от Григорий, епископ на Русия

Днешният празник е изпълнение на промисъла, който за човешкия род осъществи Единородният Син Божи, изпратен не рабски, а божествено, волята на Отца като изпълни; не привидно явил се на света, а действително: в нашата немощ като се облече и човешки образ като прие, подобен стана по плът на нашата нищожност, както казва премъдрият учител Павел. И не само чрез кръста, гвоздеите и пробождането с копие в ребрата истината за Себе Си доказа, но и чрез смъртта, гроба, Възкресението, докосването от ученика, и – последно – днес чрез Своето божествено Възнесение всички увери. Възнесението, чрез което въздигна стария Адам и Той стана Нов Адам, понеже подобаваше престарелият от новия да се обнови, болният – от лекаря да се изцели, падналият – от силния да се изправи, умрелият – от живота да се възкреси, осъденият за грях – от безгрешния да се оправдае, тленният – от нетленния безтленен да стане, земният – от небесния да се въздигне. И след като родствено се приобщи към нас, рабите, към нашата плът и кръв (освен към рабството!), приобщихме се и ние към Неговата слава и чест (освен към господството!). И понеже Иисус беше първенстващ сред множеството братя, пръв и от мъртвите (възкръсна). Чрез името на осиновяването почете вярващите в Неговото име, а чрез безсмъртието ги облагодетелства, пътя на Възкресението като проправи, та умиращите заради ветхия Адам да се оживотворят заради Новия. И при това да няма слизане в ада, както беше заради оня, а възход на небесата, както днес заради Новия. И понеже човекът, като овехтя във всичко заради престъпленията и непотребен после стана, погина, като увреди разума чрез заблудата на обожествяването, разумното на душата в неразумно превърна (от това напълно неразумен стана, по външен вид само различаващ се от безсловесните животни), Словото става плът, надебелява, та неразумното чрез Себе Си да изцели; разумния и одушевен човек приема, та увредения разум да излекува и прелъстената душа да възвърне и във всичко напълно цялостен и съвършен чрез Себе Си да обнови човека. Защото не за ангелите, не за архангелите, не за херувимите и серафимите, не и за която и да било друга твар беше подобаващо това дело, а само за Този, Който в началото сътвори човека. Понеже като го обнови всецяло и в новия като се облече (по Кол. 3:10), както казахме, страдащ, него от страданията освободи; умиращ, него обезсмърти; възкръсвайки, него възкреси; а след това възнасящ се, и него със Себе Си възнася и го настанява вдясно на Бога и Отца, от Когото никога не отстъпи. Ще изпрати Своя Пресвети Дух във вид на огнени езици да освети света, да утеши скърбящите ученици, дарования да им раздаде, да ги кръсти, премъдри да ги направи, да ги въоръжи с божествена сила и да ги изпрати да проповядват, езиците им като изкове и изостри подобно на огнените езици. Понеже Синът се появи в света и с човеците поживя, редно беше и Духът да се спусне, показвайки действията Си. Вие стойте – рече – в град Иерусалим, докле се облечете в сила отгоре (Лука 24:49). И като рече това, както те гледаха, Той се издигна и облак Го поде пред очите им. И докато гледаха към небето, двама мъже застанаха пред тях в бели дрехи и рекоха: мъже галилейци, какво стоите, гледайки към небето? (Деян. 1:9-11).

„Не се страхувайте“ (Мат. 28:10)

Един от основните дарове, който ни подари Възкръсналият Господ, е назован в стихирата от пасхалния период: „Дверем заключенным, представ Иисус учеником, безстрашие и мир даяше“ („Когато вратите бяха заключени, Иисус застана пред учениците, давайки им безстрашие и мир“). Със силата, която им дава това безстрашие, победените преди товаот „страха пред юдеите“ ученици се превръщат в непоколебими апостоли „на всички народи“, свидетели на Неговото Възкресение.

Страхът е опасен съветник на човека. Той прониква по различни начини в мисълта и волята, намалявайки нашата устойчивост и творческа сила.

