На 19 април 2010 г. се навършиха 450 години от кончината на един от бащите на немската Реформация – Филип Меланхтон. Както приживе, така и във вековете той остава в сянката на Лутер. Но отдавна са признати изключителните му заслуги към Реформацията като неин първи систематичен богослов, хуманист от световна величина и обновител на тогавашното схоластическо образование. За протестантите Меланхтон се нарежда непосредствено след Лутер и Калвин.[i]Рожденото му име е Филип Шварцерд (букв. „Черноземски”). Той е роден на 16 февруари 1497 г. в градчето Бретен до Карлсруе. Баща му по професия е военен и завежда арсенала на местния граф. След като усвоява четмо и писмо у дома си, на 10-годишна възраст Филип е изпратен в латинско училище в Пфорцхайм. Скоро след това той остава сирак, защото баща му е убит. Под ръководството на учителя Георг Зимлер Филип изучава латински, гръцки и философията на Аристотел. Като юноша той изпитва силното влияние на неговия дядо – изтъкнатия хуманист Йоханес Ройхлин, който го убеждава да смени аграрното си фамилно име с гръцкия му превод – Меланхтон.
Цялата статия: Филип Меланхтон - живот и дейност
На професионалните богослови Ханс Урс фон Балтазар (1905-1988) е известен като най-значимия католически богослов на 20 век. Създава монументално по обем и стойност творчество, посветено на разнообразни богословски, философски, социални и литературни теми. Сред тях изпъкват неговите изследвания върху гръкоезичните отци на Църквата (особено св. Максим Изповедник и св. Григорий Нисийски), 16-томната му богословска систематика, но най-вече - трайното му вълнение от въпросите пред християнското свидетелство в днешния свят. Фон Балтазар е действащ свещеник, за известно време - член на йезуитския орден, който напуска през 1950 год. Въпреки огромния му авторитет в академичните и църковни среди и съвместната му работа с влиятелни личности в католическата иерархия, като Жан Даниелу, Анри де Любак, Валтер Каспар, Йозеф Ратцингер (сегашния папа Бенедикт XVI) и др, той живее уединено и аскетично. Настоява неотклонно на неразделната връзка между догматичните истини и мистичния опит. Фон Балтазар посвещава голяма част от живота си просветна работа сред хора, на пряка благотворителност и на изтощителни грижи за смъртно болен човек. Друга част от видимото му ежедневие заема музиката - известно е, че фон Балтазар е знаел наизуст всичко, написано от Моцарт. Смъртта му изпреварва с два дни церемонията по неговото удостояване с кардиналско звание, което вече е отказал преди години, но в края на живота си приема като послушание към папа Иоан Павел II. Би трябвало да се спомене и че през 1965 год. фон Балтазар е отличен от Свещения кинотис на Света гора с най-високото й награда - Златния Кръст на Атон. Краткото есе, което предлагаме на читателите на “Двери”, е посветено на недъзите на старозаветното мислене и тяхната инерция в християнството.
Увлечени в политическата шумотевица и икономическата криза, нашите медии пропускат един забележителен юбилей – 500 години от рождението на Жан Калвин. Рожденото му име е Жехан Ковен. Той е французин, роден в градчето Ноайон в областта Пикардия. Майка му е дъщеря на кръчмар и умира, когато Жан е невръстен. Баща му е нотариус в местната катедрала и писар в съда и естествено иска да види сина си като свой приемник. Калвин първо изучава латински и философия, но е насочен от баща си да следва право в Орлеан и Бурж. Като младеж си спечелва прякора „accusativus” (винителен) поради острата си критика към разбиранията и поведението на неговите състуденти. На младини Калвин е хуманист, но под влиянието на книгите на Еразъм и Лутер става фанатичен протестант и се отказва от римокатоличеството около 1532 г. Неговото обръщане не е внезапно, а постепенно. Тогава издава първата си книга – тълкувание на трактата на Сенека „За милосърдието”. През 1533 г. неговият приятел Никола Коп е избран за ректор на Парижкия университет и трябва да произнесе встъпителна реч. Публиката очаква да чуе обичайните куртоазни клишета, но става съвсем друго – Коп произнася огнена реч, в която защитава идеята за спасение само с вяра и призовава за връщане към „чистото Евангелие”. Избухва скандал, след който Коп е принуден да избяга от Париж в Базел, а Калвин минава в нелегалност и се крие в Нойон и Орлеан. През януари 1535 г. той също отива в Базел.
Откъс от едноименното произведение на А. Каломирос, "The River of fire", което се превръща в събитие по време на представянето му на Православната Младежка Конференция в САЩ, 1980 г.
