Днес възпяваме успението на св. Богородица. Празнуваме преминаването ѝ към Извора на живота.

Извор на живота е Иисус Христос. С Кръста, гроба и тридневното Си възкресение Той осигури вечния живот за всички смъртни и тленни хора.

Ние, братя, в тленния и умиращ свят живеем винаги с надеждата и увереността във възкресението на мъртвите. Вървим през пространството и времето и следваме един биологичен цикъл. За някои по-кратък, за други по-дълъг. Раждаме се, порастваме, остаряваме и умираме. Гробът е принудителният завършек на живота. Освещаващата обаче благодат на разпнатия и възкръснал Богочовек Христос ни води от смъртта към живота.

Св. Богородица премина от смъртта към живота и, макар днес да сме натъжени за погребението ѝ, с възкресно настроение възпяваме преминаването ѝ към Извора на живота.

Точно тази убеденост, братя, прави св. Богородица пребиваваща сред нас. Забележително е това, което днес пеем: „В успението не изостави света, Богородице“.[1]

Днешното апостолско четиво, братя, е взето от Посланието на св. ап. Павел до Тит, неговия ученик. Както вече би трябвало да знаете, него самият апостол го е определил за епископ на Църквата в Крит и в посланието, което му отправя, го поучава за неговото епископско дело. Днес чухме завършека на посланието и онова, което впечатлява, са следните стихове: „Верни са тия думи; и аз желая да потвърдиш това, та, които са повярвали в Бога, да залягат да бъдат прилежни към добри дела: това е добро и полезно за човеците“ (3:8).

Апостолите вървят по стъпките на Христос и ни насърчават и ние да правим същото. Словото Христово станало достоверно с кръстната Му жертва. Господ е учил със Своето слово на истината, дал е отговор на тревогата на пророците, допълнил е закона и е подпечатал учението Си със Своите добри дела. Пръв е участвал в непостижимото за ума благо[1] и с кръстната Си смърт ни е предложил спасение.

Оттогава е оставил пример на всички, които Му се доверяват и Го обичат, не само да проповядват чудесата Му, но и да ги потвърждават с делата си.

В днешното апостолско четиво (2 Петр. 1:10-19) св. ап. Петър уверява вярващите от всички времена в чудото, което се е случило и пред неговите очи на планината Тавор. Било е малко преди спасителните страдания, когато Господ се е преобразил и е заблестял от нетварната светлина на божествеността. И това е станало, за да се уверят учениците Му, че действително е Син Божи и така да не се разколебаят по-късно от страданията, Кръста и гроба.

Тази светлина, братя, е Божията благодат, която просвещава всеки човек и създава предпоставки да се култивира и расте истината. Хората, които не отхвърлят този дар Божи, знаят, че Христос е единствената истина. Знаят също, че Христос е единственият път, който ги води към Бога Отца, към извора на живота.

Апостолите Петър, Йоан и Яков са познали тази истина със сетивата си, с очите и ушите си. Видели са и са чули Господа на планината Тавор. Това обаче не е било достатъчно. Трябвало е да Го приемат и с вярата, със свободната си воля и в последствие да обикнат и да почитат Бога Отца.