Проповед върху евангелското четиво – Лука 17:12-19
В днешния евангелски откъс Иисус Христос изцерява десетте прокажени и похвалява признателността на един от тях. При това негодува от останалите девет, които не се върнали да Му благодарят. Изненадва ни някак този факт. Понеже знаем, че Бог ни предлага всичките Си безкрайни благодеяния, просто защото ни обича. Неговите дарове са чисти, спонтанни, подхождащи на божествената Му природа, чиито основни характеристики са даването и любовта.
Но, братя, признаването на благодеянието не носи полза на благодетеля, а на облагодетелствания. Иисус Христос няма нужда от нашата благодарност, за да продължи да твори добри дела за нас. Без друго Той прави да грее слънцето и праща благотворен дъжд и за праведни, и за неправедни.[1] Самите ние имаме полза, когато осъзнаем Неговите богати милости. Понеже признателността създава връзки на приятелство. Болният става близък с лекаря си, благодари му, че го е излекувал от някоя болест, и чувства сигурност да прибягва пак към него, когато се почувства слаб.