Мобилно меню

4.975 1 1 1 1 1 Rating 4.98 (80 Votes)
1_45.jpgВъпрос:  Като учители всеки ден се изправяме  пред следните теми - глобализация, многоезичие, Обединена Европа, взаимозависимост, толерантност, солидарност. Каква трябва да бъде нашата позиция като православни християни и преподаватели, когато сме призвани да учим учениците, че всеки народ трябва да зачита  религиозните възгледи на другите народи, както и че хората не трябва да бъдат преценявани според тяхната вяра, защото самите хора представляват ценност сами по себе си. Дали  уважението към друга религиозна догма представлява нейно приемане? Ако това е така, не става ли въпрос за  поругаване на истинския Бог?

Отговор: Като начало трябва да кажем, че в нашата епоха се сблъскваме с дилеми и въпроси, събития и неща, които хората по-рано не са  познавали. Преди не е съществувала глобализацията, нито Обединена Европа, нито многоезичие и не е могло да съществуват такива проблеми може би поради обстоятелствата на епохата. Имало е ереси, имало е врагове на Църквата, но това е било друго нещо.

Това са днешните обстоятелствата и човек е призван да има отношение към тези събития. Много правилно се поставя въпросът  какво трябва да бъде нашето отношение не само като православни християни и учители, но и като хора?

4.462962962963 1 1 1 1 1 Rating 4.46 (54 Votes)
1_39.jpgВчера във Варна се състоя представяне на книгата на зографския монах Висарион "Петър Дънов и Ванга - пророци и предтечи на антихриста", организирано от Обществен комитет за православни ценности и традиции „Св. цар Борис-Михаил” и църковното настоятелство при храм „Св. цар Борис”. Представянето е преминало при голям интерес, а след това се е състоял диспут с участието на дъновисти, които имат във Варна сериозно присъствие. По този повод публикуваме статията на нашия читател Иван Димитров от Варна, посветена на отношенията между дъновистите и комунистите преди и след държавния преврат на 9 септември 1944 г.

Силните години на създаденото от Петър Дънов  „Бяло братство” (началото на XX век) са период на политически сътресения в страната и духовен упадък. През този период се появяват множество легални и нелегални организации и движения, които си поставят за цел реформа на държавата. Изцяло в духа на времето „Бялото братство” също се ориентира към идеята за реформа, но реформа от друг тип – отвътре навън. Думите на т. нар. учител са за „нов морал”, „нова култура”, „нов човек”. Всичко това дъновистите смятат да осъществят чрез създаването на нов тип общество, съществуващо на комунален принцип. Разликата от другите движения със същите утопични представи за живот е именно в методите за осъществяване на тази идея. От една страна са бунтът и революцията, от друга е „мирът” и „любовта”, проповядвани от „всемирния учител” Петър Дънов.

В годините на своя разцвет членове на „Бялото братство” на няколко пъти правят опити за създаване на общи комуни. По същото време опити правят и крайно-левите движения на анархисти и комунисти. Ето един пример от град Русе през 1923 г.:

4.2727272727273 1 1 1 1 1 Rating 4.27 (11 Votes)
1_65.jpgАнгликанската и протестантската евхаристия

Продължение на статията за Евхаристията на Запад "Евхаристията в Римокатолическата църква"

1. Англиканство

През 1534 г. английският крал Хенрих VІІІ, вбесен от отказа на папата да му даде развод, издава т. нар. акт на “супрематия”, с който прекъсва връзките с Римокатолическата църква и се обявява за глава на църквата в Англия. Доктрината на Англиканската църква е силно повлияна от протестантските идеи, но запазва и значителна част от римокатолическото учение. Символът на вярата се състои от 39 члена, някои от които (28-31) представят учението на Англиканската църква за Евхаристията. Направен е опит Евхаристията да бъде изчистена от някои крайности на Римокатолическата църква. Терминът „пресъществяване” и доктрината за „конкомитанцията”, която води до причащаване само с Тялото Христово, се отхвърлят като небиблейски. Забранява се употребата на “запасни” дарове, пренасянето и превръщането им в обект на поклонение, както и частните меси (чл. 28). Парадоксално е, че някои английски писатели като Джон Дън (1572-1631), Джон Милтън (1608-1674) и Джон Драйдън (1631-1700) в произведенията си използват символи на пресъществяването, което е отхвърлено от Англиканската църква.[i]       

4.8181818181818 1 1 1 1 1 Rating 4.82 (22 Votes)
Бащата на латинското богословие блаж. Августин Ипонски (354-430) държи за сакраменталния реализъм, присъщ на Изтока. За него в евхаристийната жертва Христос е едновременно принасящ и принасян.[1]  Христос взема Сам Себе Си в ръце, когато казва „Това е Моето тяло” (In Ps. 1,10; Sermo 22, 7).[2] Извършването на Евхаристията е актуализиране на Христовата смърт (Enarr. Ps. 21).[3] Не говори за чисто символично интерпретиране на Христовите Дарове казаното от блаж. Августин: „Жалко робство на душата е да се приемат знаците, а не нещата и човек да не може да вдигне окото на ума си над телесната твар към вечната светлина” (De doctrina christiana, III,5; срв. De civitate Dei, XXI,25).[4]

4.6842105263158 1 1 1 1 1 Rating 4.68 (38 Votes)
diskos_i_potir.jpgМоето "Писмо до протестантите за Православието"

Ако ще коментираме с протестантите смисъла и начина, по който се отслужва Светата Евхаристия, ще трябва да си изясним два първостепенни въпроса, без яснота по които диaлогът изобщо няма как да започне. А и да започне, ще бъде или формално-протоколен, без плод и цел, или няма да е никакъв диалог, ами най-обикновена препирня. Пък от препирни и полемики, заради самите полемики, между тези сред нас и сред тях, които искат да бъдат християни, няма вече смисъл, освен на едно начално ниво на среща, в което се опитваме да разберем кой какъв е и какъв планира занапред да бъде. За няколкостотин години, надявам се, протестантите разбраха, че Игнациус Лойола (контрареформаторът) и Йоан Тетцел (продавачът на папски индулгенции) не са представителна извадка и богословски таван в римо-католицизма, а колко по-малко у нас като източно-православни. За същото време ние, иска ми се да го вярвам, установихме, че при цялата своя многоликост и притеснителни често тенденции, протестантите ще си останат християни.

Двата въпроса, с които се налага да започнем, са въпросът за авторитетите в едно разискване и въпросът за легитимността на диалога.

104436362 555801255082665 8408151784969210671 n

[Какво представлява проектът?] [За кого е предназначено изданието?] [Kое прави това издание различно?] [Как можете да помогнете:]

 

И рече старецът...

Не търси съвършенството на закона в човешките добродетели, защото в тях няма да го намериш съвършен; неговото съвършенство е скрито в Христовия кръст.

Св. Марк Подвижник