Към най-късните догматически определеня, въведени от Римокатолическата църква, спадат двата догмата за Дева Мария: догмата за непорочното зачатие на св. Богородица и догмата за телесното ѝ възнесение на небето.

В православното светоотеческо богословие не съществува автономна мариология. При св. отци учението за Дева Мария съществува единствено като част от христологията, а не като самостоятелна мариология или особен раздел антропология, посветен на Божията майка. Самото име „Богородица“, с което Църквата потвърждава богомайчинството на Мария на Третия вселенски събор (431 г.), е утвърдено в контекста на христологическите спорове. В противоположност на тези, които са отричали богомайчинството ѝ, с това решение съборът е отстоявал ипостасното единство на Сина Божи, станал Син Човешки: роден от нея истински Бог и човек.

В Римокатолическата църква има два догмата, приети неотдавна, които сериозно променят учението на Вселенската църква.

Публикуваме тазгодишното традиционно великденско послание на Римския папа Бенедикт ХVІ „Urbi et orbi“ („Към града и света“)

Братя и сестри от целия свят, мъже и жени с добра воля!

Христос възкръсна! Мир вам! Празнува се днес голямото тайнство, основата на вярата и на християнската надежда. Иисус от Назарет, разпнатият, възкръсна от мъртвите на третия ден, според Писанието. Вестта, съобщена от ангелите в зората на първия ден след събота на Мария Магдалина и на жените, заобиколили гроба, чуваме отново с възродена емоция. „Защо търсите Живия между Мъртвите? Няма го тук, но възкръсна…“ (Лука 24:5-6).

Не е трудно да си представим какви са били в онзи миг чувствата на тези жени, чувства на тъга и тревога от смъртта на техния Господ, чувства на неверие и вцепенение пред един факт, твърде извънреден, за да бъде верен. Гробът обаче бе отворен и празен – тяло там нямаше. Петър и Йоан, известени от жените, тичат към гроба и се уверяват в думите им. Вярата на апостолите в Иисус, очаквания Месия, е била поставена на най-тежко изпитание от скандала на Кръста.