Различни причини предизвикват у човека страх: военните сблъсъци, природните катастрофи, епидемиите, както настоящата пандемия на COVID-19, която разтърси цялото човечество. На личностно ниво страх предизвикват враждебността, несправедливостта, разнообразните човешки конфликти, но много често – и нашите слабости. Човешкият страх става най-силен пред лицето на смъртта.

от Григорий, монах и презвитер, игумен на манастира „Пантократор“

(За това, че в разпятието на Иисус Христос, нашия Господ Бог и Спасител, ще видите вашия Живот, висящ пред очите ви; и против еретиците; и за (думите) Жено, ето твоя син; и към ученика – Ето твоята майка)

Моисей, великият, морето разделилият, Египет наказалият, фараона потопилият, чрез Духа предричайки бъдещето, рече: ще видите вашия Живот, висящ пред очите ви (по Втор. 28:66). И това се изпълни днес, когато Господ на славата на кръста висеше. Убой се, небе! Земьо, основи разтреси, защото Сътворилият ви в началото (по Бит. 1:1) посред вселената на кръста страда в плът! Положилият пясъка като предел на морето с гвоздеи бива пригвозден! Създалият Адам на смърт се осъжда от слуги – от слуги неблагодарни, от слуги неверни, от слуги законопрестъпни. О, дивно дело! О, тайнство страховито! От христоубийците евреи доброволно страда Благодетелят, Който избави техния праотец от жестоко робство, Който Червено море за тях пресуши, Който ги наставляваше с облачен стълб през деня и с огнен стълб през нощта (по Изх. 33:9-10; 14:24), Който четиридесет години ги прехранваше в пустинята с храна готова, без труд добита; Който за тях Мерра[1] направи сладка (Изх. 15:23, 25) и от скалата източи вода (по Изх. 17:5-6). На тях Закона даде, като се яви на планината (Изх. 19:20; 20:1-17; 32:15), и обетованата земя им предаде в наследство (Изх. 33:1-2)! Ще видите вашия Живот, висящ пред очите ви (по Втор. 28:66).

от монаха презвитер Григорий, игумен на манастира „Пантократор“

(За предаването на нашия Господ Бог и Спасител, Иисус Христос; и за Юда; и срещу извършващите тайнството с безквасен хляб;[1] и за сребролюбието)

Печал изпълва душата ми и недоумение обзема мисълта ми, когато си спомня окаяния Юда! От каква голяма височина в каква дълбока пропаст сам себе си хвърли! От каква велика слава на апостолския лик до какво страшно безчестие стигна, нещастникът! От какво наслаждение от Учителя се лиши! С каква горест себе си покри заради сребролюбието! Защото то му изходатайства горчивата смърт на обесването. И се сбъдна за него пророческото слово: Ето ония, които се отдалечават от Тебе, ще загинат (по Пс. 72:27). Защото Владиката и на дело, и с думи го отдалечаваше от дълбокия ров: на дело – когато нозете му уми и с вечеря го удостои; с думи пък, когато говореше: истина ви казвам, един от вас ще ме предаде (Мат. 26:21), обобщавайки това, за което става дума. Не искаше да го изобличи пред всички, а съвестта му да изобличи и към покаяние да го подтикне. Кого не биха трогнали тези думи: прочее, Син Човеческий отива, както е писано за Него; но горко на оня човек, чрез когото Син Човеческий ще се предаде; добре щеше да бъде за тоя човек, ако не бе се родил (Мат. 26:24). Той обаче не разбра, защото това е жестоката душа: трудно стига до покаянието, а към унищожителна погибел постоянно гледа. И виж какво свидетелство за покаянието имаше – блудната жена. Но дори и тогава не се обърна към покаянието, а в същия момент, когато тя се спасяваше, точно тогава той погиваше. Това показвайки, евангелистът рече: Тогава, един от дванадесетте, на име Иуда Искариот, като отиде при първосвещениците, рече: какво ще ми дадете, та да ви Го предам? (по Мат. 26:14-15). Тогава, като отиде… рече. Кога тогава? Когато блудницата своите грехове възненавидя и към покаянието прибягна; когато нечистата дреха на блудството съблече; когато към Учителя се затече; когато донесе скъпоценното миро – с изобилието на донесеното показваща силата на любовта; когато със сълзи измокри пречестните нозе; когато с косите на главата си отри мокротата от сълзите; когато получи пълно опрощение на многото грехове и написаното раздра; когато дявола посрами – тогава той, като отиде, за цената се пазареше. Защото, когато помрачи душевното око чрез страстта на сребролюбието, не чувстваше и от неговото стъпало отпадаше.

