изложи в кратък, но ясен историко-критически план религиозната ситуация в България от IX в. до наши дни. Вземайки предвид темата на семинара, докладът ще се спре по-подробно, но не изчерпателно, на съвременната религиозна ситуация в България и по-специално на двете сибирски религиозни движения стремящи се към българското духовно пространство - Църква на Последния Завет/ Виссарион и Анастасия.

 

1. Ереси в България през IX-ХV век

boris.jpgНахлуването на сектите в България започва почти веднага след покръстваето на българския народ през IX век (865 г.). Проблемът с ересите в България е изложен още в Отговорите на папа Николай към цар Борис I.

Според исторически извори една от най-силните ереси, проповядвала по българските земи, е тази на богомилите. Тя се появява в държавата още в средата на Xти век, по времето на цар Петър (927-969) и изчезва напълно едва по време на османското владичество (втората половина на ХV век). Освен богомилската ерес по българските земи проповядват още ереста на варлаамитите, на юдействащите и на адамитите. Срещу всички от тях Църквата е вземала позиция и се е борела за изкореняването им.

2. Ереси в България през XVI-ХVIII век

Историческите извори относно ситуацията в България от след свикания в Търново антиеретически събор през 1360 г. до 70-те години на XVII век са по-скоро оскъдни и не позволяват да се добие реална представа за ересите проповядвани в държавата по това време. Историята на БПЦ свидетелства за разпространението на еретически учения едва към края на XVII век. Например, през 70-те години на XVII век, йеромонах Герасим от о. Крит проповядва неопределена еретическа доктрина, която притеснява цялата Костурска епархия, Македония. По този повод, през април 1668 Синодът на Охридската архиепископия го низвергва и забранява всякакъв контакт с него.

По-късно, през 20-те години на XVIII век друг йеромонах на име Mетодий Антракес от Янина, проповядва в Костур квиетисткото учение на испанския монах Мигел Молинос (1640-1696) и превежда съчиненията му. Mетодий е изгонен от Костур и Охридският архиепископ му налага два пъти епитимия. Въпреки това Mетодий продължава да проповядва учението си през нощта. През 1720 г. Цариградският патриарх Йеремия III (1716-1726, 1732-1733) и Синодът осъждат Методий в негово отсъствие. По-късно Методий се представя лично пред Цариградската патриаршия и се отрича публично от еретическото учение. През юли 1725 г. е възстановен в сан.

Що се отная до ересите заплашвали БПЦ от 1725 г. до началото на XIХ век изворите са откъслечни и недостатъчни. Някои османски извори свидетелстват, че в края на XVIII век българските земи са все още населени от павликяни, които в началото на XIХ век имигрират във Влашко.

3. Религиозни движения в България от XIХ век до 40-те години на ХХ век
В началото на XIХ век България става обект на чужда религиозна пропаганда.
Без да се брои Римокатолическата църква, чиито проповедници пристигат и се настаняват на българска територия още през XIV-XV век и чиито епархии наброяват 5 в края на XVII век, би трябвало да се отбележи, че различни религиозни общности (най-вече протестантски) нахлуват през XIX век в България. По същото време Българската православна църква се бори за своята независимост (получена на 28.02.1870).

Измежду протестантските религиозни общности, проповядващи в България през XIХ-ХХ век могат да се споменат методисти, конгрегационалисти и баптисти идващи главно от Америка. Мнението на клира, на народа и на българската интелигенция по онова време е противоречиво. Въпреки това, не може да се отрече факта, че тези протестантски общности допринасят много за просветната и социална дейност в България.

Необходимо е да се подчертае също така, че през този период не се говори вече за ерес, а горепосочените протестантски общности са класирани неправилно като секти.

Наред със засилената протестантска пропаганда през XIХ-ХХ век в България започва да проповядва и Петър Дънов (1864-1944), основателят на Бялото Братство. Религиозно движение с ясно изразен окултно-езотеричен характер, което е силно повлияно от розенкройцерите и теософите. Между другото, едни от първите последователи на Дънов са от Варна и Бургас и втората и третата среща на Братството (1901, 1902) са организирани именно в Бургас.

Петър ДъновНаред с Дънов, още в началото на XIX век към българското духовно пространство апетит проявява религиозното движение на Лев Н. Толстой (1828-1910), идващо от Русия и наречено толстоизъм. През есента на 1906 г. в село Ясна поляна, тук близо до Бургас, се създава първата българска толстоистка община. През 1923 г. се поставят основите на втора такава близо до с. Индже войвода, пак на 30-35 км. от Бургас.

