Мобилно меню

3 1 1 1 1 1 Rating 3.00 (28 Votes)
1_4.jpgНа 19 април 2010 г. се навършиха 450 години от кончината на един от бащите на немската Реформация – Филип Меланхтон. Както приживе, така и във вековете той остава в сянката на Лутер. Но отдавна са признати изключителните му заслуги към Реформацията като неин първи систематичен богослов, хуманист от световна величина и обновител на тогавашното схоластическо образование. За протестантите Меланхтон се нарежда непосредствено след Лутер и Калвин.[i]

Рожденото му име е Филип Шварцерд (букв. „Черноземски”). Той е роден на 16 февруари 1497 г. в градчето Бретен до Карлсруе. Баща му по професия е военен и завежда арсенала на местния граф. След като усвоява четмо и писмо у дома си, на 10-годишна възраст Филип е изпратен в латинско училище в Пфорцхайм. Скоро след това той остава сирак, защото баща му е убит. Под ръководството на учителя Георг Зимлер Филип изучава латински, гръцки и философията на Аристотел. Като юноша той изпитва силното влияние на неговия дядо – изтъкнатия хуманист Йоханес Ройхлин, който го убеждава да смени аграрното си фамилно име с гръцкия му превод – Меланхтон.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (9 Votes)
1_101.jpgНа професионалните богослови Ханс Урс фон Балтазар (1905-1988) е известен като най-значимия католически богослов на 20 век. Създава монументално по обем и стойност творчество, посветено на разнообразни богословски, философски, социални и литературни теми. Сред тях изпъкват неговите изследвания върху гръкоезичните отци на Църквата (особено св. Максим Изповедник и св. Григорий Нисийски), 16-томната му богословска систематика, но най-вече - трайното му вълнение от въпросите пред християнското свидетелство в днешния свят. Фон Балтазар е действащ свещеник, за известно време - член на йезуитския орден, който напуска през 1950 год. Въпреки огромния му авторитет в академичните и църковни среди и съвместната му работа с влиятелни личности в католическата иерархия, като Жан Даниелу, Анри де Любак, Валтер Каспар, Йозеф Ратцингер (сегашния папа Бенедикт XVI) и др, той живее уединено и аскетично. Настоява неотклонно на неразделната връзка между догматичните истини и мистичния опит. Фон Балтазар посвещава голяма част от живота си просветна работа сред хора, на пряка благотворителност и на изтощителни грижи за смъртно болен човек. Друга част от видимото му ежедневие заема музиката - известно е, че фон Балтазар е знаел наизуст всичко, написано от Моцарт. Смъртта му изпреварва с два дни церемонията по неговото удостояване с кардиналско звание, което вече е отказал преди години, но в края на живота си приема като послушание към папа Иоан Павел II. Би трябвало да се спомене и че през 1965 год. фон Балтазар е отличен от Свещения кинотис на Света гора с най-високото й награда - Златния Кръст на Атон. Краткото есе, което предлагаме на читателите на “Двери”, е посветено на недъзите на старозаветното мислене и тяхната инерция в християнството.

                                                                

4.5625 1 1 1 1 1 Rating 4.56 (32 Votes)
0.jpgУвлечени в политическата шумотевица и икономическата криза, нашите медии пропускат един забележителен юбилей – 500 години от рождението на Жан Калвин. Рожденото му име е Жехан Ковен. Той е французин, роден в градчето Ноайон в областта Пикардия. Майка му е дъщеря на кръчмар и умира, когато Жан е невръстен. Баща му е нотариус в местната катедрала и писар в съда и естествено иска да види сина си като свой приемник. Калвин първо изучава латински и философия, но е насочен от баща си да следва право в Орлеан и Бурж. Като младеж си спечелва прякора „accusativus” (винителен) поради острата си критика към разбиранията и поведението на неговите състуденти. На младини Калвин е хуманист, но под влиянието на книгите на Еразъм и Лутер става фанатичен протестант и се отказва от римокатоличеството около 1532 г. Неговото обръщане не е внезапно, а постепенно. Тогава издава първата си книга – тълкувание на трактата на Сенека „За милосърдието”. През 1533 г. неговият приятел Никола Коп е избран за ректор на Парижкия университет и трябва да произнесе встъпителна реч. Публиката очаква да чуе обичайните куртоазни клишета, но става съвсем друго – Коп произнася огнена реч, в която защитава идеята за спасение само с вяра и призовава за връщане към „чистото Евангелие”. Избухва скандал, след който Коп е принуден да избяга от Париж в Базел, а Калвин минава в нелегалност и се крие в Нойон и Орлеан. През януари 1535 г. той също отива в Базел.

