Мобилно меню

4.9259259259259 1 1 1 1 1 Rating 4.93 (54 Votes)

prokageniПроповед върху неделното четиво за десетте прокажени (Лука 17:12-19), което се чете в 12-ата след неделя след Въздвижение

Числото десет има своята символика в Св. Писание, тъй като е едно от библейските числа, символизиращи съвършенството. Изхождайки от това, можем да кажем, че изцелението на десетте прокажени няма предвид само определен брой болни хора, но се разпростира и над цялото човечество и засяга неговата връзка с Бога и начина, по който тя може да бъде възстановена според Божия план за човека.

Проказата е опасна болест, чиито последици се разпростират далеч отвъд личното здраве на болния, тъй като заразеният от проказа човек напълно се е изолирал от своята семейна, социална, професионална и религиозна среда. Може да се каже, че прокаженият е образ на човечеството, което се е разболяло от греха и чието естество е станало подвластно на тлението, пребивавайки по този начин в същностна отделеност от Бога. В резултат от това отношенията между неговите членове са се разстроили по подобие на случилото се с Адам и Ева в рая, както и между тях двамата и Бога.

4.8974358974359 1 1 1 1 1 Rating 4.90 (39 Votes)

1606856 740127572738638 3855102020626310451 nКакво е тя – Рождественската радост? Не коледното веселие на чисто фолклорно ниво, до което много често свеждаме този празник, а именно онази радост, за която ни говори Св. Писание, радостта, спомен за която се е запазил в езиците, в живата памет на народите. Защото в думите хората пазят спомени за онова, което може би вече и не помнят на равнище на идеите, помнят, защото употребяват тази, а не друга дума.

И тъй, защо Рождество е радостно? В Библията радостта винаги се свързва с темата за освобождаване от робство. Радва се Божият народ, завръщайки се от Вавилонски плен в земята на юдеите. Радват се Моисей и неговите спътници, напускайки египетското робство. И всяка година юдеите се радват, като си припомнят за тези дни на прехода – старозаветната Пасха, спасението и избавлението от египетско робство, от робството на греховете. Получава се, че в някакъв аспект Рождество Христово напомня Пасха. Старозаветната Пасха и Христовата Пасха.

Неслучайно гръцките богослужебни книги наричат трите дни на празника Рождество Христово тъкмо с думата Пасха. И това е така, защото в самия ден на Рождество Христово Църквата вижда перспектива за бъдещето, Кръста, смъртта и Възкресението Иисусово от мъртвите, Неговата пасхална победа. В този ден, който празнуваме днес, вече е набелязана пасхалната перспектива. Църквата никога не забравя за това, помнят го и хората, дори ако те, както им се струва, са забравили  същото или никога не са го знаели, понеже наричат Рождество радостно. Затова помнят, наистина помнят този аспект.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (6 Votes)

 MG 2773По повод 80-годишнината на митрополита на САЩ, Канада и Австралия Йосиф предлагаме откъс от неговата книга "Вярвам, затова и говоря", която той издаде в началото на тази година.

Началото, разбира се, положих като студент в Духовната академия, където светоклиментовата вечер се е загнездила здраво в паметта ми със сърдечната атмосфера и задушевната културно-просветна програма на талантливите студенти-богослови.

Веднага в съзнанието ми изпъкна и иконата на чудния ни патрон св. Климент Охридски. Не зная защо, но тази икона, творение на г-н Антон Митов (1905 г.)[1], която е в деканата на Богословския факултет, толкова ми допада и предизвиква такива преживявания у мене, че нямам търпение да ги споделя с вас, досточтими читатели.

