Църквата е определила в шестата неделя след Пасха да се припомня евангелскиото събитие за изцерението на слепородения (Иоан 9:1-38). Чрез тази случка Църквата ни поставя пред няколко избора: дали да заемем позицията на фарисеите, противящи се на Господа Иисуса, или на родителите на слепородения, които останали неутрални, страхувайки се от юдеите? Или ще застанем на позицията на слепородения, изповядал Господа Иисуса и поклонил Му се като на Светлината на света? (Иоан 9:35-38).
В този текст има няколко важни момента, върху които ще се фокусираме. Това, което привлича вниманието ни при изцерението на слепородения и което го отличава от другите подобни случаи (Марк 10: 46-53; Мат. 9:27-31; Лука 18:35-43) е, че Господ Иисус избързва да изцели слепородения без човекът да поиска това от Него. Господ обяснява Своето действие с това, че Той трябва да върши делата на Тогова, Който Го е пратил докле е ден (Иоан 9:4). Слепороденият е нямал отношение към Господа, но той е послушал, както се казва, „сляпо“ заповедта Му и затова е отишъл и се е умил в къпалнята Силоам (Иоан 9:7), без дори да познава Този, Който му заповядва това, но той научил от други хора, че Този, Който го е изцерил, се казва Иисус (Иоан 9:11). В същото време фарисеите са били с предразсъдъци към Господа и решили да отлъчат от синагогата всеки, който изповяда, че Иисус е Христос (Иоан 9:22).