Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (21 Votes)

12На 2 септември се чества паметта на св. Мамант. Св. Мамант се почита най-много на о-в Кипър, където на негово име са посветени десетки храмове. Неговото житие разказва в проповедта си митрополитът на Морфу Неофит. Текстът е от книгата „Огнени слова на вярата“ (тук), съставена и издадена у нас на основата на аудио- и видеозаписи на негови проповеди в различни храмове на епархията му.

Мисля си за този наш светец – св. Мамант, роден в затвора от двама родители, които са претворили думите в дела. Това казва и апостолът на народите Павел, този голям молитвеник. Той описва как християнинът очиства сърцето си, как внимава умът му да не се отклони. Великият апостол говори за това в Посланието си до римляните: „Живеем ли или умираме – Господни сме“ (Рим. 14:8). Това е казано за нас, християните, кръстените и миропомазаните, които вярваме, които не се страхуваме. И дори да се страхуваме, да се страхуваме малко, а не страхът да помрачава ума ни и да вършим неща, които застрашават нашето спасение.

4.9466666666667 1 1 1 1 1 Rating 4.95 (75 Votes)

Screenshot 2023 07 31 at 21 04 56 19 urok 2 klas chudnoto nasishtane na 5 hiliadi dushi.pdfХристос е велик. Той храни душите и телата ни. И това виждаме в днешния евангелски откъс. С учението Си Той храни душите на хората – на пет хиляди мъже, освен жените и децата, а те забравят глада на телата си. Но Христос не ги оставя телесно гладни и по чуден начин засища техния глад, като благославя и умножава петте хляба и двете риби.

Човекът наистина е единственото живо същество, което има два вида глад – физически и душевен. Защото е материално и духовно същество. А животните са само физически гладни и когато намерят храна, се засищат. Човекът обаче, дори физически да е сит, си остава душевно гладен. Ето защо се опитва да задоволи душевния си глад, като търси задоволство в различни посоки.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (19 Votes)

12 11 03 81212Какво да сторим за нашите починали роднини и приятели? Това е един от най-често задаваните въпроси. Свещениците наистина се уморяват да повтарят ясните православни отговори и в крайна сметка да установяват, че няма чуваемост. В душите на голяма част от нашите съвременници дяволът уютно си е свил гнездо. Негов съработник е страхът. На тази основа разцъфтява всякакво противно суеверие. Добре, казват такива хора, ще викнем свещеника да изпълни православния канон, но ще се подсигурим и ще изпълним и древните нелогични и нелепи езически ритуали, дошли до нас чрез бабешкото „предание“: покриване с кърпи на огледала и телевизори в къщата на покойника, забиване пирон през керемида в дюшемето, усукване бял и червен конец, откъсване главата на жив петел над гроба, зидане на гробове във фараонски стил, оборудвани с телевизори, легла и гардероби и т. н. На самия гроб пък се забучват вилици, лъжици, цигари, „преливат“ с ракия, бира, кока-кола… Безброй са глупавите неща, които се вършат по гробовете. Да вършиш такива безумия след единадесет столетия Православие по твоите земи е безкрайно тъжно. За бесовете обаче това е забавление, те използват хорската мъка и си устройват своеобразен цирк, като се надсмиват над човешките суеверия.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (10 Votes)

481707 376718765754618 174738751 nШеста неделя след Пасха – на слепия

Осъждането е поради това, че светлината дойде на света, но хората обикнаха мрака повече от светлината, понеже делата им бяха лоши. И всеки, който прави зло, мрази светлината и не отива към светлината, за да не се открият делата му, понеже са лоши. (Йоан 3:19-20).

Възлюбеният Йоан повече от всички Христови ученици разсъждава по темата за светлината. Именно отношението към светлината е решаващият фактор, който ще определи и вечната участ на всеки човек.

„Светлината дойде на света…“. Имало е време, когато светлината е била оскъдна. Времето на Стария Завет. Израил е бил една запалена от Бога свещ, а отделни пламъчета са припламвали и сред езическите народи, чрез някои гръцки философи като Платон и Сократ. Малка светлинка – малка отговорност. От езичниците ще се изисква по-малко, а „от всеки, на когото е дадено много, много и ще се иска“ (Лука 12:48). А както знаем, дори след изгрева на слънцето остават заслони и сенчести места, в които лъчите не проникват веднага.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (45 Votes)

SvSvKiM greekКакъв радостен възглас се изтръгва от устата на хората, от рождение седящи в тъмна пещера и лишени от светлина, когато някой, отваряйки мрачното им жилище, вкара в него живителните лъчи на слънцето и след това ги изведе на свобода!

Същото чувство на благодарност трябва да изпитваме към светите братя Кирил и Методий.

За „седящите в страната и сянката смъртна“ (Мат. 4:16) на езичеството славянски племена те донесоха светлината на истината на Христовата вяра.

На ония, които не знаят за Царството небесно, те възвестиха за него и посочиха пътя към него.

Слугите на лъжливите езически богове те направиха служители на Истинния Бог!

Живеещите в нечестие и груби нрави те научиха да обичат доброто и правдата, показаха им превъзходството на добродетелта, „очистиха чувствата им“ и ги направиха благочестиви и нравствени.

 

И рече старецът...
Всяко нещо намира покой в своята среда и стихия: рибата – във водата, огънят – в движението нагоре; всичко се стреми към своята среда. Душо моя, ти си безплътен дух, безсмъртна. Единствено у Него ти ще намериш покой.
Св. Тихон от Воронеж