Мобилно меню

4.4705882352941 1 1 1 1 1 Rating 4.47 (34 Votes)
Mark_1.jpgСред първите християнски мисионери са св. евангелист Марк (на иконата), свидетелствал в Александрия, и св. ап. Тома, отпътувал за Индия. През следващите няколкостотин години православната проповед покрива Африка, Близкия изток, Централна и Югоизточна Азия.
В Мала Азия например само Йоан Ефески привлича около 80 000 езичници. На север цели народи – готи, грузинци, арменци – приемат християнството. През V в. Персийската църква се състои вече от 5 митрополии и 30 епископата, а изпратените от нея мисионери жънат небивал успех в тогавашна Медия и по долината на река Тигър. Това обяснява защо днес болшинството християни в Израел, Сирия, Ливан и Ирак са православни. Макар че противопоставянето между православни и монофизити е немалка пречка за по-пълното евангелизиране на арабите, до VI в. византийците и персийците успяват да разпространят благовестието в цяла Целнтрална Азия – от Афганистан и Туркестан до Китай, Южна Индия и Жълто море. Не остават назад: Цейлон, Малабар и крайбрежията на Бенгалския залив.

В Африка, след покръстването на Етиопия, започват системно да се провеждат мисии сред племената на Нубия, в земите на Судан, Тунис, Алжир, Либия, Асуанската област – сред цяла Северна Африка чак до Гибралтарския проток. До ден днешен православни митрополии и епископати има в Мадагаскар, Нигерия, Гана, Кения и Танзания.


На север православната проповед излиза отвъд пределите на РимскатаBoris.jpg империя и достига Британските острови, Скандинавия, а после и Исландия. По нашите земи появата на християнството далеч предхожда поселването на българите, въпреки че и до днес в съзнанието на мнозина битува възгледът, че св. цар Борис Михаил (на иконата) е едва ли не първият покръстен българин. Културното влияние на средновековна България обхваща земите от днешна Румъния чак до Финландия. Руснаците, от своя страна, евангелизират татарите, народите на Казан, Астрахан, Сибир, Монголия и Камчатка.

Нерядко се твърди, че след XII в. православното мисионерство изчезва. Това не отговаря на истината. През XIV в. например св. Стефан Пермски съставя зиранската азбука и превежда множество библийски и богослужебни книги за езическите племена. През XV в. св. Трифон свидетелства сред лапландците, през XVI в. Гуриг отнася евангелското слово в самата крепост на исляма в Руската империя – провинцията на Татар хан.

German.jpgПрез XIX в. Макарий Глубарьов проповядва сред войнствените племена в алтайските планини, а св. Герман Аляскински (на иконата) и Инокентий Вениаминов просвещават алеутските ескимоси в Аляска. Отново през XIX в. в Москва се основава Православното мисионерско общество, което публикува преводи на татарски, чувашки, техеремски, вотиашки, мордва, киргизки, башкирски, калмушки, пармски, алтайски, буряшки, тунгуски, голдски, якутски, остиашки, санойедски, чукотски, арабски, персийски, аварски и азерски. В края на века общият брой на публикациите и преводите само на Казанския преводачески комитет достига близо милион и 600 хиляди.

Kasatkin.jpg По време на Руско-Японската война Николай Касаткин (на снимката), който научава японски и превежда на него Библията и богослужебните книги, като организира преводи и на други богословски трудове, насърчава пасомите си да изпълнят военния си дълг към своята страна срещу собствената му родина. При смъртта на Николай Касаткин православното японско население от нула вече наброява 33 000 души в 266 енории, с 57 японски презвитери и дякони, 82 подготвящи се семинаристи, 8 големи и 276 малки църкви и 175 мисионерски центъра. През цялото време дейността се е развивала от покръстени от него японци, като никога не е имало повече от 4 чуждестранни православни мисионери.

Историята показва, че Православната църква може да служи на народите, като запазва съборния си характер и верността към Писанието и Преданието Днес мисионерската дейност може и трябва да продължава.

Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/39rac 

Разпространяване на статията:

 

И рече старецът...
Всеки ден вие полагате грижи за тялото си, за да го запазите в добро състояние; по същия начин трябва да храните ежедневно сърцето си с добри дела; тялото ви живее с храна, а духът – с добри дела; не отказвайте на душата си, която ще живее вечно, онова, което давате на тленното си тялото.
Св. Григорий Велики
   

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.