Мобилно меню

4.9771428571429 1 1 1 1 1 Rating 4.98 (175 Votes)

61Откъси от проповеди и изказвания на новопреставения бивш Гродненски архиепископ Артемий, йерарх на Беларуската църква, който почина на 22 април т. г. През 2021 г. той беше принудително отстранен от катедрата си заради осъждане на насилието в Беларус.

За нашето християнство

Палим свещи, прочитаме целия Молитвеник, за да е „всичко наред“. Цялата тази атрибутика, изпълнението на всички тези предписания се възприема от нас като своеобразна гаранция за сигурност срещу житейските проблеми.

Това е много успокояващо, дори бих казал приспиващо. Съвестта ни заспива под звуците на тези елейни песнопения и забравя, че християнството е постоянно напрежение, постоянна работа върху себе си, за която никой външен няма да те похвали.

Трябва да се направи нещо в тази ситуация. Разбира се, не може да се кръстим втори път, нито да се родим втори път. Но има реанимация, когато човек се намира в критична ситуация между живота и смъртта и поради бързите действия на лекарите той се връща в нормално състояние.

*   *   *

Много миряни са забравили, че Църквата е нещо повече от „ритуално бюро“ и че всички онези неща, за които така усърдно поставяме свещи – здраве, благополучие, пари, успех и др. – нито едно от тези неща няма стойност за християнина и нито едно от тези неща не ни е обещано от Христос.

2.8461538461538 1 1 1 1 1 Rating 2.85 (13 Votes)

apostolos thomas 1280x720Втора неделя след Пасха – Томина

Въпросът за вярата и съмнението е кардинален за всеки човек. Преди всичко нека уточним, че съмнението не е антипод на вярата, такъв антипод е неверието. Съмнението е болест на вярата, то стои някъде между вярата и неверието или, по-точно казано, не стои, а се люшка между тях. Често прибързано го прикачваме към някой от тези полюси, какъвто е случаят с апостол Тома, който влязъл в световната история с прозвището „Неверни“.

Тома не бил сред другите ученици на Христос, когато Той им се явил след Своето Възкресение. От евангелския текст не ни е известно по какви причини апостолът е отсъствал. Възможно е да е бил дотолкова сломен от целия ужас на случващото се с Учителя, че напълно да се е изолирал и за известно време дори да е отказвал общуване с други хора. Хора като него, с критичен и аналитичен ум, по-бързо схващат дълбочината на проблема. Всички негови надежди и идеали сякаш останали зад огромния камък, закриващ входа на пещерата – гроба на Разпнатия. В своята самота апостолът се опитвал да осмисли последствията от този неочакван развой на събитията. И когато накрая се събрал отново с апостолите, на техния разказ за срещата с възкръсналия Учител той поискал непоклатимо доказателство, за да продължи напред: „Ако не видя на ръцете Му белега от гвоздеите и не туря пръста си в раните от гвоздеите, и не туря ръката си в ребрата Му, няма да повярвам“ (Иоан 20:25).

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (79 Votes)

Велики четвъртъкВ четвъртък вечерта се чете разказът за последната среща на Господ Иисус Христос с учениците Му около пасхалната трапеза, за страшната нощ, която Той прекарва сам в Гетсиманската градина в очакване на смъртта, разказът за разпъването Му на Кръста и за Неговата смърт. Пред нас се разгръща картината на това, което се е случило със Спасителя заради любовта Му към нас. Той е можел да избегне всичко това, ако беше отстъпил, ако само беше поискал да спаси Себе Си, а не да довърши делото, за което е дошъл. Със сигурност тогава Той нямаше да бъде това, което е в действителност, нямаше да бъде въплътената божествена любов, нямаше да бъде нашият Спасител. Каква цена обаче трябва да плати любовта! Христос прекарва една ужасна нощ, изправен пред настъпващата смърт, и се бори с тази смърт, която Го връхлита неумолимо, както човек се бори пред лицето на смъртта.

