И  ев­ро­пейс­ка­та, и ис­лям­с­ка­та прав­ни те­о­рии са ду­хов­ни тран­с­ми­сии, но ако спо­ред из­с­ле­до­ва­те­ли­те пър­ва­та е на­со­че­на от об­щес­т­воз­на­ни­е­то към юрис­п­ру­ден­ци­я­та, то вто­ра­та е от ре­ли­ги­я­та към пра­во­то1. Не­за­ви­си­мо от осъ­щес­т­вя­ва­щия се про­цес на приб­ли­жа­ва­не меж­ду ев­ро­пейс­кия и ис­лям­с­кия свят все­ки за­паз­ва своя ко­ло­рит2. Ако в хрис­ти­ян­с­т­во­то цен­т­рал­но мяс­то за­е­ма бо­гос­ло­ви­е­то, в ис­ля­ма то при­над­ле­жи на ша­ри­а­та, кой­то ка­то бо­жес­т­вен ме­тап­ра­вен из­точ­ник не­ут­ра­ли­зи­ра мно­го­об­ра­зи­е­то и скри­ти­те про­ти­во­ре­чия в прав­ни­те въз­г­ле­ди на пле­ме­на­та и на­ро­ди­те, ко­и­то ­ доб­ро­вол­но или не ­ се включ­ват в но­во­съз­да­де­на­та им­пе­рия3.

Когато говорим за чудесата на Мохамед не може да не отбележим, че в Корана нееднократно се отрича възможността за извършването на каквито и да било чудеса (вж. Коран 13:8; 17:90-95; 25:58 и др.), което не се оказва  пречка за възникването още в най-ранно време на предания за многобройните чудеса, извършени от „пророка”, някои от които бяха приведени по-горе.

„Татарите: И Мохамед е правил много чудеса… Така веднъж…той разделил луната с пръст на две и след това отново я съединил; накарал камила да говори, камък и дърво, както и малки камъчета, попаднали в ръцете му го прославяли; от най-ранно време до смъртта му го осенявал бял облак …Не е възможно да се преразкажат всичките му чудеса.
Колостов: На мен ми се струва, че разказаните от вас чудеса са достатъчни, за да се разбере колко големи и дивни чудеса е творил Мохамед, но… всички те са почти безполезни за хората. Истинските Божии посланици изцелявали болни, връщали зрението на слепи, очиствали прокажени, възкресявали мъртви и т. н. А Мохамед изцелил ли е поне един болен? Не. Върнал ли е зрението на някой сляп? Не. Очистил ли е някой прокажен? Не. Карал ли е немите да говорят? Не. Възкресявал ли е мъртви? Не и пак не.”

Сред първите християнски мисионери са св. евангелист Марк (на иконата), свидетелствал в Александрия, и св. ап. Тома, отпътувал за Индия. През следващите няколкостотин години православната проповед покрива Африка, Близкия изток, Централна и Югоизточна Азия.