След Първата Световна война (1914-1918), България е благоприятна почва за мисионерите на Петдесятната и Адвентистката църкви. По същото време (1922) се създава и Обществото Добрия Самарянин, българско религиозно движение от хилиастично-теократичен характер основано на местни пророчества.

По свидетелства, в началото на 1926 г., в България пристигат първите бахаи. Говори се и за първи стъпки на Свидетелите на Йехова на българска територия, но това мнение подлежи на доизясняване.

В заключение може да се отбележи, че според свидетелства на проф Д. Дюлгеров в Закона за вероизповеданията се говори за « различни религиозни общности проповядващи ученията си » през 1939-1940 г. в България. Проф. Дюлгеров ги разделя на две – религиозни групи и религиозно-философски общности. Към първите спадат - методисти, конгрегационалисти, баптисти, петдесятници, адвентисти, Църква на Христос - София, руски баптисти - София, Христови братя - София, Йерусалимска горница - София, група Християнски комунизъм - София, Назареи - София, Божия Църква - Пловдив и Свободна Църква на Бернар Форбс. Към религиозно-философските общности се отнасят Теософско общество - София, Кръстниково общество – Бургас и Бяло Братство. Тези последните са окачествени и признати от Св. Синод като « извънцърковни и сектански организации ».

4. Религиозни движения в България от 40-те години на ХХ век до след 1989 г.

След 1944 г. и държавата, и Църквата в България са в процес на радикални промени. В края на 1945 г. часовете по класически езици и религия са изхвърлени от учебните програми. На 24 февруари 1949 г. е гласуван Религиозния закон, чрез който се осигурява пълния контрол на Комунистическата партия върху БПЦ. Църквата губи постепенно властта и авторитета си сред народа, и дейността й е сведена до минимум. Останалите традиционни религиозни общности съществуват и проповядват почти нелегално. Що се отнася до други нетрадиционни религиозни общности, може да се спомене, че тяхната дейност в България е също така илегална и контролирана от Държавна сигурност. Нелегална религиозна пропаганда през 70-те години развиват Славянска религиозна мисия със седалище в Швеция, Християнска мисия за евангелизация на комунистическите държави със седалище в САЩ, Операция-мобилизация създадена в Испания, Международна религиозна мисия – Германия и австрийския Институт за религиозно образование.

Освен гореспоменатите организации, в България проповядват също така нелегално и неорганизирано назареите, Свидетелите на Йехова (1969 г.), Трансцедентална медитация (1979) и Международно общество за Кришна съзнание (70-80-те години), правят се успешни или неуспешни опити за внасяне на религиозна литература в страната.

В заключение може да се отбележи, че от 1944 г. до 1989 г. действащите религиозни организации и общности са по-скоро предприемчиви и оптимисти. В противовес на всяко очакване те правят неистови опити да заемат завидни позиции в българското духовно пространство и да евангелизират народа въпреки строгия контрол на Държавна сигурност.

След 1989 г. политическият режим в България се променя. Комунистическата партия губи постепенно властта си и отстъпва място на новосъздадени политически партии. В духовно отношение, българското общество се озовава от едната крайност в другата, от строг контрол към пълната липса на такъв. Политическата промяна предполага и една духовна промяна. Предоставя се свободното и безразборно нахлуване на нови религиозни движения (НРД) в страната.

През 90-те години се дава зелена светлина на много от забранени в други страни религиозни движения от различен характер:

1. Движения на възраждането - Деца на Бога;

2. Хилиастични движения - Свидетели на Йехова, Църква на Иисус Христос на светиите от последните дни

3. Движения от източен характер - Международно общество за Кришна съзнание, Обединителна Църква на Муун;

4. Движения с тенденция за развитие на човешкия потенциал, някои от които с източна идейна основа- Сахаджа Йога, Трансцедентална медитация, Сциентология.

Мисионерите на горепосочените групи проповядват свободно в България. Много от тях се регистрират по Закона за вероизповеданията и едновременно създават и регистрират сдружения по Закона за лицата и семейството, привличат членове от различни социални и работни класи, с различно семейно положение и на различна възраст.

Освен тези движения, надмощие взимат и такива на протестантска основа като Слово на живот, Емануил, Войни на Христа, Витлеем, Васан, Оазис на любовта, Огнена вяра, някои от които са със силно изразен екстремистки характер. Част от тях могат да бъдат причислени към движенията от тип духовни лечители на болни.