Обикновено обаче човек просто умира, беззащитен, а тук се случва нещо по-трагично. Христос казва на Своите ученици за душата Си: „Никой не Ми я отнима, но Аз Сам от Себе Си я давам“ (Иоан 10:18). Той  даде живота Си даром, но с какъв ужас. Първия път Той се моли с думите: „Отче, ако може да Ме отмине тази чаша, нека Ме отмине“. Той се е борил. И после пак се моли: „Отче, ако тази чаша не може да Ме отмине, нека Ми бъде“. И едва третия път, след нова борба, Той успява да каже: „Да бъде Твоята воля“.

3 1 1 1 1 1 Rating 3.00 (29 Votes)

Screenshot 2023 03 09 215552Евхаристийният канон (или „анафора“ с другото понятие) е най-важната част на светата литургия. В началото му свещеникът издига ръце и призовава: „Да издигнем сърцата си нагоре!“ Това е ясно напомняне на вярващите, че евхаристийната жертва се принася не на земята, а на небето. Ние трябва да оставим всичко земно и душата ни да полети. В такива моменти си спомням прекрасните думи на св. Йоан Златоуст: „Който се моли и пости, той има две крила, по-леки от вятъра. Той е по-бърз от огъня. Само той може да побеждава бесовските сили, защото няма по-силен от тоя, който искрено се моли и пости“.

В този свят молитвен момент на анафората свещеникът наподобява птица, устремена към небето с двете си разперени крила. И това се отнася за цялата църква, защото свещеникът изобразява събранието на всички верни, които издигат сърцето си нагоре. Трябва да обикнем тези две крила. Те са ни дадени не за да се измъчваме, а за да полетим. Ние, хората, се раждаме без крила, но трябва да направим да ни поникнат. А това не е лесно. Знае го всеки, който се е опитвал да пости сериозно. Започваме вдъхновени от подвига на някой светец, но скоро плътта започва да мърмори, да иска вкусните храни, на които е свикнала. Започва да надига аргументи срещу наложените ѝ ограничения. И ние сме на ръба да намразим поста, да си харесаме някое от многото оправдания, например: „В крайна сметка, по-важно е да си добър и състрадателен към хората, отколкото да се самоизмъчваш. Постът не ми е силна страна, Бог го знае и не ме осъжда“.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (32 Votes)

2101182011Проповед за Неделя на Закхей

Няма нищо, което да ни закрие от Бога, но много неща е възможно да застанат като завеса между нас и Него. Това, което има значение, е да се вдигне завесата – завесата на враждата, която ни отделя от Бога, и човек да стане видим за Бога и да не се връща да живее като непросветените хора, защото нали Иисус облажава чистите по сърце, защото те ще видят Бога (Мат. 5:8)?

Какво може да закрива Бог от нашия взор? Някой ще каже: нашият грях, лошите навици, нашите похоти и нашият егоизъм. Най-лошото от всичко обаче е нашето песимистично отношение към действителността. Степените на нашето песимистично отношение са различни. Те започват с отричането на болното ни духовно състояние, преминават през нашия отказ да приемем резултатите от диагнозата на нашата реалност, продължават през нашия бунт срещу това да се заемем с благополучното лечение и достигат до отчаяние по отношение на възможността за нашето изцеление, т. е. достигане на победа над всички злини в нас; независимо дали те са се загнездили там поради това, че ние живеем в общата греховна атмосфера, или са в резултат от нашата слаба вяра или воля, или се базират на вкоренилите се вътре в нас грехове и греховни наклонности, или се основават на това, че ние не познаваме нито пътя на духовното подвижничество, нито начините да се упражняваме така, че да устоим докрай в него.

 

И рече старецът...
Всяко нещо намира покой в своята среда и стихия: рибата – във водата, огънят – в движението нагоре; всичко се стреми към своята среда. Душо моя, ти си безплътен дух, безсмъртна. Единствено у Него ти ще намериш покой.
Св. Тихон от Воронеж