Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (67 Votes)

35982.pПроповед върху евангелския разказ в Лука 17:12-19

Старият Завет говори за болестта проказа, като използва различни имена, но всички са за една и съща заразна и опасна кожна болест. В Моисеевия закон се споменава, че проказата е заразна нечистота. Затова заразеният се отделя надалеч от населените места, след като свещеникът го прегледа и се увери в наличието на заболяването (Лев. 13 и 14 гл.).

Срещнаха Го десет души прокажени, които се спряха отдалеч (12 ст.). Болните от проказа са имали обичай или да съжителстват заедно в групи, наподобяващи малки колонии, или да живеят изолирано в пещери или колиби, направени в пустинни места. „Спряха отдалеч“, тъй като на прокажените не се е позволявало да се приближават до хората, за да не им предадат заразата. Също така прокаженият е бил длъжен да предупреждава приближаващите се до него хора с повтаряне на думите: „Нечист, нечист!...“ с ясно чуващ се вик.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (59 Votes)

150229.pТемата, на която е посветено днешното евангелско повествование, е темата за благодарността. И тъй, Христос извършва чудото на изцелението на десет страдалци, които дълго време се измъчват от неизлечима болест – проказа. Но само един-единствен, който  освен това е другородец, се връща при Христос, за да Му изкаже думи на благодарност.

Човек би казал, че ситуацията е парадоксална: откъде такова жестокосърдие, такава неблагодарност в останалите девет? Христос отбелязва с ирония: как така, къде са останалите? За да се опитаме да намерим отговор на този въпрос, е необходимо да погледнем преди всичко в самите себе си. Достатъчно често ли ние благодарим на Бога за онова, което имаме?

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (45 Votes)

Обръщение на Румънския патриарх към Конференцията на православните богослови в Яш

250px Patriarhul României DanielВ съвременното общество, белязано от подчертана секуларизация, т. е. от релативиране на религиозните и нравствените ценности, е все по-необходимо обновяването на актуалното православно богословие посредством представяне на дълбоката връзка между истините на вярата, литургичния живот и мистично-аскетичния опит на Църквата. Това динамично свързано представяне трябва да се извърши чрез задълбочаване на големите теми за вярата и живота на Църквата в диалог с настоящите пастирски и мисионерски нужди.

1. Единството е основно свойство или признак на Православната църква, изповядван в Символа на вярата: „Вярвам в едната света, вселенска и апостолска Църква“. Разбирането на единството на Църквата, осъществяването му и неговата проява на равнището на конкретния живот на Църквата трябва да бъде едно постоянно занимание както в богословски и духовен, така и в пастирско-мисионерски план.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (67 Votes)

012„Оттогава Иисус начена да проповядва и да казва: покайте се, защото се приближи царството небесно“ (Мат. 4:7).

Двата израза – „небесното царство“ (който се повтаря тридесет пъти в Евангелие според Лука, четири пъти в Евангелие според Марк и три пъти в Евангелие според Матей) и „Божието царство“ (който се повтаря тридесет пъти в Евангелие според Матей) – представляват сърцевината на християнското благовестие в трите синоптични евангелия. Те се срещат в новозаветните книги под различни форми като: „царството на Отца“ (Мат. 13:43; 26:29; Лука 12:31), царството на Сина (Кол. 1:13, Лука 1:33; 22:29-30; Евр. 1:8), „царството на Сина Човечески“ (Мат. 13:41; 16:28), „царството Христово“ и „царството Господне“ (Еф. 5:5; 2 Петр. 1:11; Мат. 20:21; Иоан 18:36; 2 Тим. 4:1; 4:18) или под много простата форма на думата „царство“, която винаги се свързва с божественото Евангелие, слово и слава. Думата царство (василѝя) не означава царство в земния смисъл на думата, т. е. държава с определени граници, с войска, с институции, с официални органи, с админстративна структура и изменчива политика... В най-точния си смисъл тази дума сочи към вездесъщото „царство Божие“, нетварната Му власт, вечната Негова слава и крайната Му власт, която ще изпълни небесата и творението при очакваните негови откритие и поява.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (71 Votes)

22448302 1670524009658620 9130316157661340809 nПри благославянето на Новата година ние отново и на много места чухме думите, с които изразяваме нашата радост като вярващи и като общност, живееща чрез нашия Спасител: „Слава на Твоята благост, слава на Твоето милосърдие, слава на Твоето снизхождение, о, Ти, Който си единствен Човеколюбец“.[1]

Несъмнено съзерцаването на Божието домостроителство изпълва сърцето на човека с истинска радост. Песнописецът подчертава това чрез повторението на думата слава, с която ние величаем Бога и която присъства във всички наши молитви и богослужения.

Започваме беседата, като обръщаме внимание на Божията благост, защото тя е твърдата основа на нашата вяра. Като отдаваме слава на Бога за Неговата благост, ние изповядваме, че Неговата любов е абсолютно благо, както Неговата справедливост и воля. От това следва, че ние признаваме относителността на нашата любов, справедливост и воля от гледна точка на това, което е добро и полезно, както и че сме готови да заменим нашата относителна благост с Божията абсолютна благост и Неговата добра воля – с нашата воля; и няма да се стремим да подчиним Божията воля на нашите желания, похоти, мироглед и схващания.

 

И рече старецът...

Който следва Христа в самота и плач, е по-велик от оня, който слави Христа в събранието.

Св. Исаак Сирин
   

Нов проект

104436362 555801255082665 8408151784969210671 n

Какво представлява проектът?

За кого е предназначено изданието?

Kое прави това издание различно?

Как можете да помогнете:

Карикатура на седмицата