5. Съвременна религиозна ситуация в България

По лични наблюдения, днес в България се забелязва едно явно завръщане към езичеството, което предпоставя създаването на т.нар. НРД от новоезически тип или по друг начин казано на Ню Ейдж движения със силно изразен езически характер. В България например се наблюдава жив интерес към културата и религията на прабългарите и славяните, в Русия към религиозно-културното наследство на ведрусите, а в много от страните в Западна Европа към шаманизма. С този феномен се обяснява явно и живия интерес в България към две руски или по-точно сибирски Ню Ейдж движения от новоезически тип - Църква на Последния Завет/Виссарион и Анастасия. И двете наблягат върху екологията и реализацията на зелени проекти на територията на България. Екологично сдружение Стоте дъба (регистрирано на 26 август 2004 г. в София) купува земи в Странджа и Сакар за осъщестяване на религиозно-екологичните проекти и на двете движения – Български Град на Слънцето за висарионовци и анастасийски родови имения и села. Между другото, в Странджа и в Сакар се намират едни от най-важните тракийски долмени на територията на България, а анастасийци имат силно развит култ към долмените. Случайни ли са тогава тези покупки? Само с цел да се населят обезлюдените странджански села и да се обработват ерозиралите там земи ли се правят?

Vissarion.jpgС цел да привлече членове сред българите основателят на Църква на Последния Завет Виссарион посещава страната четири пъти. За първи път пристига през септември 1995 г. за участие в Международния симпозиум по парапсихология в Банкя. Среща се с Ванга и Ваклуш Толев, за който ще стане въпрос по-нататък. През 1996 г., 1998 г. и 2004 г. Виссарион посещава България още три пъти. При всяка една от визитите той следва един и същ план на действие – конференции из страната и интервюта за българските медии. По време на четвъртото си посещение в България Виссарион участва в телевизионен диспут, в рамките на предаването Сеизмограф, с професора от Софийския Богословски факултет -Димитър Киров. Среща се също така и и с главния мюфтия на Република България. Освен Виссарион, България посещава и неговата дясна ръка, писателят на Последния Завет - Вадим Редкин. На 10 септември 2004 г. дава пресконференция в Бургас.

По неофициални статистики към 2003 г. българските последователи на Виссарион в Сибир наброяват 20 души. Що се отнася до тези в България, те се събират в мансардна стаичка в центъра на София, която играе ролята на храм и е накичена със снимки на Виссарион. Обединени са в Екосдружение На Зазоряване, чийто информационен център се намира в София. Освен това екосдружение в полза на лъжеучението на Виссарион и за реализацията на утопичните му религиозно-социалните проекти в България работи и вече споменатото Екологично сдружение Стоте дъба.

Последователите на Църква на Последния Завет в България поддържат също така и своя Интернет страница на български език – http://vissarion-bg.org/ с хипервръзки към документи от тази на руски език – http://vissarion.ru/ и други езици.

Относно творчеството на Виссарион може да се спомене, че голяма част от Последния Завет (вкл. Време на поврат и Последна надежда) е преведена на български както и Разговори с Виссарион. Разпространяват се на хартия и по електронен път чрез горепоменатата Интернет страница.

Второто сибирско религиозно движение, проповядващо в България е това на Анастасия. Неговият основател, Владимир Пузаков познат като Владимир Мегре, все още не е посещавал България. Беше обявено, но не и реализирано участието му в организираната в София, на 1 и 2 октовмри 2005, международна анастасийска конференция Планетарното значение на родовите имения.

Въпреки това, движението Анастасия работи усърдно за реализацията на идеите изразени в осемте книги на Мегре, всичките вече преведени на български. Няколко са организациите в България, подкрепящи утопичните религиозно-социални проекти на Мегре-Анастасия. На първо място може да се спомене Сдружение Родово имение. Членовете му се срещат веднъж седмично в София и се придържат към проекта за създаване на родови имения на територията на България. Сдружението издава едноименен вестник за човека и природата. Втората организация е Български Център Звънящите кедри на Русия (заглавие на една от книгите на Мегре). Той се занимава главно с продажбата на кедрови продукти и издава едноименен Алманах. Трета организация работеща в България е Общество Жив дом. Неговата цел е изучаване, развитие и реализация на екологичния начин на живот, в хармония с природата в Родови имения и села. Не на последно място би трябвало да се спомене и Екологично сдружение Стоте дъба, за което вече стана въпрос преди това.

И четирите сдружения поддържат Интернет страници на български език с хипервръзки към официалните сайтове на Анастасия в Русия - http://anastasia.ru и по света.

Освен двете руски движения, днес надмощие в българското духовно пространство взема създаденото през 1993 г. от българина Ваклуш Толев Общество Път на мъдростта. Под прикритието му Толев проповядва своите идеи, които представляват смесица от гностически, окултни, езотерически и други нехристиянски учения. С други думи, обществото на Толев може без колебание да бъде класирано в групата на съвременните Ню Ейдж движения от български произход. Обществото издава списание Нур и поддържа и обновява редовно своя Интернет страница на български език - http://vaklush.org/.

