Както повечето турски мъже Габриел Октай Чилли обича да пие чай с приятели и да ходи на футболни мачове. Една подробност обаче го различава в тази преобладаващо мюсюлманска страна - всяка неделя той ходи на църква. На стената на неговия бижутериен магазин, до по-известния портрет на основателя на съвременна Турция Мустафа Кемал Ататюрк, чийто образ украсява магазини, ресторанти и офиси в цялата страна, виси икона на Иисус Христос и неговите последователи. Чилли принадлежи към една от най-древните църковни общности в Турция, сирийските християни или сириани, които все още говорят вид арамейски - езика, говорен от Иисус.
Психология на обидата
Несъвършенството на човешката душа се проявява в това, че забравя важното и помни суетното; че забравя това, което би трябвало да помни, и помни оновa, което би трябвало да забрави. Поради това можем да запитаме всеки: “Кажи ми какво забравяш и какво помниш, и аз ще ти кажа кой си”. Всички знаем какво значи обида, защото са ни обиждали и сме се обиждали. Без да съзнава, всеки, който обижда, и всеки, който се обижда, наранява себе си, защото се лишава сам от слънцето на любовта. Обиждащият наранява не само душата, но и тялото си: злите чувства пораждат болезнено телесно напрежение, което се отразява на цялостното физическо състояние и дори на обмяната на веществата. Но и обиждащият се не постъпва разумно, като се наранява сам. Би трябвало да се закрием със светлия щит на правдата от обидите и да не им обръщаме внимание.
Медитацията според “Духовни упражнения” на Игнатий Лойола
Публикуваният откъс от книгата "Християнската духовност в католическата традиция" разкрива пред православния читател някои основни различия между католическия и православния поглед върху духовния живот.
Както установихме, Възраждането имало далеч по-малко влияние върху духовността, отколкото можело да се очаква: а що се отнася до Църквата като цяло, то видимо последиците водели по-скоро към разделение, отколкото към църковни реформа. Новите течения не успели да скъсат напълно с основните направления на средновековната духовност. Напротив, личностите, които се прославили в мистиката на 16 век, демонстрирали вярност към миналото, продължавайки практиката на методичната мислена молитва, която отвежда към монашеската традиция. Особено нагледно това се проявява у Игнатий Лойола и испанската духовна школа.
Както установихме, Възраждането имало далеч по-малко влияние върху духовността, отколкото можело да се очаква: а що се отнася до Църквата като цяло, то видимо последиците водели по-скоро към разделение, отколкото към църковни реформа. Новите течения не успели да скъсат напълно с основните направления на средновековната духовност. Напротив, личностите, които се прославили в мистиката на 16 век, демонстрирали вярност към миналото, продължавайки практиката на методичната мислена молитва, която отвежда към монашеската традиция. Особено нагледно това се проявява у Игнатий Лойола и испанската духовна школа.
Спорът за причастието в Католическата църква
В Римокатолическата църква споровете за и против честото причастяване протичат с най-голяма интензивност през 16 век. Публикуваният откъс от книгата "Първите йезуити и евхаристията" разказва за влиянието на йезуитите върху изясняването на католическата доктрина по този въпрос.В богословието на йезуитите за евхаристията и благочестието през Късното средновековие най-характерно е поощрението на честото причастяване. Самата идея за честото причастяване не била нова. Още през 14 век тя била активно защитавана във фламандските земи, както става видно от известния труд “Подражанието на Христос”, чиято цяла четвърта глава е посветена на евхаристията, а в пета се препоръчва честото причастяване. Въпреки че честото причастяване не било характерно за духовността на Devotio Moderna като цяло, “Подражанието на Христос” в качеството си на най-популярен документ на това движение, придал мощен импулс на тази идея. Под “често причастяване” по онова време се имало предвид около един път месечно участие в евхаристията.
Европейски православно-католически алианс?
"Християнството трябва да диша с два бели дроба - Западен и Източен". Тази метафора, която принадлежи на руския поет Вячеслав Иванов и произхожда от мирогледа на Владимир Соловьов, е много популярна в католическите кръгове. Тя беше използвана и от последния папа Йоан Павел Втори в неговите послания.
И рече старецът...
Видях мрежите, които врагът разстилаше над света, и рекох с въздишка: „Какво може да премине неуловимо през тези мрежи?“. Тогава чух глас, който ми рече: „Смирението“.
Св. Антоний Велики
