Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (1 Vote)
Пре­ос­ве­ще­ни eпис­ко­пе Да­ни­и­ле,
Въз­лю­бе­ни в Гос­по­да съб­ра­те,
приветствие от Негово СветейшествоБе­ле­жит е то­зи ден в твоя жи­вот. Днес Бог чрез съ­бор­но­то въз­ла­га­не ръ­це­те на със­лу­жи­те­ли­те ми ар­хи­е­реи вър­ху гла­ва­та ти, из­ля вър­ху те­бе бла­го­дат­та на Све­тия Дух и те при­зо­ва за епис­коп­с­ко слу­же­ние в Цър­к­ва­та, ко­я­то е Тя­ло Хрис­то­во (Еф. 1:23), ко­я­то “Той си при­до­би със Сво­я­та кръв” (Де­ян. 20:28). Гос­под сле­зе на зе­мя­та не да Му слу­жат, “но да пос­лу­жи и да­де ду­ша­та Си от­куп за мно­зи­на” (Мат. 20:28). Гос­под Иисус Хрис­тос ка­за на све­ти­те апос­то­ли: “Аз вас из­б­рах и ви пос­та­вих да иде­те и да при­на­ся­те плод и пло­дът ви да пре­бъд­ва” (Йо­ан. 15:16). За  то­ва те със са­мо­от­вер­же­на лю­бов неп­рес­тан­но се пре­да­ва­ли “на смърт за­ра­ди Хрис­та” (ІІ Кор. 4:11), за да ожи­ве­ят и ца­ру­ват с Не­го (ІІ Тим. 2:11-12). Иисус Хрис­тос пос­та­вя ли­ца из­меж­ду чле­но­ве­те на Цър­к­ва­та за но­се­не на раз­лич­ни пос­лу­ша­ния и слу­же­ния в нея (Рим. 12:2-8, І Кор. 12:4-30). В Хрис­то­ва­та Цър­к­ва всич­ко ста­ва по Бо­жи­я­та свя­та во­ля. Тво­ят из­бор в епис­коп­с­т­во се из­вър­ши не­о­чак­ва­но за те­бе, с пред­ло­же­ние на епар­хийс­кия ти ар­хи­е­рей и ре­ше­ние на Све­тия Си­нод по Бо­жий про­ми­съл.

Цър­ков­ни­ят оби­чай ни по­ве­ля­ва да не те от­пус­ка­ме на но­во­то ти слу­же­ние без на­зи­да­тел­но сло­во.
Пре­ос­ве­ще­ний Вла­ди­ко,

Днес ти да­де пред ар­хи­е­ре­и­те, ко­и­то те ръ­ко­по­ло­жи­ха и пред бо­го­мол­ния на­род тър­жес­т­ве­но обе­ща­ние да спаз­ваш све­ще­ни­те ка­но­ни и цър­ков­ни­те раз­по­ред­би. Обе­ща да имаш към дру­ги­те епис­ко­пи все­ду­шев­на лю­бов и да ги по­чи­таш ка­то бра­тя, да дър­жиш твър­до и спаз­ваш цър­ков­ния мир. Бъ­ди ве­рен на те­зи твои обе­ща­ния, ко­и­то из­по­вя­да пред ли­це­то на ця­ла­та Хрис­то­ва Цър­к­ва. След те­зи ти обе­ща­ния ти бе въз­ве­ден в най-ви­со­ка­та йе­рар­хи­чес­ка сте­пен на све­щен­с­т­во­то – епис­коп­с­ка­та и се при­чис­ли към сон­ма на бъл­гар­с­ки­те ар­хи­е­реи, а чрез то­ва и към съ­бо­ра и към епис­ко­пи­те на ця­ло­то све­то Пра­вос­ла­вие.

Днес све­та­та ни Цър­к­ва чес­т­ва па­мет­та на све­тия Бъл­гар­с­ки Пат­ри­арх Ев­ти­мий Тър­нов­с­ки, пос­ле­ден за­щит­ник на прес­тол­ни­на­та на Вто­ро­то бъл­гар­с­ко цар­с­т­во. Не­го­ви­те бо­го­у­год­ни мо­лит­ви да се съ­е­ди­нят с на­ши­те сми­ре­ни мо­лит­ви пред прес­то­ла на Све­та­та Тро­и­ца, на Ко­я­то той пре­да­де сло­вес­но­то си ста­до пре­ди за­то­че­ни­е­то си.

Пре­ос­ве­ще­ни Да­ни­и­ле, прис­тъ­пи с ра­дост в пред­с­то­я­що­то ти слу­же­ние и вър­ши всич­ко със страх Бо­жий, “ка­то във всич­ко пред­с­та­виш се­бе си за об­ра­зец на доб­ри де­ла, по­каз­вай­ки чис­то­та в уче­ни­е­то, по­чет­ност, не­пок­ва­ре­ност, сло­во здра­во, бе­зу­кор­но, та да се зас­ра­ми про­тив­ни­кът, по­не­же не ще има да ка­же не­що ло­шо за нас” (Тит 2:7-8). Съ­об­ра­зя­вай се със за­ръ­ка­та на апос­то­ла, че “епис­ко­път ка­то Бо­жий раз­по­ред­ник, тряб­ва да е не­по­ро­чен, не ви­со­ко­ме­рен, не гнев­лив, не пи­я­ни­ца, не по­бой­ник, не ал­чен за гнус­на пе­чал­ба, но стран­но­лю­бив, доб­ро­лю­бив, це­ло­мъ­дър, спра­вед­лив, бла­го­чес­тив, въз­дър­жан, да се дър­жи о ис­тин­с­ко­то сло­во” (Тит. 1:7-9).

