Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (264 Votes)

Maundy Thursdayот монаха презвитер Григорий, игумен на манастира „Пантократор“

(За предаването на нашия Господ Бог и Спасител, Иисус Христос; и за Юда; и срещу извършващите тайнството с безквасен хляб;[1] и за сребролюбието)

Печал изпълва душата ми и недоумение обзема мисълта ми, когато си спомня окаяния Юда! От каква голяма височина в каква дълбока пропаст сам себе си хвърли! От каква велика слава на апостолския лик до какво страшно безчестие стигна, нещастникът! От какво наслаждение от Учителя се лиши! С каква горест себе си покри заради сребролюбието! Защото то му изходатайства горчивата смърт на обесването. И се сбъдна за него пророческото слово: Ето ония, които се отдалечават от Тебе, ще загинат (по Пс. 72:27). Защото Владиката и на дело, и с думи го отдалечаваше от дълбокия ров: на дело – когато нозете му уми и с вечеря го удостои; с думи пък, когато говореше: истина ви казвам, един от вас ще ме предаде (Мат. 26:21), обобщавайки това, за което става дума. Не искаше да го изобличи пред всички, а съвестта му да изобличи и към покаяние да го подтикне. Кого не биха трогнали тези думи: прочее, Син Човеческий отива, както е писано за Него; но горко на оня човек, чрез когото Син Човеческий ще се предаде; добре щеше да бъде за тоя човек, ако не бе се родил (Мат. 26:24). Той обаче не разбра, защото това е жестоката душа: трудно стига до покаянието, а към унищожителна погибел постоянно гледа. И виж какво свидетелство за покаянието имаше – блудната жена. Но дори и тогава не се обърна към покаянието, а в същия момент, когато тя се спасяваше, точно тогава той погиваше. Това показвайки, евангелистът рече: Тогава, един от дванадесетте, на име Иуда Искариот, като отиде при първосвещениците, рече: какво ще ми дадете, та да ви Го предам? (по Мат. 26:14-15). Тогава, като отиде… рече. Кога тогава? Когато блудницата своите грехове възненавидя и към покаянието прибягна; когато нечистата дреха на блудството съблече; когато към Учителя се затече; когато донесе скъпоценното миро – с изобилието на донесеното показваща силата на любовта; когато със сълзи измокри пречестните нозе; когато с косите на главата си отри мокротата от сълзите; когато получи пълно опрощение на многото грехове и написаното раздра; когато дявола посрами – тогава той, като отиде, за цената се пазареше. Защото, когато помрачи душевното око чрез страстта на сребролюбието, не чувстваше и от неговото стъпало отпадаше.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (255 Votes)

Palm Sundayот Григорий, архиепископ на Русия

Отново Спасителят влиза в Йерусалим! Отново – чудеса! Отново – за Възкресението уверението! Отново мъртви възкръсват! Но не възкреси Лазар така, както (възкреси) сина на вдовицата: оня, току-що умрял, вдигна от носилото, докато го изнасяха от града, а този, мъртъв от четири дни и вече смърдящ, от гроба призова със слово. Тогава впрочем най-смирено разкриваше силата на Своята божественост, възпирайки юдейското настървение, тъй като времето на спасителното страдание беше още далече. Но днес, понеже за това беше дошъл, властно Себе Си показа. Идва шест дни преди Пасха, за да запази спокойствието на празника, за да изпълни тогава пасхалната радост за хората, понеже скръб им предстоеше срещу празника, когато Той щеше да бъде разпнат, светилата небесни щяха да помръкнат, основите на земята – да се разтресат. Шест дни преди Пасха Иисус дойде във Витания, дето беше умрелият Лазар, когото възкреси от мъртвите. Там Му приготвиха вечеря, и Марта прислужваше, а Лазар беше един от седналите с Него на трапезата (Иоан 12:1-2). На десетия ден от месеца се вземаше агнето (Изх. 12:3), което на празника се принася в жертва. Оттогава започваха приготовленията за празника. Затова шест дни преди това, което е деветият ден от месеца, правеха богато угощение и този ден се смяташе за предпразненство. Затова и Господ тогава идва във Витания при Своя приятел Лазар, за да празнува според обичая. Евангелистът, искайки да покаже истината за Лазар и че като е възкръснал, не е умрял веднага след това, а дълго време е прекарал ядейки, пиейки и спейки, добавя: Лазар беше един от седналите (Иоан 12:2). Голямо множество иудеи узнаха, че е там, и дойдоха не само заради Иисуса, но за да видят и Лазаря, когото Иисус възкреси от мъртвите (Иоан 12:9). Народът, благоразумен и непресторен, приемаше с наслада това, което вършеше Господ, и от самото начало повярва, че са божествени всичките Му дела. Затова, от ревност подтиквани, идват да видят и извършилия чудото, и възкръсналия, и най-вече очакващи да чуят от Лазар нещо за нещата в отвъдното. Представяха си, че щом е прекарал там четири дни, знае всичко тамошно със сигурност: за патриарсите, за Моисей и Аарон, за съдиите, за Самуил, Давид и Соломон, за царете, за пророците, за Кръстителя. И някои впрочем заради Лазар вярваха в Иисус, а първосвещениците се сговориха да убият и Лазаря (Иоан 12:11). Такава слепота! Такава жестокост! Адът, треперейки, освободи Лазар, и гробът го върна тутакси, чувайки божествената повеля, а тези пък убийството, замислено от тях срещу Господа, и към Лазар насочваха, но така по-велики не ставаха. Защото ги глождеше и ги душеше силно това, че когато празникът настъпи, всички ще се стекат там да гледат и да слушат ставащото. На другия ден тълпи народ, дошли на празника, като чуха, че Иисус иде в Йерусалим, взеха палмови клончета и излязоха да Го посрещнат, като викаха: осана! Благословен Идещият в име Господне, Царят Израилев (Иоан 12:12-13).

