В Римокатолическата църква споровете за и против честото причастяване протичат с най-голяма интензивност през 16 век. Публикуваният откъс от книгата "Първите йезуити и евхаристията" разказва за влиянието на йезуитите върху изясняването на католическата доктрина по този въпрос.

В богословието на йезуитите за евхаристията и благочестието през Късното средновековие най-характерно е поощрението на честото причастяване. Самата идея за честото причастяване не била нова. Още през 14 век тя била активно защитавана във фламандските земи, както става видно от известния труд “Подражанието на Христос”, чиято цяла четвърта глава е посветена на евхаристията, а в пета се препоръчва честото причастяване. Въпреки че честото причастяване не било характерно за духовността на Devotio Moderna като цяло, “Подражанието на Христос” в качеството си на най-популярен документ на това движение, придал мощен импулс на тази идея. Под “често причастяване” по онова време се имало предвид около един път месечно участие в евхаристията.

"Християнството трябва да диша с два бели дроба - Западен и Източен". Тази метафора, която принадлежи на руския поет Вячеслав Иванов и произхожда от мирогледа на Владимир Соловьов, е много популярна в католическите кръгове. Тя беше използвана и от последния папа Йоан Павел Втори в неговите послания.

"Чувства се нуждата да обединим усилия и да не пестим енергия" в подновяване на диалога между католическите и православните християни – заяви Папа Бенедикт XVI. В коментар към делегати от Константинополската Патриаршия на 30-ти юни папата обясни, че "единството, към което се стремим, не е нито абсорбция, нито сливане, а респект към многообразната пълнота на Църквата".