4.5806451612903 1 1 1 1 1 Rating 4.58 (62 Votes)
1_121.jpgОткъс от едноименното произведение на А. Каломирос, "The River of fire", което се превръща в събитие по време на представянето му на Православната Младежка Конференция в САЩ, 1980 г.

Няма никакво съмнение, че живеем в епохата на отстъпление от Бога, предсказана за последните дни в Апокалипсиса. Практически мнозинството от хората са безбожници, въпреки че мнозина теоретично все още вярват. Топлохладността и духът на този свят властват навсякъде. Коя е причината за това състояние? Охладняването на любовта. Любовта към Бога вече не гори в сърцата на хората и като последица умира и любовта между човеците. А каква е причината за угасването на човешката любов към Бога? Отговорът несъмнено е грехът. Грехът – този тъмен облак, който не дава на Божията светлина да докосне очите ни. Но, нали грехът съществува отдавна? Затова проблемът е в нещо друго: как хората достигнаха дотам, че не просто започнаха да игнорират Бога, но фактически да Го ненавиждат. Днес отношението на човека към Бога е не просто плод на невежество или безразличие. Ако вие вникнете по-дълбоко в хората, ще забележите, че тяхното невежество и безразличие е заразено и с дълбока ненавист.

4.8857142857143 1 1 1 1 1 Rating 4.89 (35 Votes)

1_91.jpgЦарствената Дева, облечена в истинна слава и достойнство, не се нуждае от още някаква лъжлива слава (Бернар Клервоски)

Някои хора, като се подлъгват от сходството на словесните изрази или лъжливата асоциация на идеи, смесват учението на Римската църква за непорочното зачатие на Мария с догмата за девственото зачатие на нашия Господ Иисус Христос. Първото от тези учения, което е нововъведение на римския католицизъм, се отнася към раждането на самата Пресвета Дева, докато второто, общото съкровище на християнската вяра, се отнася до Рождеството на нашия Господ Иисус Христос, „Който заради нас, човеците, и заради нашето спасение слезе от небесата и се въплъти от Духа Светаго и Дева Мария и стана човек“.

Учението за непорочното зачатие води началото си от това особено почитание, което някои духовни кръгове в отделилия се Запад започват да въздават на Пресветата Дева от края на 14 в. То е провъзгласено за „богооткровена истина“ на 8 декември 1854 г. от папа Пий IX motu proprio (без свикване на събор). Този нов догмат е приет с намерение за прослава на Пресветата Дева, която, като оръдие на въплъщението на нашия Господ, става съучастница в нашето изкупление. Според това учение тя се била ползвала от специална привилегия – да не бъде подложена на първородния грях от момента на зачеването ѝ от нейните родители Йоаким и Анна. Тази особена благодат, която я е сътворила, така да се каже, сякаш изкупена преди подвига на изкуплението, ѝ била дарена с предвиждане на бъдещата заслуга на нейния Син. За да се въплъти и да стане „съвършен човек“, божественото Слово се нуждаело от съвършена природа, не заразена от грях; трябвало е, следователно, съдът, от който Той е възприемал Своята човечност, да бъде чист от всякаква сквернота, отнапред очистен. Оттук, по мнението на римските богослови, произтича необходимостта да се дарува на Пресветата Дева, макар и зачената по естествен път като всяко човешко създание, особена привилегия, като я поставя извън потомството Адамово и я освобождава от първородната вина, обща за целия човешки род. Действително, според новия римски догмат, Пресветата Дева се била приобщила още от майчина утроба към състоянието на първия човек преди грехопадението.

104436362 555801255082665 8408151784969210671 n

[Какво представлява проектът?] [За кого е предназначено изданието?] [Kое прави това издание различно?] [Как можете да помогнете:]

 

И рече старецът...

Не търси съвършенството на закона в човешките добродетели, защото в тях няма да го намериш съвършен; неговото съвършенство е скрито в Христовия кръст.

Св. Марк Подвижник