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (267 Votes)

40 Martyrs iconот монаха презвитер Григорий, игумен на манастира „Пантократор“ 

Отче, благослови!

Ако, както казва Соломон, хората се радват, когато праведник се възхвалява (по Прит. 29:2), то няма ли целият свят да се възрадва, когато се възхваляват четиридесет мъже – на четириконечния свят светила и защитници, от всякакви похвали по-високи, лик велик, лик богоизбран, лик свят, войнство небесно, връстници, подбрани от Бога, братя по дух, а не по рождение (най-вече – по рождение свише). Една душа в четиридесет тела разделена, едновременно дишащи, към едно гледащи, едновременно стремящи се земното войнство с небесното да заменят.

Тия граждани на Горния Йерусалим от различни села и градове, военно изкуство изпълняващи, кесаревото кесарю благоразумно въздаващи (по Мат. 22:21), благочестиво на Бога с молитви и пост угаждащи. Заради Него и заловени биват, понеже накрая врагът не можа да изтърпи тяхното благочестие и това, че много пъти чрез силата на Кръста постигаха победа срещу противниците.

4.99 1 1 1 1 1 Rating 4.99 (100 Votes)

 MG 9171„Книга за живота на Иисуса Христа“ (Мат. 1:1) С тези думи започва Новият Завет. Това са началните думи на Евангелието според св. ев. Матей, както и на повествованието в Неделята преди Рождество Христово.

В него чуваме многократно да се повтаря думата „роди“, „роди“, „роди“. Така е в земния живот. Всяко същество на земята се ражда. И този еднократен момент в живота на всеки един от нас, човеците, се почита с голяма радост и незабравими чувства от вечни времена.

Рожденият ден – това е най-великото събитие в живота на всеки човек. Рождените дни на великите хора са паметни радостни тържества за цели общества и народи. Рожденият ден пък на най-великия измежду родените от жени – Иисус Христос – е най-радостният празник за  всички, които вярват в Него, които Го обичат и Го следват, които Му поднасят съкровени дарове. „Велик е, Господи, денят на Твоето Рождество!“ – вдъхновено възкликва св. Ефрем Сириец.

4.9838709677419 1 1 1 1 1 Rating 4.98 (310 Votes)

Holy Eucharistот смирения монах и презвитер Григорий

(И за това, че който се причастява, трябва себе си да изпита; и че злото не бива да се помни; и че са достатъчни пет дни, предварително да се очисти човек чрез искрено покаяние; и че подобава християнинът да търпи бедите; и срещу юдеите, казващи: „Взе Бог жената и роди Сина“; и за блажения Филогоний, архиепископ Антиохийски)

Обичайно е тези, които отиват при земен цар, когато наближи да влязат в царския двор и да се явят пред лицето на царя, повечето от тях да са обзети от страх. Така и ние, понеже изминахме спасителния пост подобно на дълъг път и вече сме близо до празника Рождество Христово и ще пристъпим към безсмъртната трапеза, трябва да имаме голямо усърдие, велик страх, пълно смирение, строго изпитване на съвестта. И понеже виждам вашата любов, с наслада поглъщаща поучителното слово подобно на добра и тлъста почва, която приема семена, допринеси и ти, та да се докоснем до това, за което е проповедта.

104436362 555801255082665 8408151784969210671 n

[Какво представлява проектът?] [За кого е предназначено изданието?] [Kое прави това издание различно?] [Как можете да помогнете:]

 

И рече старецът...
Всяко нещо намира покой в своята среда и стихия: рибата – във водата, огънят – в движението нагоре; всичко се стреми към своята среда. Душо моя, ти си безплътен дух, безсмъртна. Единствено у Него ти ще намериш покой.
Св. Тихон от Воронеж