През 2002 г. в България свива гнездо едно от забранените в света религиозни движения Фалун Гонг или Фалун Дафа. Усърдно разпространява на публични места в страната преведени на български книгите Фалун Гонг и Джуан Фалун както и брошури свързани с учението на основателя на движението Лий Хонгджу. Фалун Гонг дарява екземпляри от книгите си Народната Библиотека, участва в Базара на книгата в София и организира също така, с разрешението на Софийска община, публични мероприятия в София.

Три години по-късно, на 19. 02. 2005 г. в София е създадена християнска Вселенска и апостолска църква (ХВАЦ). През същата година тя е регистрирана в Софийски градски съд, според изискванията на Закона за вероизповеданията в Република България.

5. Виссарион и Анастасия – каква е заплахата за БПЦ и българското общество

Както вече видяхме, различни религиозни движения са заемали през вековете и още заемат голяма част от конфесионалната карта на България. Представлявали са по-малка или по-голяма опасност за Църквата, обществото и Държавата.

Вземайки в превид темата на семинарата, трябва да се спомене, че днес Църква на Последния Завет на Виссарион и движението Анастасия усърдно проповядващи на територията на страната представляват реална заплаха за българското население. И двете извършват злоупотреби не само в богословско и социално, но и на психическо и физиологическо отношение. И двете са действително догматическо и пастирско предизвикателство за БПЦ и социално за Държавата и обществото.

И Висарион и Мегре-Анастасия отричат догмите. Християнските учения за Божественото Откровение, за Светата Троица, за създаване на света и човека, за греха, за Господ Иисус Христос, за Неговото изкупително дело за спасението на човешкия род, за Второто Пришествие и за Възкресението на мъртвите нямат място в техните учения. Нещо повече, Света Богородица, светиите, молитвите за починалите, почитането на мощи и икони, чудесата не присъстват въобще в техните религиозни доктрини. За сметка на това учат за създаване на света по енергиен начин, за спасението на човека благодарение на собствените си сили, за прераждането. Обожествяват земята и се отнасят към нея като към живо същество, което диша и чувства, придават магически сили на дърветата (кедъра при Анастасия) на камъните (долмените при Анастасия), на образите на религиозните им водачи (в случая- на Виссарион), на собственоръчно изписани икони (в случая - с последователите на Виссарион).

Освен това тайнствения и литургическия живот на Православната църква не допада нито на Висарион, нито на Мегре-Анастасия. Ето защо те си създават собствен ритуален корпус – лъжетайнства (Виссарион), обреди и специални празници. Отричат също така православната църковна йерархия, смело хулят Православната Църква и нейния клир. A propos Виссарион създава собствени такива.

Нито Виссарион, нито Мегре-Анастасия са съгласни със социалната доктрина на Православната църква и я обвиняват, в едно с държавата и обществото, в неспособно, неуспешно и дори безразлично отношение към човешката личност. Затова и Виссарион, и Мегре-Анастасия създават собствени социални системи, твърдейки, че отговарят и реагират на съвременните условия по-добре от Православната църква.

Както Виссарион така и Мегре-Анастасия проповядват изолиран начин на живот. Виссарион - в дървени хижи в Града на слънцето край езерото Тиберкул, намиращ се на хиляди километри в Сибирската тайга, а Мегре-Анастасия - в модерни и с всички съвременни удобства родови имения и села, но далеч от цивилизацията.

Освен това и Виссарион и Мегре-Анастасия изискват вегетариански начин на хранене. Нещо повече Виссарион налага строг вегански режим, който води до психически отклонения и пълна физическа немощ на неговите последователи.
В заключение, от този кратък критико-съпоставителен анализ става ясно, че и двете сибирски религиозни движения, напористо разпространяващи ученията си в България представляват реална доктринална и социална заплаха за Православието. За да не бъде обвинена за сляпа, глуха и отнасяща се дори пренебрежително към съвременната религиозна ситуация в страната, Българската православна църква би трябвало да намери начин да реагира уместно на това предизвикателство. Например, чрез засилване на проповедническата, пастирската и социалната си дейност сред българското население. И защо не, използвайки методите на противника – да е близо до народа, да говори на достъпен език, да привлича интереса му, да се грижи за изпадналите в нужда, да се изказва и пише по актуални теми и т. н. Правила го е в продължение на векове, а защо не и днес?

Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/a9d4 

Разпространяване на статията:

 

И рече старецът...

Смирението е единственото нещо, от което имаме нужда; когато има други добродетели, човек все пак може да падне, ако няма смирение; със смирението обаче човек не може да падне.

Герман Атонски Стари
   

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.