от Григорий, архиепископ на Русия

Отново Спасителят влиза в Йерусалим! Отново – чудеса! Отново – за Възкресението уверението! Отново мъртви възкръсват! Но не възкреси Лазар така, както (възкреси) сина на вдовицата: оня, току-що умрял, вдигна от носилото, докато го изнасяха от града, а този, мъртъв от четири дни и вече смърдящ, от гроба призова със слово. Тогава впрочем най-смирено разкриваше силата на Своята божественост, възпирайки юдейското настървение, тъй като времето на спасителното страдание беше още далече. Но днес, понеже за това беше дошъл, властно Себе Си показа. Идва шест дни преди Пасха, за да запази спокойствието на празника, за да изпълни тогава пасхалната радост за хората, понеже скръб им предстоеше срещу празника, когато Той щеше да бъде разпнат, светилата небесни щяха да помръкнат, основите на земята – да се разтресат. Шест дни преди Пасха Иисус дойде във Витания, дето беше умрелият Лазар, когото възкреси от мъртвите. Там Му приготвиха вечеря, и Марта прислужваше, а Лазар беше един от седналите с Него на трапезата (Иоан 12:1-2). На десетия ден от месеца се вземаше агнето (Изх. 12:3), което на празника се принася в жертва. Оттогава започваха приготовленията за празника. Затова шест дни преди това, което е деветият ден от месеца, правеха богато угощение и този ден се смяташе за предпразненство. Затова и Господ тогава идва във Витания при Своя приятел Лазар, за да празнува според обичая. Евангелистът, искайки да покаже истината за Лазар и че като е възкръснал, не е умрял веднага след това, а дълго време е прекарал ядейки, пиейки и спейки, добавя: Лазар беше един от седналите (Иоан 12:2). Голямо множество иудеи узнаха, че е там, и дойдоха не само заради Иисуса, но за да видят и Лазаря, когото Иисус възкреси от мъртвите (Иоан 12:9). Народът, благоразумен и непресторен, приемаше с наслада това, което вършеше Господ, и от самото начало повярва, че са божествени всичките Му дела. Затова, от ревност подтиквани, идват да видят и извършилия чудото, и възкръсналия, и най-вече очакващи да чуят от Лазар нещо за нещата в отвъдното. Представяха си, че щом е прекарал там четири дни, знае всичко тамошно със сигурност: за патриарсите, за Моисей и Аарон, за съдиите, за Самуил, Давид и Соломон, за царете, за пророците, за Кръстителя. И някои впрочем заради Лазар вярваха в Иисус, а първосвещениците се сговориха да убият и Лазаря (Иоан 12:11). Такава слепота! Такава жестокост! Адът, треперейки, освободи Лазар, и гробът го върна тутакси, чувайки божествената повеля, а тези пък убийството, замислено от тях срещу Господа, и към Лазар насочваха, но така по-велики не ставаха. Защото ги глождеше и ги душеше силно това, че когато празникът настъпи, всички ще се стекат там да гледат и да слушат ставащото. На другия ден тълпи народ, дошли на празника, като чуха, че Иисус иде в Йерусалим, взеха палмови клончета и излязоха да Го посрещнат, като викаха: осана! Благословен Идещият в име Господне, Царят Израилев (Иоан 12:12-13).