Дано да сте имали възможност да стоите, макар и малко, пред тази „жива“ икона, на която св. Климент в архиерейски одежди стои на царските двери в храма с лице към богомолците и чете св. Евангелие, разтворено в ръцете му. Тук именно се състоя моето съдбовно преживяване и размисъл. Питал съм много приятели професори, преподаватели и студенти на кое място е отворил и кое евангелско повествование чете св. Климент в момента? Вдигнатите рамене ме окуражиха сам да си дам отговор. В дълбок молитвен размисъл попитах лично св. Климент да ми помогне и веднага ме осени мисълта, че светителят е отворил Евангелието на св. апостол и евангелист Йоан Богослов и то точно на 21-ва глава. Точно там, където аз разбрах разговора между св. апостол Петър и възкръсналия Господ в следния вид: питам: „Господи, а тоя какво чете в момента?“ И Господ ми отговаря: „Ако искам св. Климент да пребъде и след смъртта си, докле дойда, тебе що ти е? Ти върви подире Ми“ (Йоан 21:22).

4.7923076923077 1 1 1 1 1 Rating 4.79 (520 Votes)

thumb4 DSC07685 4 3Рождественският пост започва на 15 ноември и свършва на 24 декември.

Четиридесетдневният Рождественски пост е последният пост през календарната година, който предшества празника Рождество Христово, когато отбелязваме раждането на нашия Спасител Иисус Христос от Пресветата Дева Мария. Постът е установен от времето на апостолите, но през вековете, както може да се проследи в историята, се е променял и броят на постните дни, и начинът на постене. Първоначално постът е продължавал при едни християни седем дни, при други – малко повече.

Така, както сега постят християните по време на Рождественския пост, Църквата е установила да се пости още през 1166 г., на събор по време на Константинополския патриарх Лука. Тогава за всички християни е било постановено да се пости четиридесет дни преди Рождество Христово. По тази причина той, по подобие на Великия пост, се нарича Рождественска четиридесетница, но се отличава с това, че не е толкова строг, понеже през този пост се разрешава да се яде риба.

Защо е установен Рождественският пост?

Рождественският пост, както и всеки друг пост, е установен от Църквата, за да помогне на вярващите в делата на тяхното спасение. Както казва св. Лъв Велики, „чрез въздържание да осъзнаем, че се нуждаем от очистване, и чрез пост и милостиня да изтребим греха в себе си“. Той още казва, че Рождественският пост е своеобразна жертва Богу за събраните плодове.

„Както Господ, – казва още светителят, – щедро ни е дал земните плодове, така и ние по времето на този пост трябва да сме щедри към бедните“.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (78 Votes)

thumb4 2022 02 28Днешното Евангелие разказва за това как Христос трябва да пострада, как ще бъде оплют, хулен и убит и как трябва да Го приемем – Него, в Неговите страдания, в Неговата смърт, и какво място да заемем, вярвайки в Него. Или, с други думи казано, днешното Евангелие е за това, какви трябва да бъдем ние като християни и какво е християнският живот.

Когато учениците чуха, че Той трябва да пострада и Той сам лично им каза, че ще бъде убит, двама от тях, Зеведеевите синове, поискаха да пият от чашата, от която Той ще пие, и да се кръстят с кръщението, с което Той ще се кръсти. А това означава: „Вие, като Мои ученици и последователи, ако сте верни докрай, ако наистина сте направили този избор и сте повярвали в Мене и искате да вървите след Мене, няма как да имате друг живот, освен Моя, и няма как да не пиете от чашата, от която Аз ще пия“. Но те поискаха нещо повече от това: те поискаха да седнат от дясната Му страна в Неговото царство като „първи министри“, в буквалния смисъл на думата, и на това Христос им казва: „Но да седнете отдясно и отляво на Мене в Моето царство, не зависи от Мене. Това решава Моят и нашият небесен Отец“. И знаете ли защо им го каза? Защото, за да вървиш след Христос и да си Негов последовател, това трябва да е дотолкова искрено, че да не очакваш някаква награда за него.

 

И рече старецът...

Блажен оня човек, който е достигнал състояние на бодърстване или се бори да го постигне: в сърцето му се образува духовно небе – със слънце, луна и звезди.

Св. Филотей Синаит