Гос­под Иисус Хрис­тос чрез нас и епар­хийс­кия ти ар­хи­е­рей - ка­то не­гов по­мощ­ник, ти по­ве­ря­ва ма­лък брой от Сво­е­то ста­до, да го па­сеш “не при­ну­де­но, а доб­ро­вол­но (и бо­го­у­год­но), не за­ра­ди гнус­на ко­рист, но от усър­дие, и не ка­то гос­по­да­ру­ва­те над прич­та, а ка­то да­ваш при­мер на ста­до­то” (І Петр. 5:2-3). Не заб­ра­вяй ни­ко­га за сво­я­та оте­чес­ка заг­ри­же­ност, про­ник­на­та от жер­т­ве­на лю­бов към всич­ки твои ду­хов­ни че­да.

Знай, че епис­коп­с­ко­то слу­же­ние е прид­ру­же­но с мно­го труд­нос­ти. Св. Гри­го­рий Бо­гос­лов каз­ва: “Уп­рав­ле­ни­е­то и ръ­ко­во­де­не­то на чо­веш­ки­те ду­ши е из­кус­т­во на из­кус­т­ва­та! Кой не знае, че ду­шев­ни­те бо­лес­ти са скри­ти и по-опас­ни от те­лес­ни­те?” Епис­ко­път е ръ­ко­во­ди­тел и ле­чи­тел на чо­веш­ки ду­ши. На­пом­ням ти за труд­нос­ти­те не за да се по­ко­ле­ба­еш, а да се ут­вър­диш. “Аз съм с вас през всич­ки дни” (Мат. 28:20), каз­ва Спа­си­те­лят. “Пре­дай пъ­тя си на Гос­по­да и Не­му се упо­ва­вай” (Пс. 36:5) - уве­ща­ва Псал­мо­пе­ве­цът. Сред скър­би­те ще имаш и ра­дос­ти. Ра­дост от съз­на­ни­е­то, че си съ­ра­бот­ник на Бо­га на Гос­под­ня­та ни­ва (І Кор. 3:9), ра­дост от на­деж­да­та в обе­ща­ни­е­то, че ко­га се яви Пас­ти­ре­на­чал­ни­кът, ще по­лу­чиш не­у­вях­ва­щия ве­нец на сла­ва­та (1 Петр. 5:4), ра­дост от из­вър­ш­ва­но­то ви­со­ко бла­го­дат­но слу­же­ние в Хрис­то­ва­та Цър­к­ва, ра­дост от уте­ше­ни­е­то, ко­е­то ще съг­ря­ва сър­це­то ти и на­соч­ва към тия, ко­и­то жа­ду­ват за уте­ха, ра­дост от из­пъл­не­ни­е­то на за­ръ­ка­та на све­ти апос­тол Па­вел “… бла­гот­во­ри­тел­ност­та и щед­рост­та не заб­ра­вяй­те, за­що­то та­ки­ва жер­т­ви са бла­го­у­год­ни Бо­гу” (Евр. 13:16), ра­дост от след­ва­не ро­до­лю­би­ви­те цър­ков­ни тра­ди­ции.

Ок­ри­лян с на­деж­да за бла­го­дат­на­та Бо­жия по­мощ, иди с мир в пред­с­то­я­щия ти път на бла­го­дат­но слу­же­ние на Бо­га и све­та­та Му Цър­к­ва, в по­мощ на епар­хийс­кия ти ар­хи­е­рей, ка­то раз­пал­ваш Бо­жия дар, кой­то е в те­бе, чрез на­ше­то ръ­ко­въз­ла­га­не.

А се­га при­е­ми то­зи же­зъл ка­то сим­вол на при­до­би­та­та епис­коп­с­ка власт, кой­то да ти бъ­де твър­да опо­ра в тво­е­то труд­но, но бла­гос­ло­ве­но ду­хов­но поп­ри­ще, и не заб­ра­вяй, че ти тряб­ва да да­ваш ви­на­ги доб­ри пло­до­ве, как­то ня­ко­га Ааро­но­ви­ят же­зъл, по­ло­жен от Мой­сей “пред ли­це­то Гос­под­не в ски­ни­я­та на от­к­ро­ве­ни­е­то… бе по­ка­рал, на­пъ­пил, цъф­нал и ро­дил мин­да­ли” (Числ. 17:7-8).

20 януари 2008 г. – св. Пат­ри­арх Ев­ти­мий, ПКСХП “Св. Алек­сан­дър Нев­с­ки”.

Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/a8x8 

Разпространяване на статията:

 

И рече старецът...
Душо моя, търси Единствения... Душо моя, ти нямаш никакъв дял със земята, защото ти си от небето. Ти си образът Божи: търси своя Първообраз. Защото подобното се стреми към подобно.
Св. Тихон от Воронеж
   

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.