Слово за Велики четвъртък

  Ние сме заобиколени и постоянно атакувани от зловредния дух на неверието. Макар и защитени от богослужението, молитвата и поста, Божията благодат, ние си оставаме потопени в условията на светския живот, затова всичко, което разколеба вярата на непосредствените ученици на Спасителя, когато пред очите им Той бе разпнат на Голготския кръст, може да съблазни и нас сега в света.

Проповед върху неделното апостолско четиво – Фил. 4:4-9

Църквата ни днес възпоменава влизането на Господ в Йерусалим малко преди страданията Му и възкресението от мъртвите. Апостолското четиво, което чухме в този ден, особено подчертава радостта. Св. ап. Павел пише на филипийци и настойчиво ги съветва „да се радват“. Да се радват винаги с радостта, която дава „благодатта на нашия Господ Иисус Христос и любовта на Бога и Отца, и общението със Светия Дух“.[1]

При все това сам св. ап. Павел се е натъквал на множество трудности и опасности. Последвал е Господа отговорно и съзнателно и добре е познавал болката, която Богочовекът е изпитал на Кръста, присмеха, презрението и непризнаването от съвременните Му евреи. Народът в Йерусалим тържествено е посрещнал Господа. Дал е израз на радостта и възторга си от обикновения и скромен Учител, Който лекува болните, укротява морските вълни,[2] изгонва бесове, възкресява мъртви!

Този възторг обаче се оказва твърде временен. Същият този народ няколко дни по-късно ще повлече Господа към Кръста. Книжниците и фарисеите съдят Господа, тълпата изразява съгласие с „разпни Го, разпни Го!“.[3] Идолопоклонниците-римляни изпълняват съдебната присъда и смиреният Учител, прикован на Кръста, предава духа Си! И оттам оттогава извира Неговата действителна слава: от победата на Богочовека над смъртта! Която означава: прощаване на греховете, отменяне на проклятието от закона, възможност да участват в радостта Му всички хора без изключение.